Решение № 11994 от 22.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. Шабаб, чрез адв. Басарболиев, против Решение 19 от 18.05.2022г., постановено по адм. дело 35/2022г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД 01-3984 от 21.12.2021г., издадена от зам. кмета на община Русе. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Твърди се, че съдът е потвърдил нищожна заповед, издадена при съществени процесуални нарушения. Не се касаело за преустройство, а за извършен текущ ремонт на апартамента, с който не е променено предназначението на помещенията и без да се засяга конструкцията на сградата. Твърди се, че оспорената заповед е невъзможно изпълнение. Съдът не изследвал релевантните за спора факти и не разпределил доказателствената тежест. Претендира се отмяната на съдебното решение и уважаване на жалбата срещу оспорения адм.акт, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - зам. кмет на община Русе не изразява становище по касационната жалба. Не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на Б. Шабаб, против Решение 19 от 18.05.2022г., постановено по адм. дело 35/2022г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД 01-3984 от 21.12.2021г., издадена от зам. кмета на община Русе, с която е наредено на касатора да премахне строеж категория IV (четвърта): "Преустройство на апартамент", с приобщаване на балкони", намиращ се в бл. [наименование] с административен адрес гр.Русе, [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 6327.7.357.1.86, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе. Определен е 60-дневен срок за доброволно изпълнение и са указани последиците при неизпълнението му. За да постанови този резултат, съдът е приел, че: процесната заповед е издадена от зам.кмет на Община Русе, по силата на делегирани му правомощия от кмета на общината за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, въз основа на извършени две проверки и съставени два констативни акта /КА/ от длъжностни лица на Община Русе, съобщени на жалбоподателя, по които той не е депозирал възражения; че при проверките е установен извършен през 2017г. от жалбоподателя, строеж в негов собствен апартамент с административен адрес гр.Русе, [улица], самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 6327.7.357.1.86 по КККР, представляващ вътрешно преустройство на апартамента, при което преустройство балконите, намиращи се пред кухнята и детската стая са приобщени към помещенията,чрез премахване на фасадните панели на кухнята и детската стая, както и чрез демонтиране на парапетите на двата балкона и иззиждане/изграждане на стена, санирана отвътре и отвън с поставяне на дограма; че строежът е от IV-та категория и е изграден без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Административния съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, приетото заключение на СТЕ, като обсъдил и се произнесъл по всички възражения и доводи на страните, извел правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган зам.кмет на Община Русе, по силата на делегирани му правомощия от органа по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория и при спазване на административнопроизводствени правила по ЗУТ; че процесния обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от IV-та категория, представляващ преустройство, при което два от балконите на апартамента са приобщени функционално към кухнята и детската стая на същия, станали са част от тях, изгубили са своето предназначение по смисъла на § 5, т. 57 от ДР на ЗУТ; че с извършеното преустройство е настъпила промяна на параметри на помещения, посочени в одобрения инвестиционен проект кухня, детска стая и балкони; че е налице увеличаване площта на кухнята и детската стая с присъединяване на балконите, които престават да изпълняват своята функция, т. е. създават се нови части от помещението, липсващи в одобрения инвестиционен проект; че е налице и външно преустройство на фасадата на сградата, тъй като двата балкона вече са станали част от кухнята и детската стая, нямат парапет, а изграден зид и дограма и това не може да се приеме само за остъкляване на балконите по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за което не се изисква разрешение за строеж, тъй като на практика е извършва и промяна на самата фасада на жилищната сграда; че строежът е незаконен, като извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, поради което подлежи на премахване съгласно чл.225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ; че предвид годината на извършването му процесния строеж не може да се определи като търпим. В резултат на извършения правен анализ, приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила, съответна е на материалния закон и отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен анализ и преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, включително от заключението на приетата съдебно - техническа експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Наведените касационни основания са неоснователни. Обосновано е заключението на административния съд за спазване на предвидената в чл. 225а от ЗУТ процедура. Съставените актове са надлежно връчени на жалбоподателя, той не е депозирал възражения в определения срок. В случая се касае за извършен от жалбоподателя, като собственик и възложител, незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, представляващ преустройство на апартамент, чрез приобщаване на съществуващи балкони към площта на други помещения кухня и детска стая, по начина описан в констативния акт и в заключението на СТЕ, в следствие на което балконите са загубили функционалното си предназначение като такива по смисъла на § 5, т. 57 от ДР на ЗУТ, а площта на кухнята и детската стая са се увеличили и са станали различни от тези по одобрения инвестиционен проект за този апартамент, както и, че извършеното строителство е променило фасадата на жилищната сграда. В тази връзка са неоснователни възраженията на касатора, че се касае само за извършени строително-монтажни работи, представляващи текущ ремонт на апартамента. Неоснователно е и възражението, че указаното в процесната заповед премахване на незаконния строеж, не може да бъде изпълнено, тъй като вече не се произвеждали същите панели, с които е оформена фасадата на жилищната сграда и е правилен извода на съда, че фасадата би могла да се възстанови във вида, в който е била, и чрез други технически решения. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,