Решение № 9224 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2014 г.

Решение № 9224 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив срещу решение № 1115 от 25.04.2014 г. по адм. дело № 2403 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, V-и състав. С него по жалба на "САГА СТРОЙ" ООД е отменен ревизионен акт № 241105170 от 16.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 769 от 29.06.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно определено задължение за данък върху добавената стойност в размер на 431 654.34 лв. и лихви за забава в размер на 70 908.11 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество и присъждане на съдебни разноски. Процесуалният представител юрисконсулт Зобуян не прави възражение по повод представения в касационното производство списък по чл. 80 от ГПК за направени съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "САГА СТРОЙ" ООД оспорва същата като неоснователна лично чрез процесуалния представител адв. Светлин Панов. Той представя писмени бележки и претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Христо Маринов дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил ревизионен акт (РА) № 241105170 от 16.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 769 от 29.06.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.09.2008 г. - 31.12.2010 г. и на ЗКПО за финансовите 2008 г. и 2009 г. Обжалването е по повод определено задължение за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за доставки, за които са издадени фактури от "Д. М. Инвест" ЕООД, "Таравид-77" ЕООД, "Бомар" ЕООД, "Вътков Инженеринг" ЕООД, "Ню феникс къмпани" ЕООД, "Електра" ЕООД, "Инкредибъл рич къмпани" ЕООД и "Касида" ЕООД с предмет "СМР". Отказано е и право на данъчен кредит от "Май Пи Си" ЕООД, от "Ню феникс ойл" ЕООД, "Енджъл М 2007" ЕООД и "СБК-Груп" ЕООД, с предмет на доставките "горива, масла, материали, ремонт на изкопни машини и превозни средства". В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, като първоинстанционният съд е направил това по отношение на всяко едно от търговските дружества, преки доставчици, и за някои предходи доставчици, с посочване на издадените фактури, техния предмет, данъчни периоди, извършените производствени действия от административния орган по отношения на тях, като насрещни проверки и връчване на ИПДПОЗЛ, както и на представени искани доказателства и на допълнителни доказателства. Направил е обсъждане на всички събрани в администратвната фаза на данъчния процес доказателства. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е посочил и анализирал какви доказателства и доказателствени средства са ангажирани в съдебната фаза на данъчния процес. Това са съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след проверка на документите по делото и в счетоводството на ревизираното дружество по повод на процесните доставки. Всички фактури са отразени в счетоводството на ревизираното дружество, но преките доставчици не са намерени на декларираните адреси, дерегистрирани са по ЗДДС по инициатива на данъчния орган, а фактурите са включени в дневниците за продажбите. Ответната страна е представила издадени ревизионни актове на "Електра" ЕООД, "Касида" ЕООД, "Бомар" ЕООД, на "Ню феникс къмпани" ЕООД, на "Ню феникс ойл" ЕООД, "СБК-Груб" ЕООД, което е по искане на ревизирания субект - жалбоподател. Същите са по повод процесните ревизионни данъчни периоди. На "Инкредибъл рич къмпани" ЕООД, на "Енджъл М 2007" няма извършени ревизии по повод процесните ревизионни данъчни периоди. По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза със задачи, след посещение на строителните обекти да отговори дали процесните стоки и материали, установени и от експерта-счетоводител могат да бъдат вложени в процесните СМР-а и дали те са осъществени. По делото е изслушана и съдебно-автотехническа експертиза по повод осчетоводените разходи за горива, масла и ремонт на изкопните машини и превозни средства по фактурите, издадени от посочените последни четири търговски дружества. Експертът е отговорил, че при съобразяване с марките на машините, степента на износването им, маршрутите им и разходните норми, съответстващи на тях, то те са съответни по количество и вид. В мотивите на съдебното решение съдът е обсъдил и анализирал правното основание, на което се позовал административният орган - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, липса на реалност на доставките, за да бъде признато правото на данъчен кредит, както и непризнаването от страна на същия орган на годността на представените писмени доказателства, които според него са частни, не се ползват с материална доказателствена сила и преценени съвкупно не обосновават извод за законосъобразно упражняване на това право на приспадане. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Касационните възражения са основно две - относно липса на мотиви, въз основа на които първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и неправилно приложение на материалния закон, което се обосновава от също неправилната преценка на събраните доказателства и доказателствени средства. По повод на твърдението за липса на мотиви, то същото е неоснователно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил фактите по делото установени в ревизионното производство и е констатирал правилно фактическата страна по спора. Съдът подробно е обсъдил събраните доказателства и доказателствени средства, също посочени по-горе, и е направил анализ на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, на която правна разпоредба се е позовал органът по приходите, за да не признае правото на данъчен кредит по процесните доставки. По повод на тях по делото са събрани доказателства и в двете производства, като жалбоподателят е проявил процесуална активност с оглед на доказателствената тежест, която носи. От заключението по съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. Янка Ранделова, което не е оспорено, изготвено след преглед на доказателствата по делото и при посещение на обектите, три собствени на ревизирания субект в гр. Казанлък и с. Бузовград, и други строителни обекти с възложител община Казанлък, "Енел Марица изток 3" АД, "Софинвест" ЕООД, "Каолин" АД, "Сивато" ООД, "Булстрой Инженеринг" ЕООД, Столична община, ДГС "Мъглиж", "Трон" ЕООД, "Енерго Про България" АД, може да се направи извод, че процесните материали са вложени в СМР на обектите, както и че те са реализирани. Подходът на експерта е изготвяне на приложения към заключението: таблица № 8 - начин на влагане на процесните строителни материали - посочването им, отчитането им по отделните счетоводни документи и съотнасянето им към съовтентните обекти при извършването на СМР; таблица № 7 - обобщение на всички налични документи с тяхната обвързаност - опис на строителни машини и механизация, наета от дружеството или собствена. В същата са отразени и докуменитте, съставени между подизпълнителите на жалбоподателя и него, както и между последния и неговите възложители. Налице е съответствие между видовете и количествата, възложени на ревизираното дружество и отчетените видове и количества СМР-и. За собствените обекти са представени искания за изписване на материали. По повод на фактурите за горива и масла, както и за материали и ремонт на изкопни машини и превозни съоражения, освен че са представи договори, приемо-предавателни протоколи, е изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице инж. Атанас Арапов сочи, че извършените и осчетоводени разходи съответстват на действителните разходи, за което са налични фактури, описи и приемо-предавателни протоколи. Същите са събрани като доказателства, а съдебно-счетоводната експертиза, чрез експертът Палевска установява, че всички фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя, данъкът е начислен, налице е разчитане с бюджет, и плащане, като са дадени отговори и за последващото отчитане на придобитите стоки и услуги. По повод възражението за неправилно приложение на материалния закон, поради неправилно ценене на представените многобройни писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че то също е неоснователно. След като е безспорно, че жалбоподателят носи доказателствената тежест и представя исканите писмени документи, а и други по негова преценка, тяхното игнориране поради липсата на материална доказателствена сила и при оспорване от приходната администрация, би опорочило самото съдебно производство и ограничило правото му на защита. Жалбоподателят е проявил достатъчна процесуална активност с ангажиране на посочените категории съдебни експертизи - счетоводна, техническа и автотехническа, представил е и допълнително писмени доказателства. Безспорно е, че доставчиците не са намерени и от експертите, освен в административното производство, а впоследствие са били и дерегистрирани по реда на ЗДДС, но това не следва да се тълкува във вреда на ревизираният субект. Това обстоятелство се преценявав във всеки един спор и правнорелевантният факт на реално осъществяване на доставка било на стока или на услуга е въпрос на анализ според събраните във всяко едно административно и съдебно производства доказателства и доказателствени средства. Действително механизмът на облагане с ДДС изисква реално осъществяване на всяка доставка, като в самия закон, както и в общностното право, не се свързва упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит с доказване произхода на стоката, с начина на транспортирането й или с наличието на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика и възможност да осъществи доставката. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените съображения на ответната страна по касационната жалба, жалбоподател в първоинстанционното производство, относно приложимостта на съдебната практика на СЕС, изразена в решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, т. 2. Правото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведаната от законодателството на съюза обща система на ДДС, неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничаване и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в осъществяваната от него икономическа дейност, по който начин се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът, по дали дължимият ДДС за предходна или последваща продажба на отделни стоки, съответно за извършени услуги е бил внесен изцяло или не в държавния бюждет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 12 600.00 лв., за касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК за тях, с приложени фактура, извлечение от банкова сметка и кредитен превод, т. е. реално осъществени и неоспорени по размер от процесуалния представител на касатора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,