Решение № 565 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10091/2009 г.

Решение № 565 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10091/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Варна и по частна жалба на Дечко Вълев Янев от гр. Варна. С касационната жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Варна, се иска отмяна на решение № 937 от 01.06.2009 г. по адм. дело № 1513 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено издаденото от касатора решение № 40 от 26.05.2008 г. и преписката е върната на административния орган за издаване на административен акт съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С частната жалба на Дечко Вълев Янев от гр. Варна се иска отмяна на определението от 22.06.2009 г., с което Административен съд - Варна е отхвърлил молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 937 от 01.06.2009 г. по адм. дело № 1513 по описа за 2008 г. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на двете жалби. Касационната жалба и частната жалба са подадени в законоустановените срокове от надлежни страни и са процесуално допустими. След като разгледа жалбите по същество, Върховният административен съд прие следното: 1. Касационната жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Варна, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е решение № 40 от 26.05.2008 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Варна и потвърденото с него разпореждане № 5009021066 от 02.04.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Дечко Вълев Янев от гр. Варна е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. С постановеното решение Административен съд - Варна е отменил оспорените актове и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, след като незаконосъобразно е приел, че трудовият стаж от 01.09.1990 г. до 25.09.1992 г. е положен на длъжност "началник строителен обект" и следва да бъде зачетен от втора категория на основание т. 26 и т. 66и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). Този извод не се основава на извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е необоснован. Съдът неправилно се е позовал на констативен протокол от 29.03.1990 г. за предаване и приемане на завършен строителен обект. Протоколът е съставен за извършено строителство от ЗФК "Благой Касабов" - Варна с подизпълнител МПРУ - Аксаково и се отнася за период, предхождащ началния момент на спорния трудов стаж. В заключенията на вещото лице Петя Ставрева, които съдът неправилно е приел за обосновани и аргументирани, се съдържат неясни фактически констатации. Съгласно удостоверение обр. УП-3 изх. № 15 от 21.09.2007 г. на Кметство Игнатиево през периода 01.09.1990 г. - 25.09.1992 г. Дечко Вълев Янев е изпълнявал длъжността "строителен техник" в Оранжерии - с. Игнатиево. В първото заключение на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза се съдържат данни, че оранжериите са били структура в АПК "Г. Петлешев", Агрофирма "Дружба", СОБ Игнатиево. Според заключението лицето Дечко Вълев Янев е изпълнявало длъжността "началник капитално строителство". Тази констатация е направена въз основа на удостоверение обр. УП-2 с изх. № 29/05.02.2002 г. на "Екофрут" ООД (правоприемник на бившата ЗК "Хок", с. Игнатиево), както и според посочените за проверени документи: Лична сметка за трудовите възнаграждения и Разплащателни ведомости на Земеделска кооперация Хидропонен оранжериен комплекс (ХОП). Във второто си заключение вещото лице Петя Ставрева е приела, че през периода 01.09.1990 г. - 25.09.1992 г. Дечко Вълев Янев е изпълнявал длъжността "началник строителен обект" при АПК "Г. Петлешев" Аксаково, защото тази длъжност е посочена в удостоверение обр. УП-3 изх. № ОД-Д /122 от 22.11.2006 г. на Община Аксаково относно осигурителния доход на лицето за периодите от 01.05.1985 г. до 30.04.1988 г. Вещото лице Петя Ставрева не е уточнило проверените документи, удостоверяващи направени за спорния период осигурителни вноски в размерите за втора категория труд. Изпълняваната от Дечко Вълев Янев длъжност през периода 01.09.1990 г. - 25.09.1992 г. следва да бъде установена с документите, посочени в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - трудова книжка и документ по утвърден образец, издаден въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд съгласно изискването на ал. 2 на чл. 40. По делото липсват данни за вписванията в трудовата книжка на лицето, за точното наименование на предприятието-работодател, което е съставило разплащателните ведомости и за тяхната структура (производствени звена, обслужващи звена, ръководни кадри и др.). Спорът не е изяснен от фактическа страна, което налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане делото следва да бъде попълнено с изискуемите документи от чл. 40, ал. 1 от НПОС и да се извърши проверка по изплащателните ведомости и евентуално други разходооправдателни документи относно наименованието на изпълняваната длъжност и предприятието-работодател за спорния период, както също и да бъдат установени по документи размерите на внесените осигурителните вноски. 2. Частната жалба на Дечко Вълев Янев от гр. Варна е основателна. С молба от 16.06.2009 г. жалбоподателят е поискал допълване на постановеното съдебно решение по реда на чл. 176 от АПК. С определение от закрито заседание на 22.06.2009 г. молбата е била отхвърлена като неоснователна. Така постановеното определение подлежи на отмяна не само поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по ал. 2 на чл. 176, но и поради отмяната на решението, чието допълване е било поискано. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,