Решение № 4165 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11948/2020 г.

ВАСVI отделение31.03.2021 г.докладчик Нели Дончева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 239/04.09.2020 г., постановено по адм. дело № 133/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4165 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11948/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 59 б, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център "Смоляни" – АСИМП" ООД гр. Смолян, представлявано от управителя д-р Г. Л. срещу Решение № 239/04.09.2020 г., постановено по адм. дело № 133/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено оспорването против Заповед за отказ № 21/09-41 от 13.03.2020 г. на и. д. директор на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Смолян. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че неправилно първоинстанционния съд не е обсъдил представеният на РЗОК-Смолян договор от 11.03.2020 г., сключен между касатора и МБАЛ "проф. д-р Константин Чилов" ЕООД гр. Мадан, който покрива изискванията на раздел I, т. 2 от Приложение № 18 към НРД 2020-2022 г. Сочи се, че неправилно съдът не е възприел възражението за немотивираност на оспорения административен акт, при положение че в него административния орган не излага конкретни фактически съображения и не обсъжда представени в производството документи. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се и направените разноски за двете инстанции. Ответникът - Директор на РЗОК - Смолян, не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за отказ № 21/09-41 от 13.03.2020 г. на и. д. директор на РЗОК - Смолян, с която на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и чл. 262, ал. 1, т. 8 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение № 18 "Амбулаторни процедури" към НРД за МД 2020-2022 г. е отказано сключването на договор за оказване на болнична помощ по АПр № 19 "Оперативно отстраняване на катаракта", по АПр № 20 "Хирургично лечение на глаукома" и АПр № 21 "Оперативни интервенции върху окото и придатъците му със среден обем и сложност", по заявление вх. № 21/29-197/30.01.2020 г., подадено от управителя на "Медицински център "Смоляни" – АСИМП" ООД гр. Смолян. От събраните по делото доказателства се установява, че на 30.01.2020 г., управителят на "Медицински център "Смоляни" – АСИМП" ООД гр. Смолян подал до директора на РЗОК-Смолян заявление с вх. № 21/29-197/30.01.2020 г. за сключване на договор за оказване на болнична помощ по КП с НЗОК и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК / АПр № 19, № 20 и № 21 и/или извършване на клинични процедури с НЗОК, към което приложил изискуеми, съгласно НРД за МД 2020-2022 г. документи. С писмо, и. д. директор на РЗОК-Смолян, определен със Заповед № РД-09-232 от 07.05.2019 г. на Управителя на НЗОК, уведомил ЛЗ-МЦ в четири пункта, че не е представило изискуеми документи, като под т. 2 е посочено: не е представено копие на договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апарат, оборудване и специалисти за съответните АПр и има договор с НЗОК – Образна диагностика - рентгенов апарат за скопия и графия, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 8. В изпълнение на посоченото указание, на 12.03.2020 г. е представен договор от 11.03.2020, сключен между "Медицински център "Смоляни" – АСИМП" ООД гр. Смолян, като възложител и МБАЛ "Проф. д-р Константин Чилов" ЕООД гр. Мадан, като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извършва срещу заплащане рентгенографии и компютърни топографии, както и други изследвания, поискани и възложени от възложителя. Последвало издаването на оспорената заповед за отказ № 21/09-41/13.03.2020 г., в която като мотив за отказ за сключване на договор за оказване на болнична помощ по всяка една от амбулаторните процедури № 19, № 20 и № 21 е посочено, че ЛЗ не разполага със задължително звено/структура по Образна диагностика – рентгенов апарат за скопия и графия и не е представен договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което отговаря на изискванията за апаратура и оборудване за съответните АПр и има договор с НЗОК. Отказът е оспорен по целесъобразност пред НЗОК със жалба от 26.03.2020 г., като в придружителното писмо и. д. директор на РЗОК –Смолян, с цел улесняване на достъпа на гражданите до посоченият вид медицинска помощ и осигуряване на правото им на избор на лечебно заведение, е предложил по целесъобразност да се направи изключение за сключване на договор с ЛЗ. Със заповед № РД-09-446 от 13.04.2020 г., Управителят на НЗОК отхвърлил жалбата на ЛЗ и потвърдил оспорената заповед за отказ, като споделил изложените в отказа съображения. Посочил и че представения договор за осигуряване на рентгенов апарат за скопия и графия е сключен в ЛЗ, което не е на територията на гр. Смолян, като по този начин не е изпълнено изискването на амбулаторните процедури. След анализ на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че след като ЛЗ не разполага със задължително звено/структура по Образна диагностика – рентгенов апарат за скопия и графия и няма сключен договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което да отговаря на изискванията за апаратура и оборудване за съответните АПр и да има договор с НЗОК, същото не отговаря на специалното условие, предвидено в Раздел I, т. 2 на Амбулаторните процедури. По изложените съображения първоинстанционният съд обосновал извод за правилност и законосъобразност на атакуваната заповед и отхвърлил жалбата на лечебното заведение. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за отказ за осъществяването на дейност по АПр № 19, № 20 и № 22, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В тази връзка неоснователно се явява възражението в касационната жалба, че неправилно първоинстанционният не е възприел възражението за немотивираност на оспорения административен акт. Съдът е изложил съображения в тази насока, като и настоящият състав счита, че заповедта е мотивирана - в същата са отразени фактически и правни основания за постановеният отказ и е ясна волята на административния орган да откаже сключването на договор за осъществяването на дейност по АПр № 19, № 20 и № 22, а именно: обстоятелството че ЛЗ-МЦ не разполага със задължително звено/структура по Образна диагностика – рентгенов апарат за скопия и графия и няма сключен договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място, което да отговаря на изискванията за апаратура и оборудване за съответните АПр и да има договор с НЗОК, с което не отговаря на изискванията на чл. 262, ал. 1, т. 8 от НРД за МД 2020-2022 г. и Приложение № 18 "Амбулаторни процедури" към НРД за МД 2020-2022 г. Същата е ясна и за касатора, видно от направените от него възражения в жалбата до управителя на НЗОК и до съда. Тълкуването на чл. 59 б, ал. 2 ЗЗО обуславя извода, че когато лечебното заведение не отговаря на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ /чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО/ и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59 в ЗЗО, директорът на съответната РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор. Издателят на акта действа в условията на обвързана компетентност, тъй като пред същия не съществува възможност за извършване на преценка следва ли се или не сключването на договор, тъй като последното е разписано като последица на изпълнени/неизпълнени от изпълнителя на болнична помощ изисквания и критерии, при това в изрична законова разпоредба.

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 262, ал. 1, т. 8 НРД