Решение № 10930 от 30.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Уникредит Булбанк АД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Ненов, против решение 442 от 04.04.2022г., постановено по адм. дело 2498/2020г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 17 281 от 22.10.2020г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Бургас, с което е допуснато изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Бургас, в частта на изменение на границите и площта на имота на жалбоподателя ПИ с идентификатор 07079.662.9570 и заснемането му с нов идентификатор 07079.662.9520, а също и в заличаването на имот 07079.662.9575, представляващ улица, общинска собственост, съседен на този на жалбоподателя и заснемането му като част от ПИ с идентификатор 07079.662.9521, собственост на заявителя Първа инвестиционна банка АД. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът не е обсъдил и отговорил на основни негови възражения и в частност, че при постановяване на оспорения акт на началникът на СГКК Бургас не е съобразил постановен преди издаването й акт заповед по чл. 16 ал. 5 ЗУТ относно определяне на собствеността на имотите. Навежда и съображения за противоречие на решението на съда с материалния закон отново поради несъобразяването на издадения втори акт по чл. 16 ал. 5 ЗУТ, като посочва, че прогласяването на нищожността на ПУП ПРЗ, въз основа на който е издадена тази заповед, не влече и нейната нищожност, като в тази връзка твърди, че е следвало да бъде съобразена тази заповед при отразяване в кадастралната карта при издаване на решението на СГКК - Бургас. Навежда и съображения, че с изменението на кадастралната карта в частта, с която се заличава имот, отреден за улица и станал собственост на община Бургас, се отразява на неговите права, тъй като се препятства достъпа до неговия имот. Твърди и неправилност на извода на съда, че решението на началника на СГКК Бургас не е нищожна, тъй като посочва, че административният орган е излезнал извън компетентността си, като е отнел вещни права от община Бургас. Твърди и неправилност на решението, поради несъобразяването от съда на наличието на преюдициален спор, а именно спор за материално право, като навежда съображения, че за него е налице възникнало право на преминаване през служещия имот на първа инвестиционна банка АД, тъй като с изменението до имота на жалбоподателя вече не съществува осигурен достъп. Навежда и съображения за противоречие на акта с правното му основание чл. 51 ал. 1 т. 1 ЗКИР, тъй като посочва, че при издаване на акта не е съобразено съществуващото на място положение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява за нищожна или се отменя решението на началника на СГКК - Бургас. Претендира разноски. Ответникът Първа инвестиционна банка АД, чрез процесуалния си представител адв. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците началникът на СГКК - Бургас и община Бургас не изразяват становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК чрез куриерска служба, от надлежна страна, адресат на оспореното съдебно решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Уникредит Булбанк АД против решение 17 281 от 22.10.2020г. на началника на СГКК- Бургас, в частта, с която по заявление на Първа инвестиционна банка АД е одобрено изменение на КККР на гр. Бургас, изразяващо се в изменение на границите и площта на имота на жалбоподателя ПИ с идентификатор 07079.662.9570 и заснемането му с нов идентификатор 07079.662.9520, а също и в заличаването на имот 07079.662.9575, представляващ улица, общинска собственост, съседен на този на жалбоподателя и заснемането му като част от ПИ с идентификатор 07079.662.9521, собственост на заявителя Първа инвестиционна банка АД. За да постанови оспореното решение АС гр. Бургас е приел, че оспореното решение на началника на СГКК Бургас не е нищожен акт, тъй като е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, както и поради това, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила и несъответствие с материалния закон, които да разкриват толкова тежък порок, който да обоснове нищожност, съответно липса на валидно волеизявление от страна на административния орган. Достигнал е до извод, че оспореното решение е издадено без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон, съответно до липса на основания за незаконосъобразност. Приел е, че допуснатото изменение на кадастралната карта в оспорената му част е направено в изпълнение на съдебно решение, а именно във връзка с влезнал в сила съдебен акт 12891 от 26.01.2017г. по адм.д. 12582/2015г. на ВАС, с което е прогласено за нищожно решение 24 21 от 28.05. и 30.05.2013г. на Общински съвет гр. Бургас за одобряване на ПУП ПРЗ за ПИ идентификатори 07079.661.9521, 07079.662.37, 07079.662.38 и 07079.662.39 по кадастралната карта на гр. Бургас. В тази връзка е приел наличието на основанието по чл. 53а ал. 1 ЗКИР за изменение на кадастралната карта в изпълнение на влезнало в сила съдебно решение, тъй като е приел, че изпълнението на това съдебно решение по необходимост изисква изменение и в кадастралната карта относно вписаните в него имоти, за които с влезналото в сила решение е установено, че не следва да съществуват в правния мир, доколкото актът, с който са били създадени изначално не е породил действие, като прогласен за нищожен. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя относно отнемане и прехвърляне на имоти по силата на юридически факт, тъй като е посочил, че тези въпроси не могат да бъдат решение нито от административния орган, нито от съда в съдебното административно производство, а само и единствено от граждански съд. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място правилен е извода на съда за липса на основания за прогласяване на нищожност на оспореното решение на началника на СГКК Бургас в оспорената му част. Правилен е извода на съда, че същото е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му и без допуснати нарушения на административно производствените правила и материалния закон, които да разкриват толкова тежък порок, който да влече нищожност на акта. Правилно съдът е приел, че наведените доводи за отнемане и прехвърляне на имоти по силата на юридически факт са въпроси, които не могат и не следва да се решават в съдебното административно производство и не са основание за приемането на административния акт за нищожен. Тук следва да се посочи, че с изменението на кадастралната карта нито се признава, нито се отнема право на собственост, а при наличието на спор за материално право във връзка с променени граници, той следва да бъде разрешени по общия исков ред. На второ място неправилен е изводът за наличие на материално правните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР. Съобразно тази разпоредба при изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в КККР се извършват без издаване на заповед, като в тези случаи изменението се прави без издаването на акт и се обективира чрез действие на органа. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в хипотезата по чл. 53 а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, е дали изменението съответства на отразяването според решението на гражданския съд. Това предполага наличие на решение, обвързващо и двете страни по спора, т. е. такова, което установява както собственост, така и граници на съответния имот. За да е приложима разпоредбата на чл. 53 а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, т. е. за да възникне право на началника на СГКК с действие да извърши вписване на изменение в КККР, е необходимо да е налице съдебно решение с обвързваща изпълнителна сила спрямо страните и то на граждански съд по разрешен спор за материално право. Решението, на което се е позовал административният орган, за да извърши изменението, а именно 12891 от 26.01.2017г. по адм.д. 12582/2015г. на ВАС, с което е прогласено за нищожно решение 24 21 от 28.05. и 30.05.2013г. на Общински съвет гр. Бургас за одобряване на ПУП ПРЗ, не е съдебно решение от категорията на визираните в чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР. Това е така, тъй като посоченото решение е по оспорването на административен акт по ЗУТ за прогласяване на нищожност на решение на общинския съвет Бургас за одобрение за изменение на ПУП ПРЗ. След като не е налице съдебно решение от категорията решения, визирани в чл. 53 а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, не са били налице материално правните предпоставки по посочената разпоредба за изменение на КККР на посоченото основание. В оспореният административен акт за изменение на КККР обаче е посочено и друго правно основание, а именно чл. 51 ал. 3 и ал. 1 т. 1 ЗКИР. По отношение на наличието на материално правните предпоставки за по тези разпоредби съдът не е направил преценка и не е изложил мотиви за наличието или липсата им, съответно не е и събрал доказателства в тази връзка. Поради и това не е изпълнил и задължението си по чл. 168 АПК да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, което пък представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по следващите съображения.