Решение № 14757 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3188/2010 г.

Решение № 14757 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3188/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Търговище, против решение № 5 от 18.01.2010 г., постановено по адм. д. № 158/2009 г. по описа на Административен съд гр. Търговище. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответникът - Райме Исмаилова Мехмедова, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Търговище е отменил заповед № 14/18.11.2009 г. на Областния управител на Област Търговище, с която служебното правоотношение на Райме Исмаилова Мехмедова е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради получена възможно най-ниската обща оценка при атестиране. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на нормата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), а именно неподписване на формуляра за оценка от контролиращия ръководител. Изводът на съда, че контролиращия ръководител е следвало да подпише не само формуляра, с който се е произнесъл по възражението на държавната служителка против поставената й обща оценка при атестирането, а и самия формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, е незаконосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че атестирането е проведено в сроковете и при спазване на процедурата, подробно регламентирана в НУРАСДА. Изготвен е работен план, подписан от оценявания и оценяващия, проведени са междинна и заключителна среща. Държавната служителка е възразила срещу поставената й обща оценка, по което възражение е налице произнасяне на контролиращия ръководител, направено в законоустановения формуляр, с подписите на същия, оценяващия ръководител и при отказ на Райме Исмаилова Мехемедова да подпише същия, удостоверен с подписите на двама свидетели с посочване на имената им и заеманата длъжност. Съгласно правилото на чл. 25, ал. 2 от НУРАСДА оценяващият ръководител предава формуляра на контролиращия ръководител след изтичане на 7-дневния срок за възражение. Нормата на чл. 26 от наредбата регламентира, че контролиращият ръководител преглежда формулярите за оценка, като има право да изисква от оценяващите ръководители допълнителна информация и аргументация за оценките, както и да направи коментар, който да запише в съответния раздел на формуляра за оценка. Контролиращият ръководител подписва формуляра за оценка в 7-дневен срок от получаването му, след което в 3-дневен срок го предава в звеното, изпълняващо функции по управление на човешките ресурси. Оценяващият ръководител и оценяваният имат право да се запознаят с попълнения формуляр, като оценяваният подписва формуляра. Цитираните законови норми, регламентират хипотезата, в която оценявания не е упражнил правото си на възражение, при което контролиращия ръководител следва да прегледа формулярите, да постави своя коментар и положи подписа си. Оценяваният следва да се запознае с коментара и подпише формуляра. При обратната хипотеза контролиращият ръководител е длъжен да се произнесе по възражението в 7-дневен срок от получаването му. Последният може да потвърди или да коригира с една по-висока степен оценката на служителя, като попълни и подпише формуляра съгласно образеца по приложение № 4. За произнасянето на контролиращия ръководител оценяващият ръководител и оценяваният се уведомяват срещу подпис (чл. 28 и 29 от НУРАСДА). В настоящият случай държавната служителка е възразила срещу поставената й обща оценка при атестирането, при което контролиращия ръководител се е произнесъл и е попълнил формуляра съгласно образеца по приложение № 4, подписал е същия, а оценяващия ръководител и оценявания са уведомени по предвидения за това в закона ред. Ето защо като е направил извод, че при атестирането е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил решение, което противоречи на материалния закон. Целта на подписване на съответния формуляр от контролиращия ръководител е удостоверяване, че същият е упражнил възложените му със закона правомощия и е направил коментар на поставената оценка при липса на възражение, респективно се е произнесъл по направеното възражение, ако такова е налице. Доводите на държавния служител, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати и други нарушения (относно правилността и обективността на поставената обща оценка), които не са обсъдени от първоинстанционния съд, са неоснователни. Общата оценка е изготвена съобразно преобладаващите оценки по отделните показатели, общите постижения и поведението на оценяваната служителка, с което е спазена нормата на чл. 23 от наредбата, а атестирането е отразено във формуляр по образец съгласно чл. 24 от наредбата. Съдът не е оправомощен да контролира правилността на оценяването (което е въпрос на дискреция на оценяващия орган), правораздавателния контрол обхваща спазването на установената с НУРАСДА процедура за провеждане на самото атестиране. Доводите касаят правилността и обективността на поставена оценка, които обстоятелства не подлежат на съдебен контрол. Спазването на нормативно установената процедура за атестация на държавните служители и изготвената по надлежния ред оценка съставлява материално правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране, което обстоятелство в случая е налице. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. По несъмнен начин по делото е установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при осъществени материалноправни предпоставки на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл., като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са неоснователни. Разделянето на производството по предявения иск за обезщетение не е нарушение на процесуалните правила. Същото намира опора в редакцията на нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., както и в разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от АПК. Що се отнася до допуснатата от съда грешка в изписване на деня на издаване на заповедта, то е налице хипотезата на чл. 175, ал. 1 от АПК и грешката може да бъде поправена и служебно от първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,