Решение № 3869 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2013 г.

Решение № 3869 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 32, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ). Образувано е по касационна жалба на Факултетния съвет (ФС) при Аграрния факултет (АФ) на Тракийския университет (ТрУ), представляван от декана - проф. Радослав Славов, срещу решение № 202/13.11.2012 г., постановено по адм. дело № 230/2012 г. на Административен съд (АС) - Стара Загора, с което е отменено решение от 29.05.2012 г. на ФС, с което доц. Мирослав Георгиев Стефанов, от гр. Стара Загора, не е избран на академична длъжност "професор". Иска се отмяна на съдебния акт, като се релевират касационни пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - доц. Мирослав Георгиев Стефанов, чрез процесуалния си представител, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение - оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора, съдът съобрази следното: С обжалваното решение АС - Стара Загора е отменил поради нарушение на производствените правила и материална незаконосъобразност решение от 29.05.2012 г. на ФС при АФ на ТрУ - гр. Стара Загора, с което доц. Мирослав Стефанов не е избран на академична длъжност "професор". Констатираното съществено процесуално нарушение съдът е квалифицирал в участието на създадената с Правилника за развитието на академичния състав в ТрУ (приет с решение на Академичния съвет по протокол № 35/6.04.2011 г.), Комисия за контрол върху процедурите по развитието на академичния състав (ККПРАС/Комисията) в процедурата по избиране на "професор" и изготвеното от нея становище, обективирано в протокол № 5/28.05.2012 г., послужил като мотиви за отказ да бъде избран впоследствие ответникът на посочената длъжност. По съществото на спора съдът е приел е, че ФС действа в условията на обвързана компетентност и предложението на Научното жури (НЖ) има задължителен характер, независимо от съдържанието му - дали, че кандидатът отговаря на условията за заемането на длъжността, или не. ФС следва да провери налице ли е положително предложение от журито и ако същото е налице да се съобрази с него и да вземе решение за избор в тази насока. От данните по делото е установено, че с решение по протокол № 26/28.10.2010 г. заседание на Академичния съвет на ТрУ - гр. Стара Загора, е обявен конкурс за заемане на академична длъжност професор по шифър 01.06.26, научна специалност "Морфология", за нуждите на катедра "Морфология, физиология и хранене на животните". За участие в конкурса е подал заявление единствено доц. Мирослав Георгиев Стефанов, с приложени към него документи за придобити образователни, квалификационни и научни степени и научно звание, справки, научни трудове, резюмета, списъци на публикациите и цитиранията и др. Със заповед № 644/12.05.2011 г. на ректора на ТрУ, въз основа на предложение на Катедрения съвет на катедра "Морфология, Физиология и Хранене на животните" за състава на НЖ, утвърдено с решение на ФС на АФ, е назначено седемчленно НЖ, което да извърши оценяване на кандидатите в обявения конкурс. В определения срок членовете на НЖ са представили своите становища, съответно - рецензии, като са оценили положително цялостната научна и преподавателска дейност на доц. Стефанов и научния му принос. Приели са, че същият покрива определените в ЗРАСРБ и в Правилника на ТрУ изисквания и наукометрични показатели, с мнение да бъде предложено на ФС на АФ кандидатът да бъде избран на академична длъжност "професор" по научна специалност "Морфология". Въз основа на доклад на декана на АФ, със заповед № 1046/29.07.2011 г. на ректора на ТрУ - Стара Загора, е определено провеждането на заключително заседание на НЖ във връзка с процедурата по обявения конкурс за заемане на академична длъжност "професор" по научна специалност "Морфология". На това заключително заседание, проведено на 15.09.2011 г., в присъствието на председателя и всички членове на НЖ, са представени и изслушани изготвените становища и рецензии и след проведени разисквания, обсъждане и оценка на кандидата, НЖ единодушно е взело решение да бъде предложено на ФС на АФ, доц. Стефанов да бъде избран за "професор" по научна специалност "Морфология". Предложението на НЖ е внесено за разглеждане на заседание на ФС на АФ, проведено на 29.09.2011 г. Видно от протокол № 41/29.09.2011 г. председателят на НЖ е представил резултатите от конкурса и изготвеното в тази връзка предложение. След проведени разисквания ФС е приел решение процедурата за избор за академична длъжност "професор" по специалност "Морфология" да бъде отложена за времето до 16.10.2011 г., като бъде сезиран ректорът да издаде заповед Университетската комисия по етика да се запознае с материалите по конкурса и да излезе със становище, което да бъде представено пред ФС. На следващото заседание на ФС, проведено на 13.10.2011 г., отново е представено становището на НЖ относно изпълнението на критериите, изискванията и наукометричните показатели от кандидата в конкурса и единодушно взетото решение, с което НЖ предлага доц. Мирослав Стефанов да бъде избран за заемане на академична длъжност "професор" по научна специалност "Морфология". След проведени разисквания е определен състава на комисия, която да проведе избора при тайно гласуване. Въз основа на резултатите от гласуването (6 бюлетини - "да", 16 бюлетини - "не", 3 бюлетини - "бели" и 1 - "невалиден"), ФС на АФ е приел решение, с което не избира доц. Стефанов за академичната длъжност "професор" по научна специалност "Морфология", шифър 01.06.26. Това решение е било оспорено и с решение № 30/15.03.2012 г. по адм. дело № 482/2011 г. по описа на АС - Стара Загора е било отменено като незаконосъобразно, а преписката е върната на ФС при АФ с указания за излагането на мотиви, обосноваващи волеизявлението на органа. В изпълнение на съдебния акт, на проведено заседание на ФС на АФ от 27.03.2012 г. (протокол № 3) е взето решение да се преразгледа цялостната документация на конкурса за избор на доц. Мирослав Стефанов на академичната длъжност "професор" в АФ, като разглеждането на документите и тяхното обсъждане да се извърши на редовно заседание на ФС през месец април 2012 г., като бъде поканен председателят на НЖ. На последващо заседание на ФК, проведено на 17.04.2012 г. (протокол № 4) е взето решение да се отложи произнасянето по неприключилата процедура, като е възложено на ККПРАС при АФ да разгледа документите и излезе със становище пред ФС. ККПРАС е извършила проверка на проведената процедура и е излязла със становище, обективирано в протокол № 5/28.05.2012 г. от проведено заседание на същата дата. Становището е, че жалбоподателят и единствен кандидат за академичната длъжност, не отговаря на законовите изисквания за заемането на длъжността, като мотивите, са следните: няма издаден учебник, който да се ползва от студентите; представеният практикум не отговаря на изискванията за ръководство; от представените 8 програми, четири от тях се повтарят, което е изтълкуване като опит да се представи информация с невярно съдържание; при изискуеми 10 дипломни работа на негови студенти и докторанти е представил само една; липса на необходимия брой научни публикации след първата хабилитация, като една част от тях са ползвани при добиването на научното звание доцент; не е представил и необходимия брой цитирания, като 40 от представените такива цитирания по същество са позовавания; няма и необходимите монографии, като от представените три такива, едната е била използувана при добиването на хабилитацията за доцент, а другите две не отговарят на изискванията по приложение 6.1, т. 1.3.3, според които обемът не трябва да е по-малко от 150 страници. Въз основа на всичко това е направен изводът, че членовете на НЖ не са проявили достатъчна прецизност при своята работа и не са отразили допуснатите несъответствия, като мнението е, че кандидатът не отговаря на необходимите критерии да получи академичната длъжност "професор" по съображения, отразени в протокола. Този протокол е бил взет предвид и от ФС на АФ на проведеното на 29.05.2012 г. заседание, на което, след изслушване на председателя на НЖ и проведени разисквания, е взето решение, с което доц. Мирослав Стефанов не е избран за академична длъжност "професор". Резултатите от избора са били 1 "за", 26 - "не", 2 "бели" и 1 "невалидна". При тези данни решаващият съд е приел, че относно законосъобразността на откриването на процедурата, както и всички последващи действия на НЖ, като изготвянето на становищата и рецензиите, вземането на решението и изготвянето на предложението до ФС, не съществува спор между страните. Спорът е само относно законосъобразността на действията на назначената към ФС на АФ ККПРАС, респ. изготвеният от нейна страна протокол, послужил впоследствие и при мотивиране на отказа да бъде избран за професор кандидатът доц. Мирослав Стефанов. Вторият спорен материалноправен проблем по настоящото дело е дали в процедурата по избор на кандидата за заемане на академична длъжност, ФС действа в условията на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност, респ. обвързан ли е или може да се отклони от предложението на НЖ за избор на конкретен кандидат. Решението е неправилно: I. По спора относно участието на ККПРАС, създадена от ФС на АФ въз основа на Глава пета от Правилника за развитието на академичния състав на ТрУ в гр. Стара Загора: Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗРАСРБ академична длъжност се заема по трудово правоотношение. А според чл. 29, ал. 3 с. з., респ. чл. 62, ал. 1 ППЗРАСРБ, академичната длъжност "професор" се заема въз основа на конкурс и избор, проведени при условията и по реда на глава трета раздел IV ЗРАСРБ. Съгласно ЗРАСРБ и правилника по прилагането му, в процедурата по заемане на академична длъжност "професор" не е предвидено участието на подобна комисия, нито обвързващ характер на актовете й спрямо компетентния да осъществи избора орган - ФС. Предвидени са изрично два отделни етапа - първият, развиващ се пред НЖ, завършващ с изготвянето на задължителните по чл. 29а ЗРАСРБ рецензии и становище, и гласуването в НЖ за оценка на кандидатите, които да се предложат за избиране от ФС; и вторият, провеждане на избор от самия ФС. Действително ЗРАСРБ не предвижда участието на комисия за контрол върху процедурите по развитието на академичния състав, нещо повече - законът предвижда изрична компетентност на министъра на образование да контролира откритите и неприключили процедури. Т. е. налага се изводът, че подобна комисия не може да упражнява изрично предоставените по силата на закон другиму компетенции. Това обстоятелство обаче, в конкретния случай по никакъв начин не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение по следните съображения: 1). Комисията не е упражнила изрична компетентност на министъра. Т. е. в следствие от действията й не е доведено нито до спиране процедурата, нито преустановяване допуснато нарушение на процедурата. Същата е била ангажирана с проучване на въпрос, относим към моралните и нравствени качества на кандидата, изследването на който въпрос е в рамките на оперативната самостоятелност и преценката за целесъобразност, с която ФС разполага; 2). Самото решение на ФС, с което кандидатът не е избран, съдържа в себе си достатъчно и разнообразни изказвания и самостоятелно изведени съображения за кандидатурата на доц. Стефанов, така че решението да бъде мотивирано само по себе си, без да се търси препратка към протокола на Комисията; Мотивирането на административните актове като задължително условие за тяхната законосъобразност безспорно се отнася и до решенията, приемани от ФС в качеството му на колективен административен орган. Излагането на мотиви способства за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта (Арг.: чл. 32, ал. 1 ЗРАСРБ, вр. с чл. 145, ал. 1 АПК), поради което липсата на такива е абсолютно основание за незаконосъобразността му. В случай, че ФС се съобрази с направеното предложение, мотивите на акта му са в предложението, с което се е съобразил, а ако не - следва да изложи изрични собствени съображения. Мотивите към акта на ФС, в случай, че се възприеме становището на НЖ се съдържат в предложението на този орган. За да се приеме, че актът е мотивиран, е необходимо изложената обосновка ясно да сочи какви са били съображенията на органа при постановяването му. В тази връзка, изследвайки съдържанието на изказванията на заседанието на ФС по същество, се налага извод, че изложените в хода на обсъждането на кандидатурата на доц. Мирослав Стефанов становища, изпълняват изискването на закона за мотивиране на акта. 3). В рамките на академичната автономия и академичното самоуправление съгласно ЗВО и компетенцията по чл. 26, ал. 8, т. 14 ЗВО, вр. с Глава трета, Раздел IV ЗРАСРБ, е правото на ФС да създава комисии ad hoc, като разбира се техните актове не могат да имат нормативнообвързващ характер за избора, но със сигурност могат да имат съвещателна и академична тежест. Преценката за необходимостта от подобно обсъждане на отделните кандидатури е изцяло в рамките на ФС, поради което същият разполага с компетенции да сформира подобни комисии или работни групи, които да подпомогнат дейността му, като детайлно да проучат документацията по проведената процедура и докладват становището си на пленарния състав, като актовете им нямат задължителен характер, но при всички положения не са незаконосъобразни. В състава на конкретната комисия влизат само членове на ФС, което е допълнителен аргумент в подкрепа на схващането, че в действителност е налице паралелно обсъждане в рамките на ФС, т. е. работен формат за избор на кандидат, с оглед необходимостта от проверка и установяване личните и професионалните му качества, което няма как да се квалифицира като липса на компетентност, при положение, че чл. 29в, вр. чл. 27а ЗРАСРБ регламентират именно ФС като орган, компетентен да избере лицето, заемащо съответната академична длъжност. В контекста на изложеното, незаконосъобразни са изводите на решаващия съд, че след като законът и правилника за приложението му не предвиждат в процедурата по избор на професор да се контролира предложението на НЖ, то в конкретния случай, с решението си от 28.05.2012 г., Комисията е излязла извън рамките на своите правомощия. И това е така, защото: първо, ККПРАС не контролира служебно процедурата по задължителен за страните начин, и второ, защото няма самостоятелна административноправна компетентност, състои се от членове на ФС на АФ, подпомага дейността му и следователно е негов помощен орган. II. По спора относно обвързаността на ФС при упражняване на възложената му компетентност по чл. 27а, ал. 2, вр. с чл. 29в ЗРАСРБ. Първоинстанционният съд е приел проведения избор за материалнонезаконосъобразен, като е изложил мотиви, че ФС действа в условията на обвързана компетентност от преценката на НЖ и не разполага с възможността да не избере одобрения от журито кандидат. Изхождайки от предписанията на чл. 27а, ал. 2, вр. чл. 29в ЗРАСРБ, съдът е стигнал до извода, че между конкурса и избора е налице взаимовръзка и обусловеност. При това положение ФС е разполагал със свободата да не избере предложеният кандидат само, ако открие и мотивира допуснати от НЖ нарушения при оценката му. В обратния случай ФС е задължен да избере предложения кандидат. Така изложените изводи за незаконосъобразни по следните съображения: Както вече бе посочено по-горе, съгласно нормата на чл. 29, ал. 3 ЗРАСРБ академичната длъжност "професор" се заема въз основа на конкурс и избор. Двата елемента на административната фаза са част от сложния хетерогенен фактически състав, при наличие на който възниква възможност за сключване на трудов договор за изпълнение на трудовото правоотношение за съответната академична длъжност (чл. 15, ал. 2 ЗРАСРБ, чл. 54, ал. 4 и чл. 32, ал. 1, т. 3, чл. 59 ЗВО и чл. 59 ППЗРАСРБ). Конкурсът се провежда от НЖ, а изборът от ФС. Трудовите правоотношения между висшето училище и съответния кандидат възникват от деня на утвърждаване на избора от страна на ректора, като в едномесечен срок от утвърждаването му, ректорът сключва трудовия договор. Решаващият съд е приел, че съгласно чл. 29, ал. 3 ЗРАСРБ заемането на академичната длъжност "професор" представлява сложен фактически състав, включващ два относително обособени етапа на организация и провеждане (конкурс и избор), като заключителната фаза е провеждането на избора и гласуването от ФС. Всяка една от тези фази обхваща нормативно определени действия и условия, осъществявани от предвидените в ЗРАСРБ органи и в регламентираната последователност, като целият процес е насочен към избора за заемане на академичната длъжност. Между тези два етапа на процедурата е налице взаимовръзка и взаимообусловеност, основани на разписаното изискване по чл. 27а, ал. 2, във вр. с чл. 29в ЗРАСРБ, а именно, че ФС взема решение за избор на "професор" по предложение на НЖ. Макар и становището да е принципно правилно, с уточнение, че касае административната фаза на процедурата по определяне на кандидата, с който ректорът като орган на управление на висшето училище да сключи договор за заемане на обявената академична длъжност (Арг.: чл. 24, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО), настоящата инстанция счита, че първият елемент (произнасянето на НЖ) няма самостоятелно, а още по-малко обвързващо правно значение, а е само подготвително действие за произнасяне на решаващия орган в това производство - ФС. Тълкуването на посочената нормативна уредба налага извод, че произнасянето на компетентните органи в административната фаза по определяне на кандидата за заемане на академична длъжност, с който да се сключи трудовия договор, има характер на съставен административен акт, състоящ се от два елемента - 1). конкурс, финализиран с предложение по чл. 27а, ал. 1 ЗРАСРБ и 2). избор по чл. 27а, ал. 2, вр. с чл. 29в ЗРАСРБ. Правните последици на решението по чл. 27а, ал. 2, вр. с чл. 29в ЗРАСРБ се пораждат при наличието на двата елемента, които в своята съвкупност имат правопораждащо значение с оглед крайния юридически резултат - определяне на кандидата, с който ректорът да се сключи трудов договор като източник на трудово правоотношение по чл. 15, ал. 2 ЗРАСРБ. Предложението на НЖ е предпоставка за издаване на административния акт на ФС, който да породи правните последици - основна цел и краен резултат на производството, а между двата акта има процесуална и материалноправна обвързаност. НЖ е колективен орган (Арг.: чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 29а ЗРАСРБ), създаден за всяка конкретна процедура, чиито статут е уреден с нормата на чл. 29а, вр. с чл. 4 ЗРАСРБ, а съставът му се предлага от първичното звено и се утвърждава от Факултетния, съответно Научния съвет. Изцяло в компетенциите на НЖ е оценяването на кандидатите по чл. 29б с. з., съгласно нормативноустановените критерии (Арг.: чл. 29 ЗРАСРБ, чл. 60 - 62 ППЗРАСРБ). С оглед разписаните в специалния закон функции и правомощия, НЖ има характер на помощен орган, чиито актове нямат самостоятелно правно значение, а подпомагат работата на ФС/НС, който провежда избора за заемане на съответната длъжност. Предложението на НЖ е не само експертно становище от специализиран в съответната област орган, но и условие за сезиране и произнасяне на ФС. В този смисъл актът на НЖ предлага съответно начин за решаване на материалноправния проблем и е елемент от сложния фактически състав по чл. 29, ал. 3 ЗРАСРБ, насочен към учредяване на трудово правоотношение за определена длъжност - в случая "професор" в ТрУ - Стара Загора. ФС обаче не е задължително обвързан с предложението на НЖ (т. е. с материалното съдържание на акта). Видно от наименованието на акта на НЖ е, че това е предложение, като окончателното решение се взема от ФС. Абсурдно е да се приеме, че ФС, като компетентен да вземе решение за избора орган, е задължително обвързан с предложението на НЖ, което е само експертен орган, изпълняващ ролята на оценител, съобразно критериите, утвърдени от закона и доразвити в Правилника за неговото приложение и съответния вътрешен акт на висшето училище. Предложението съставлява единствено оформяне на становище за мотивиране на административния орган при издаване на административния акт. НЖ е помощен органи и неговите експертни оценки и предложения не обвързват административния орган - ФС, при вземане на решение по направеното предложение. В контекста на изложеното и противно на схващането на първоинстанционния съд, НЖ не прави селекция, така че от нея да следва класиране на кандидатите, с което ФС е обвързан. Компетентността му в рамките на процедурата по заемане на академичната длъжност "професор" се изразява в оценка на кандидатите съобразно критериите по чл. 29 ЗРАСРБ. Т. е. същата е стриктно ограничена и дефинирана като орган, подвеждащ професионалните достижения на кандидата под законово формулираните условия, така че да се прецени изпълнени ли са те при съответния кандидат. Произнасянето на НЖ е необходима предпоставка за по-нататъшното развитие на процедурата, като класирането на кандидатите, което журито извършва, е именно с оглед тези изчерпателно изброени критерии. На следващо място, с Решение № 11 от 5.10.2010 г. Конституционният съд на РБ дефинира, че "със своите решения научните журита установяват права". Т. е. същите имат правоустановяващ за спазването на законовите изисквания от съответните кандидати, а не правопораждащ за заемането на длъжността, ефект. Което, в контекста на разпоредбата на чл. 29б ЗРАСРБ, определяща компетентността им да оценяват само на база критериите по чл. 29 и нормата на чл. 27а, ал. 2 ЗАРСРБ, предвиждаща предложението на журито, като необходима за производството предпоставка, налага обобщаващият извод, че НЖ разполага с компетенцията да прецени и оцени годността на кандидата да бъде избиран от ФС. След което тази годност да бъде избиран прераства в годност да заема академичната длъжност "професор" - каквато е същността на избора, провеждан от ФС. Преценката за годността да заема академична длъжност включва в себе си много по-широк кръг въпроси и критерии, които ФС има свободата да поставя, за разлика от стриктно изброените критерии по чл. 29 ЗРАСРБ, компетентната преценка за които е на НЖ. Т. е. НЖ има безспорно тежест в процедурата, като се презумира фактът, че членовете му действително са детайлно запознати с кандидатурата. Същото това обстоятелство обаче не обвързва ФС. В последващата процедура по обсъждане на кандидатурата във ФС - всички въпроси от значение за конкретните кандидати се поставят пред много по-широк кръг от хора, това засилва възможността за контрол над избора, дава му по-голяма степен на публичност, прозрачности в крайна сметка - легитимност. В конкретния казус, голямата част от членовете на ФС са преценили, че е налице необходимост от разискване и анализиране на моралните и етични качества на кандидата, въпрос по който НЖ въобще няма компетентност, но въпрос, несъмнено съществен за името и авторитета на факултета. И пряк проявител на който авторитет е именно ФС и членовете му. Така, в съответствие с повдигнатите конкретни въпроси по посочения критерий, е прието предложението въпросът за етичните и професионални качества да се проучи от ККПРАС. Нейното заключение, както вече по-горе бе посочено, няма нормативнообвързващ за избора на ФС ефект. Същевременно обаче поставените в рамките и въпрос и допълнителното обсъждане на изготвените от нея протоколи са годни да бъдат обект на преценка от ФС, т. к. същите на практика представляват изказвания на отделни членове на ФС, запознати допълнително, по волята на ФС, с поставения за разискване въпрос. Т. е. да се отрече правото на същите да формират мнение, както и да се отрече правото на ФС да анализира и съвещава допълнително относими към кандидатурата критерии, би означавало да се отрече правото на съвещание на органа като цяло, правото на изказване на отделните му членове, както и да се отнеме изцяло компетеността на ФС да провежда избор. В заключение: решенията на ФС за избор в конкурсните процедури за заемане на академична длъжност по ЗРАСРБ, като финализиращ процедурата по чл. 29, ал. 3 с. з. административен акт, са израз на предоставената от закона оперативна самостоятелност на органа. Дали да бъде избран или не предложеният от НЖ кандидат за съответната академична длъжност, е в правомощията на ФС. С оглед нормативно делегираната му компетентност по избор, упражнявана при условията на административна дискреция, ФС в качеството му на решаващ орган не е обвързан от становището и предложението на НЖ и не е длъжен автоматично да го приеме. Поради това, няма пречка ФС да вземе различно от предложеното му от НЖ решение - да избере друг кандидат, различен от предложения от НЖ или да не избере нито един, при наличие на няколко удовлетворяващи изискванията кандидатури, да не избере единствен кандидат при препоръка за избор от НЖ, да избере кандидат при предложение от НЖ за отрицателен вот и т. н. Решението на компетентния орган, като акт от който възникват визираните в закона материалноправни последици, независимо от позицията на НЖ, следва да е съобразено с материалноправните предпоставки и да удовлетворява целта на закона, както и да съдържа релевантни мотиви, обуславящи волеизявлението на органа. Следователно, в конкретния случай, при осъществяване на властническите си правомощия по чл. 27а, ал. 2 вр. с чл. 29в ЗРАСРБ, ФС на ТрУ е действал в условията на алтернативна дискреция и проверявавайки налице ли са материалноправните условия за избор, се е произнесъл с решение, чрез което е упражнил правото си на преценка между два алтернативни варианта - да откаже или удовлетвори предложението на НЖ. С последния административният орган създава субективно право на конкретен правен субект да заеме съответната академична длъжност по чл. 2, ал. 3 ЗРАСРБ. При произнасяне на решението си от 29.05.2012 г. ФС е изложил конкретни мотиви за отказа да се съобрази с предложението на НЖ. Условието за мотивировка представлява, както вече по посочено по-горе, една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и законните интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство, в случая - за осигуряване правото на защита на засегнатия кандидат в конкурса за заемане на академична длъжност. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресатите съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт, което подпомага страните в организирането на защитата им срещу такива актове. Едновременно с това наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по свободна преценка, включително дали не са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. На последно място - фактически неверен е изводът на първоинстанционния съд, че ФС не е установил и конкретни нарушение в дейността на НЖ. Видно от решението, с което кандидатът не е избран за професор е установена липса на необходимия брой публикации; несъответствие на публикуван учебен труд с изискванията на учебните планове и програмата "Морфология" за ВУЗ; представяне на информация с невярно съдържание относно учебните програми, представени от кандидата; неизпълнение на изискването кандидатът да е бил ръководител на необходимият брой дипломанти; представянето на невярна информация за необходимия брой цитирания, а оттам - липсата им; неизпълнение на изискванията за монографии и повторно представяне на един и същи труд едновременно като дисертация и монография. Същите тези констатации на ФС, мотиви по решението му, не са оспорени от страните. Пропускът на АС - Стара Загора да ги вземе предвид и обсъди с оглед крайния извод по делото, т. к. несъмнено са от съществено значение за резултата му, налага и извод за необоснованост на съдебното решение. Поради изложеното, оспореното съдебно решение следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски в размер на 125 лева (държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 045943, л. 62 от адм. д. № 230/2012 г.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение