Решение № 1719 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11084/2018 г.

Решение № 1719 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11084/2018 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът К. Т. моли да бъде отменено решение № 659/18.06.2018 г. по адм. д. № 180/2018 г. на АС - С. област, с което е отхвърлена жалбата против заповед № 18-0274-000032/22.01.2018 г. на ВПД началника на РПУ към ОДМВР С., РУ-И. за налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението за отхвърляне жалбата против заповедта да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба ВПД началника на РПУ към ОДМВР С., РУ-И. в дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания в нея по чл. 218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 18-0274-000032/22.01.2018 г. на ВПД началника на РПУ към ОДМВР С., РУ-И. за налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съдът е обсъдил констатациите в акт за установяване на административно нарушение № 88/21.01.2018 г. на автоконтрольор при РУ на МВР-Ихтиман А. А. и обосновано е приел, че с акта е установено извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от К. Т., който е управлявал лек автомобил БМВ с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1, 25 на хиляда в издишания въздух, измерена с техническо средство Алкотест 7410 Плюс Дрегер с фабричен № 0362, тариран до м. 2. 2018 г. и проба № 781. При проверката е бил издаден талон за медицинско изследване, в който е посочена установената концентрация на алкохол в кръвта 1, 25 промила, като резултата е приет от К. Т. с отбелязване "Приемам" в талона за изследване. Правилно съдът се е позовал на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП относно доказателствената сила на акта за установяване на административното нарушение, който е съставен от компетентен орган предвид приложените заповеди за овластяване на ОД на МВР-С. да извършва контрол по ЗДвП и на младши автоконтрольорите от сектор "Пътна полиция" и РУ при ОД на МВР С. да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. В заповедта са изложени фактическите обстоятелства, установени в акта за установяване на административно нарушение, посочена е и правната квалификация на наложената принудителна административна мярка, с което е изпълнено задължението на административния орган за мотивиране на административния акт. Неоснователен е доводът за определен максимален срок в заповедта на принудителната административна мярка. Съдът правилно е приел, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което е длъжен да наложи определената в закона принудителна административна мярка, както е определена в него – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,