Решение № 7984 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2674/2011 г.

Решение № 7984 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2674/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Владимиров Владимиров, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Красимир Владимиров - Алекс", срещу решение № 1729 от 9.12.2010 г. по адм. дело № 2167 по описа за 2009 г. на Административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2100338 от 2.01.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с решение № 144 от 25.02.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Постъпила е писмена защита от процесуалния представител на тази страна юрисконсулт Цветанка Дамянова, изпратена по пощата с пощенско клеймо от 21.01.2012 г. Тя е входирана на 25.01.20012 г. във Върховния административен съд, видно от поставения печат, след провеждане на съдебното заседание от 24.01.2012 г., поради което не следва да бъде обсъждана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил РА № 2100338 от 2.01.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с решение № 144 от 25.02.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на проведена ревизия на търговеца, като с него му е определено задължение за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 9 848.75 лв. и е начислена лихва за забава, както и задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2004 г. в размер на 78.80 лв., лихва за забава в размер на 27.40 лв. и лихви за невнесени авансови вноски за 2005 г. в размер на 92.16 лв. По облагането по реда на ЗДДС (отм.). С ревизионния акт на търговеца е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 5 630.00 лв. за данъчни периоди м. 09. и м. 12.2004 г., и м. 02.2005 г. по 9 броя фактури, издадени от "Ива Текстил" ООД, с предмет на доставките "иглолистен фасониран материал", а по една от тях с предмет "транспортни услуги". Данъкът по тези фактури не е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. На този доставчик е изготвено ИПДПОЗЛ от 30.08.2007 г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Изготвен е и ПИНП от 5.10.2007 г. Доставчикът не е представил исканите доказателства. Органът по приходите е приел, че са налице правопрепятстващите обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което на посоченото основание е отказал правото на данъчен кредит, съответно е начислил ДДС и лихви за забава. С ревизионния акт на търговеца е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 4 218.17 лв. за данъчни периоди м. 11.2004 г., м. 01. и м. 05.2005 г. по 6 броя фактури, издадени от "Стар - 2000" ООД, с предмет фасониран материал, иглолистни детайли и палети. Данъкът по тези фактури не е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. На този доставчик е изготвено ИПДПОЗЛ от 23.08.2007 г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Изготвен е и ПИНП от 8.10.2007 г. Доставчикът не е представил исканите доказателства. Органът по приходите е приел, че са налице правопрепятстващите обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което на посоченото основание е отказал правото на данъчен кредит, съответно е начислил ДДС и лихви за забава. Фактическата обстановка по спора правилно е установена и изложена в мотивите на съдебния акт, като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства - основно изслушаното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза и представените два ревизионни акта на преките доставчици. Обосновал е извод за законосъобразност на ревизионния акт по повод облагането по реда на ЗДДС (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази му част е правилно, като не се установяват твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: т. 4 доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. За да се прецени дали административният орган правилно е приложил правната норма, съдът е следвало да прецени конкретните посочени правнорелевантни факти, което е и направил. По делото не се установява по категоричен начин начисляването на ДДС при доставчиците, като експертът по съдебно-счетоводната експертиза не е успял също да провери счетоводствата им. Правилно съдът не е кредитирал заключението относно този факт, направено само въз основа на отделни счетоводни документи, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Представените два ревизионни актове, които са им съставени също трудно могат да го докажат, още повече, че ревизията на "Стар - 2000" ООД е по специалния ред затова - чл. 122 и сл. от ДОПК. По повод другия спорен въпрос относно реалността на процесните доставки следва да се направи същия извод. Правилен е изводът на съда, че не се установява по безспорен начин, че стоките доставени от двамата доставчици са идентични с тези вложени в направата на процесния склад за дървен материал и са продадени на клиенти. Също така правилно съдът е счел, че върху тази преценка не рефлектира обстоятелството, че ревизирания търговец не е имал други доставчици на дървен материал. Влагането и реализацията на стоките не води до извод за наличие на реални доставки от конкретно посочените доставчици. По отношение на последните не се установява дали са разполагали с персонал, наети складове, транспортни средства, понеже задължения търговец няма такива, съставяни ли са приемо-предавателни протоколи, както и такива във връзка с транспорта - товарителници, пътни листове, експедиционни бележки и пр. Правилен е изводът на съда, че ревизионните актове не могат да бъдат ценени като доказателства по повод спорния факт за реалността на доставките, в какъвто смисъл е съдебната практика на настоящото отделение на ВАС. И тук рефлектира обстоятелството, че единият ревизионен акт е издаден на основание чл. 122 и сл. от ДОПК. Освен това в случая не може да се приложи и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), доколкото ДДС не е внесен по "ДДС-сметката" на доставчика, а и да беше внесен не може да се осъществи позоваване на тази разпоредба при нереални доставки. В тази връзка позоваването в касационната жалба на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делата "Бизнес център подпомагане" срещу България и "Булвес" срещу България, е неотносимо. ЕСПЧ констатира нарушение на справедливия баланс между потребностите на общия интерес и защитата на правото на собственост - дължимите суми за данъчен кредит, когато доставчика ненавременно или неточно е изпълнил задълженията са за отчитане на ДДС, но при кумулативно наличие на условията - получателят на доставката да е в невъзможност да осигури изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от доставчика и да не е налице измама на системата за облагане на ДДС, за която получателят да знае или да има начин да знае. В конкретния случай не е установено плащане по "ДДС-сметка" от страна на получателя, не е доказано, че е по повод реална облагаема доставка. Липсата на доставка предполага заобикаляне на закона - постигане на непозволени последици с позволени правни средства (решение № 494 от 11.01.2012 г. по адм. дело № 9528/2011 г. на ВАС, осмо отделение). По облагането по реда на ЗОДФЛ (отм.). Данъчната ревизия по този закон е за отчетните 2004 г. и 2005 г. В хода на ревизията е увеличен финансовият резултат на търговеца за отчетната 2004 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) със сумата от 18 195.00 лв., представляваща изписани разходи по 6 броя фактури, издадени от "Ива Текстил" ООД. Закупеният материал неправилно е осчетоводен, респ. е нарушен принципът за съпоставимост между приходи и разходи, което е обстоятелство по т. 10 от цитираната разпоредба. Освен това е прието, че са осчетоводени разходи за външни услуги по фактура на стойност 3 000.00 лв., с предмет "извършена услуга с фадрома". Констатирано е, че фирмата няма такава дейност, няма заведени дълготрайни активи и отчетени разходи. Не са ангажирани доказателства за какво и къде е извършена тази отчетена услуга. На основание чл. 23, ал. 2, т. 10 (т. 3 според решаващия административен орган) от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат с тази сума. Така за 2004 г. е определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 78.80 лв. и лихва за забава в размер на 27.40 лв. За отчетните 2004 г. и 2005 г. е установено, че ревизираният едноличен търговец не е внасял авансови вноски, като през предходните години са били отчитани отрицателни финансови резултати и е трябвало да се внасят авансови вноски по тримесечия на база на тримесечния текущ финансов резултат. Начислени са лихви в размер на 92.16 лв. Съдът е направил преценка за неоснователност на жалбата и в тази част на спора, понеже ревизионният акт е законосъобразен. Решението е правилно, като съдът е счел, че след като жалбоподателят не ангажира никакви доказателства по повод твърденията си при оспорването, т. е. доказателствената тежест е при него, не може да се приеме, че защитната му теза е обоснована и доказана. Обжалваното решение е правилно постановено. При този изход от делото на страните не се дължат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение