Решение № 1532 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2012 г.

Решение № 1532 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Института за български език (ИБЕ) при Българската академия на науките (БАН) чрез неговия процесуален представител срещу решение № 84 от 9.01.2012 г., постановено по адм. дело № 6086/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е немотивирано. Жалбоподателят прави искане за неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото, а в случай, че се приеме за допустимо - за неговата отмяна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Любима Йорданова Димитрова лично и чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Любима Йорданова Димитрова с вх. № 10506/29.06.2011 г., подадена в деловодството на Върховен административен съд, уточнена с молба от 4.07.2011 г., против писма № 190/16.06.2011 г. и № 191/16.06.2011 г. на директора на Института за български език при БАН. С определение от 3.10.2011 г. съставът на Административен съд София - град приема, че се обжалват отказите да се предостави достъп на Димитрова до трудовото й досие, съхранявано в института, обективирани в цитираните писма, като производството срещу двата акта не следва да се разделя поради обективната връзка между тях. В обжалваното решение съдът се произнася по законосъобразността на писмо изх. № 191/16.06.2011 г. на директора на Института за български език при БАН, с което на Димитрова се отказва достъп и получаване на едно копие от документите, съхранявани в трудовото й досие. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че с молба вх. № 187/15.06.2011 г. Любима Димитрова иска от директора на ИБЕ при БАН достъп до цялата документация от трудовото си досие в института, както и копия от всички документи, съдържащи се в него. В молбата се сочи предпочитаната форма за получаване на информацията (копие на хартиен носител с нарастваща номерация преди ксерокопирането със заверка "Вярно с оригинала" и подпис на съответния служител) и адрес за кореспонденция. С оспореното писмо директорът на ИБЕ уведомява Димитрова, че заверено копие от трудовото й досие се намира в Софийски районен съд, 69 състав по тр. дело № 11716 от 2000 г. Посочва, че институтът не разполага с необходимия финансов ресурс, за да преснима цялото досие, поради което следва да се ползва архивът на СРС. При така установената фактическа обстановка съдът обосновава извод, че жалбата на Димитрова е допустима. Определя искането й до касационния жалбоподател като заявление за предоставяне на информация, касаеща самото лице съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и приема, че правилно е адресирано до Института за български език при БАН като администратор на лични данни. Прави извод, че подаденото на 15.06.2011 г. заявление на Любима Йорданова съдържа минимално необходимото законово съдържание съгласно чл. 30 от ЗЗЛД. В срока по чл. 32 от същия закон администраторът се произнася по искането, като отказва предоставянето на исканата информация с аргумента, че не разполага с финансов ресурс. Съдът обосновава извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, като се позовава на липса на визираните в чл. 34 от ЗЗЛД предпоставки, както и на нарушаване разпоредбите на чл. 128а от Кодекса на труда (КТ) и чл. 34, ал. 1 от АПК. С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя писмо изх. № 191/16.06.2011 г. на директора на Института за български език при БАН и изпраща делото като преписка на административния орган за произнасяне в 7 - дневен срок от съобщението за влязлото в сила решение в съответствие с дадените указания. Решението е правилно. Констатацията на съда за допустимост на жалбата срещу оспореното писмо № 191/16.06.2011 г. е законосъобразна, но по други съображения. Видно от представеното по делото известие за доставяне оспореното писмо № 191/16.06.2011 г. е получено лично от Димитрова на 24.06.2011 г., а жалбата срещу него е входирана в деловодството на Върховния административен съд с вх. 10506 от 29.06.2011 г., поради което е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Аргументирано е заключението на съда за наличие на изричен отказ да се предоставят лични данни, съдържащи се в трудовото досие на Димитрова. По делото няма спор, че през 2000 г. трудовото правоотношение на ответника в настоящото производство е прекратено. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни. Информацията, която се съдържа в трудовото досие на работника е лична и той разполага със свободен достъп до документите. При необходимост същият има право да получава копия от съхраняваните документи. Правото на достъп до личните си данни лицето има и по силата на цитираната разпоредба от ЗЗЛД. Касационният жалбоподател е администратор на лични данни по отношение на личните данни на работещите по трудово или служебно правоотношение. Като работодател неговите правомощия в тази насока са нормативно уредени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за националния архивен фонд (ЗНАФ) и др. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД "обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. В този смисъл обработването на личните данни от ИБЕ при БАН в качеството на работодател по отношение на бивши и настоящи работници и служители се извършва в хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. Работодателят има задължението да изготвя и съхранява личните трудови досиета на работниците и служителите (по арг. от чл. 75 от ЗНАФ и чл. 128а, ал. 1 от КТ). По делото няма спор, че трудовото досие на Димитрова се съхранява при касационния жалбоподател независимо от изтичането на срока за това. Ето защо искането й за представяне на лични данни чрез достъп до същото и снабдяване с копие от трудовото досие е основателно. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗЗЛД администраторът на лични данни е длъжен да се съобрази с предпочитаната от заявителя форма на предоставяне на информацията по чл. 28, ал. 1. Като постановява отказ, обективиран в оспореното писмо № 191/16.06.2011 г. с мотив за липса на финансов ресурс, жалбоподателят издава незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от първоинстанционния съд. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за липса на постановен изричен отказ, доколкото е осигурен достъп до поисканите лични данни от трудовото досие на Димитрова. В случая удовлетворяването на искането на лицето относно осигуряване на достъп до трудовото досие е направено на 14.07.2011 г., т. е. след постановяване на оспорения отказ (16.06.2011 г.). Материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основания за издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК. От значение за законосъобразността на оспореното писмо могат да бъдат само тези последващи факти, които променят съществуващото правно положение към момента на постановяване на акта. В случая новият факт - по-късното удовлетворяване на част от искането, не може да промени с обратна сила възникналите вече правни последици от отказа за предоставяне на достъп до лични данни. Ето защо това обстоятелство е без значение при преценката за нарушаване правата на Димитрова по ЗЗЛД, както и за законосъобразността на оспореното писмо № 191/16.06.2011 г. Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че допълнително направените от Димитрова искания с писмо от 24.01.2013 г. за осигуряване на достъп до протокол от Научния съвет, заповедни книги и др. не са предмет на спора, тъй като административното производство пред жалбоподателя започва по заявлението й вх. № 187 от 15.06.2011 г. за предоставяне на достъп до личните данни в трудовото досие за периода, в който същата е в трудово правоотношение (1971 г. - 2000 г.). Очевидно документите, с които Димитрова иска да се снабди, касаят последваща кореспонденция с жалбоподателя след прекратяване на трудовия договор и не попадат в обхвата на трудовото й досие. Поставените от ответника Димитрова въпроси относно начина на съхранение на трудовото досие и обема на съдържащите се в него документи също не са относими към предмета на спора и не могат да се обсъждат в настоящото производство. Обжалваното решение е обосновано. Постановено е след преценка на относимите доказателства. Направените от съда фактически констатации се подкрепят от обсъдените по делото доказателства, като изводите му са в съответствие с материалния закон. Налице е отказ на администратора на лични данни - ИБЕ при БАН, мотивиран с липсата на финансов ресурс, поради което е формирана ясно изразена воля по основателността на подаденото заявление за предоставяне на лични данни. Така постановеният отказ е годен за обжалване пред съда административен акт. Като приема, че същият е оспорен от надлежна страна в предвидения от закона срок и разглежда спорът по същество, съставът на Административен съд София - град постановява допустим съдебен акт. Направеното в касационната жалба възражение за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно. Предоставянето на документите от трудовото досие на Димитрова, видно от представените пред настоящата инстанция от 10.04.2012 г. и от 6.11.2012 г. споразумения, представлява изпълнение на обжалваното решение от страна на касационния жалбоподател, но не обуславя извод за недопустимост на същото. Тези действия на жалбоподателя съставляват действия по удовлетворяване на искането на Димитрова, но не влияят както на законосъобразността на постановения отказ, така и на правилността на обжалваното съдебно решение. Като отменя акта на административния орган и изпраща преписката за произнасяне в указания срок, първоинстанционният съд постановява законосъобразно решение, по отношение на което не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. В обжалваното решение съставът на Административен съд София - град не се произнася относно законосъобразността на писмо № 190/16.06.2011 г. на директора на ИБЕ при БАН (издадено по искане на Димитрова вх. № 196 от 15.06.2011 г. за предаване на документи по докторат "Езикът на промяната в България", дисертация и автореферат), което приема за разглеждане с определение от 3.10.2011 г. Допълването на съдебното решение се извършва по реда на чл. 176 от АПК и не попада в обхвата на касационния контрол в настоящото производство. По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски жалбоподателят следва да заплати на Националното бюро за правна помощ възнаграждение за осъществената правна помощ от служебния защитник на ответника адв. Калъчев в размер на 150 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,