Решение № 248 от 15.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3584/2016 г.

Решение № 248 от 15.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3584/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа подадената от П. К. И. от [населено място] молба за отмяна с вх. № 4087 от 12.04.2016 г. на въззивно решение № 480 от 7.11.2014 г. по гр. д. № 574/2014 г. на Окръжен съд Хасково, с което е отменено решение № 205 от 15.05.2014 г. по гр. д. № 1532/2013 г. на Районен съд Димитровград и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения на 19.07.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда-апартамент № 6 с адрес: [населено място] [улица] бл. 3 вх. Б ет. 3, с площ от 94.09 кв. м. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като новите доказателства, на които се позовава молителя са - обратно писмо от 7.07.2006 г. между продавачите по сделката П. Ж. Т. и Д. Д. Т. от една страна и купувачите Д. Щ. и П. Щ. от друга, с което купувачът е предоставил на продавача сумата от 15 000 евро със срок за връщане 25.04.2007 г. и разписка от 21.12.2009 г., удостоверяваща че купувачът е получил от продавача сумата от 15 000 евро. Не е спорно /съобразно изявлението на пълномощника на молителя в съдебно заседание и мотивите на постановения акт/, че и двете доказателства са били известни по страните към момента на постановяване на акта, чиято отмяна се иска и са били обсъдени от съда, постановил акта. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от П. Д. Щ., чрез процесуалния представител адвокат В., с който оспорва нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., реалното заплащане на които удостоверява с представена фактура от 17.06.2016 г. В съдебно заседание молителят се представлява от процесуален представител, който поддържа молбата и желае да бъде уважена. Представя писмени бележки и претендира направените разноски съобразно представен списък, включващи 100 лв. за път и 600 лв. за адвокатско възнаграждение /установява се реалното заплащане само на последните с представен договор от 29.11.2016 г. за правна защита и съдействие/. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Иска се отмяна на влязло в сила /на 12.01.2016 г./ въззивно решение № 480 от 7.11.2014 г. по гр. д. № 574/2014 г. на Окръжен съд Хасково, с което е отхвърлен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от настоящия молител. Молителят желае отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като новото обстоятелство, на което се позова е, че посочените от него - обратно писмо и разписка не са били приемани като доказателства по делото и обсъждането им от съда е в нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва и правните изводи на съда, направени въз основа на тях, като твърди, че тези доказателства са "изготвени" след постановяване на първоинстанционния акт в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за да обслужат паралелно воденото производство по друго дело /гр. д. № 911/2014 г. на Х./ по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в което е прогласена нищожност на договора, с който продавачите по предварителния договор са придобили собствеността по отношение на процесния имот. Според молителя, ако не се допусне отмяна, ще е бъде материално ощетен. Настоящият съдебен състав приема, че в случая предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, защото представените доказателства не са нови по смисъла на закона и не са нови обстоятелствата, които се цели да бъдат установени с тях. Същите са били налични на стр. 24 - 26 от материалите по в. гр. д. № 574/2014 г. на Х. /делото, което е приключило с акта, чиято отмяна сега се иска/ и са обсъдени от съда при постановяване на окончателния му акт /стр. 60-62/, с който е приел сключения предварителен договор за нищожен поради заобикаляне на закона - постигане на забранена цел чрез позволени средства /предварително обезпечение на задължение по забранен от чл. 152 ЗЗД начин/. Отделно, доколкото именно те са послужили като основание за постановения от въззивния съд акт, то те не са от съществено значение за изхода на спора, приключил с акта, чиято отмяна се иска, защото не биха послужили като основание за постановяване на различно по съдържание съдебно решение. По съществото си - доводите на молителя съставляват наведени доводи за неправилност на акта, чиято отмяна се иска, но такива доводи в настоящето производство не могат да бъдат обсъждани. Производството по отмяна е извънинстанционно и се прилага само при наличие на някое от изчерпателно изброените в закона основания. То не е производство за допълнителен контрол за правилност и не е средство за "поправка" на влезли в сила съдебни решения. Липсата на посочените две предпоставки, изключва възможността за отмяна. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение