Решение № 14728 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2016 г.

Решение № 14728 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е касационна жалба от "М. К." ЕООД, с ЕИК*********, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "С." № ..., ет. ..., чрез адв. И. Б., срещу решение № 1450/28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 465/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02000215002607-091-001/10.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., в частта му, потвърдена с Решение № 24/02.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. към ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От изложените доводи може да се направи извод за искане за отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. Б. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02000215002607-091-001/10.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 24/02.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. към ЦУ на НАП, с който на "М. К." ЕООД са определени задължения за ДДС в размер на 29395.65 лв. и прилежащите лихви и корпоративен данък за 2014 г. в размер на 510.74 лв. и прилежащите лихви. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Изводът на съда е за законосъобразност на процесния РА. Съдът е обсъдил доказателствата и е посочил, че ревизираното дружество не е доказало, че е налице реалност на фактурираните доставки на услуги по фактурата, издадена от "Е. И. С." ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Правилно е приел първоинстанционният съд, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена форма. Оплакванията на касатора, аналогични с тези заявени пред административния съд, са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон, допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства. Възраженията са неоснователни. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. В случая спор по фактите не е налице. Спорът касае реалността на доставката по фактурата, издадена от "Е. И. С." ЕООД, с предмет материали /строителен инвентар/. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т. 37 от решението по С-78/12 г., СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките - арг. от т. 38 от Решението по дело С-78/12 г. По отношение на процесната доставка на строителен инвентар следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоките от доставчик към получател, т. е. да бъдат индивидуализирани същите. За установяване на тези факти РЛ може да ангажира различни доказателства - приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и пр. В случая във връзка с продажбите от "Е. И. С." ЕООД освен фактурата, други доказателства за предаване на стоките не са представени. При липса на доказателства за фактическото предаване на стоката не би могло да се установи доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Не са представени нито от ревизираното лице, нито от доставчика документи за транспортирането на стоките от обект на съответния доставчик до склад на ревизираното лице, няма данни доставчика да притежава собствени или наети МПС или да са правили разходи във връзка с транспортирането. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка по процесната фактура, издадена от "Е. И. С." ЕООД, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Относно частта на РА по ЗКПО за 2014 г. правилно е прието, че с оглед констатациите по ЗДДС и по конкретно за липса на реалност на доставката от "Е. И. С." ЕООД, се налага изводът, че са налице основанията за да бъде преобразуван към увеличение финансовият резултат на дружеството поради непризнаване на разходите по процесната фактура, за която не е установена документална обоснованост. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС - Б. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: На ответната страна не се дължат разноски с оглед изхода на спора и фактът, че такива не са поискани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,