Решение № 14529 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6928/2009 г.

Решение № 14529 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6928/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Тошо Събинов Бозов от гр. Сърница, област Пазарджишка, чрез пълномощника адв. Илиян Палев, против решение № 408/3.04.2009 г. по адм. дело № 2065/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 130800217/4.07.2008 г. на ТД на НАП гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които РА неправилно е издаден на жалбоподателя вместо на приобретателя на търговското му предприятие, че задълженията за месеците 02, 03, 04 и 05/2003 г. са погасени по давност, че не е посочено ясно основанието, поради което не е признат данъчния кредит, че доказателствата не са събрани по реда на ДОПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен ревизионния акт. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва жалбата. По подробни съображения в писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Й. Бъчварова, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на Тошо Събинов Бозов против ревизионен акт № 130800217/4.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик, потвърден с решение № 709/30.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, с който е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 87330, 13 лв. и са определени лихви. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 2196 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 87 330,13 лв. по фактури издадени от следните доставчици: "Дан транс 2002" ЕООД, "Делта ком 2001" ЕООД, "Минимекс" ЕООД, "Венис 2002" ЕООД, "Риана" ЕООД, ЕТ "Булмес - Стоян Янков, Дарина Илиева", "Карнекс комерс" ЕООД, "Крумова, Кирилов и сие" СД, "Воис 1" ЕООД, "Метал юм" ЕООД и "Четири" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). На доставчиците са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), като връчването е извършено по реда на чл. 32 ДОПК, поради това че доставчиците не са намерени на адресите за кореспонденция. В указания срок не са представени поисканите документи и писмени обяснения, поради което не е установено дали ДДС е начислен от доставчиците, както и дали са осъществени реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Във връзка с възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на данъчното задължение на ревизираното лице предвид осъщественото от него прехвърляне на предприятието му на едноличен търговец "Тошо Събинов - ТСБ - 92" на "Вики трейд 1" ЕООД, съдът е приел, че не е допуснато нарушение, тъй като при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец физическото лице - прехвърлител изгубва търговската си правосубектност, но е неограничено отговорен за задълженията и затова ревизираният субект от едноличен търговец се променя на физическото лице. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на задълженията за данъчни периоди м. 02, 03, 04 и 05/2003 г., като е посочил, че срокът по чл. 109 ДОПК е започнал да тече от 1.01.2004 г. и би следвало да изтече на 31.12.2009 г., а ревизията в случая е възложена значително преди това. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че органът по приходите не е положил достатъчно усилия да открие доставчиците и да събере необходимата информация, като е изложил, че са извършени по две посещения на адреса за кореспонденция на съответните доставчици при спазване на срока по чл. 32, ал. 1 ДОПК, изготвени са протоколи за всяко посещение, поставено е съобщение на определеното за целта място в ТД на НАП. Касационният състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че касационната жалба повтаря дословно съдържанието на жалбата до административния съд и тази по административен ред, като в обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по всички направени възражения. Правилно съдът е приел, че при прехвърляне на предприятието на ЕТ ревизията може да бъде извършена на физическото лице, което е прехвърлило предприятието си на едноличен търговец на друго лице. Безспорно е установено, че с решение № 1648/5.10.2006 г. по ф. д. № 2389/1992 г. на ОС гр. Пазарджик е вписано прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ "Тощо Събинов - ТСБ - 92" на "Вики трейд 1 "ЕООД. Ревизията, по която е издаден процесния РА е възложена за установяване на данъчни задължения по ЗДДС на Тошо Събинов Бозов за данъчни периоди м. м. 02, 03, 04 и 05/2003 г. и м. 12/2004 г., т. е. за периоди преди прехвърлянето на предприятието. За тези задължения солидарно отговарят отчуждителя на предприятието и приобретателя, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ, поради което за органите по приходите не съществува задължение да извършат данъчна ревизия и на двамата солидарни длъжници, а могат по свой избор да издадат ревизионен акт само против единия от тях. Физическото лице, заличено от търговския регистър като едноличен търговец, отговаря с имуществото си за задълженията към кредиторите. Според чл. 14 ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, като едноличните търговци изобщо не са посочени като отделен вид задължени лица. Доколкото ЕТ не са юридически лица, то за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действащи като еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице. В разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ е дадена възможност на страните по договора за прехвърляне на предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ да направят споразумение с кредиторите относно отговорността за задълженията на отчуждителя, която да изключва приложението на солидарната отговорност. В случая няма твърдения за такава уговорка с данъчната администрация относно данъчните задължения на отчуждителя, поради което солидарната отговорност не е изключена. Възражението на касатора, че неправилно ревизията е извършена на отчуждителя е неоснователно, тъй като по общите правила на солидарната отговорност кредиторът може да насочи претенцията си и да иска изпълнение за цялото вземане от единия от солидарните длъжници по свой избор. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че задълженията за данъчни периоди м. м. 02, 03, 04 и 05/2003 г. са погасени по давност. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК погасителната давност е 5 годишна и започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която задължението е следвало да бъде платено. Затова в случая давностният срок е започнал да тече от 1.01.2004 г. и би изтекъл на 1.01.2010 г. Ревизията е възложена със заповед № 800099/6.02.2008 г., т. е. преди изтичане на давностния срок. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, към момента на възлагане на ревизията не е изтекъл и срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за започване на ревизия, тъй като този срок също е 5 годишен и започва да тече от същия начален момент, както и давностния срок. Правилно съдът е приел, че за ревизирания субект не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците "Дан транс 2002" ЕООД, "Делта ком 2001" ЕООД, "Минимекс" ЕООД, "Венис 2002" ЕООД, "Риана" ЕООД, ЕТ "Булмес - Стоян Янков, Дарина Илиева", "Карнекс комерс" ЕООД, "Крумова, Кирилов и сие" СД, "Воис 1" ЕООД, "Метал юм" ЕООД и "Четири" ЕООД, поради това че е налице основание за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Текстът предвижда възможност данъчният орган да откаже правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка, доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходни доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е уведомен по реда на ДОПК. В конкретния случай документите и обясненията, които са поискани с ИПДПОДС, редовно връчени при условията на чл. 32 ДОПК, са свързани именно с установяване на факти и обстоятелствата от вида на посочените в т. 4 на чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) и не са представени при ревизията, нито в производството по обжалване на РА по административен и съдебен ред. Поради това че доставчиците не са намерени на адресите за кореспонденция и не са представили поисканите им документи и писмени обяснения, не е доказано начисляването на ДДС в счетоводствата им като задължение към бюджета съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и реалното осъществяване на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Възражението в касационната жалба, че доказателствата събрани по време на ревизията не отговарят на изискванията на ДОПК, е неоснователно. В обжалваното решение това възражение е обсъдено и съдът е достигнал до обоснования извод, че не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата. Протоколите за извършените посещения на адреса за кореспонденция, за поставяне и сваляне на съобщения от съответното табло, за прилагане на исканията към досието на съответния доставчик, както и протоколите за насрещни проверки отговарят на всички изисквания по чл. 50 ДОПК, поради което представляват доказателство за извършените от и пред органите по приходите действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Неоснователно е възражението на касатора, че в ревизионния акт не е посочено ясно какви доказателства не са представени от доставчиците и на какво основание му е отказано правото на данъчен кредит. Поисканите документи и писмени обяснения са подробно и точно описани във връчените ИПДПОЗЛ и не са представени от доставчиците, поради което е напълно ясно кои са документите, които не са представени. Следва за прецизност да се отбележи, че в касационната жалба се оспорва и непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Юнивърсал 4" ЕООД. Ревизионният акт в тази част е отменен с решение № 709/30.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", поради което не е бил предмет на съдебното производство. Предвид изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски за производството пред касационната инстанция не се присъждат. Ответната страна не е представлявана от юрисконсулт пред настоящата инстанция, а освен това с първоинстанционното решение вече е присъдено възнаграждение съобразно материалния интерес. Юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК се дължи за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,