Решение № 12707 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2013 г.

Решение № 12707 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова чл. 201 ГПК чл. 202 ГПК Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 471 от 22.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3359 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отменил уведомителното му писмо в частта, в която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Схемата за национални доплащания на площ (СНДП), включително и в частта за наложени санкции, като при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на административния орган и го е осъдил да заплати на жалбоподателя направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени като се присъдят и разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение. Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като твърди, че решението на съда е правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото не е обсъдил представените и приети от него писмени доказателства ведно със заключението на вещото лице. Освен това счита, че съдът не е изпълнил и служебното си задължение да укаже на страните относно това, че за някои обстоятелства и факти, твърдени от тях не сочат доказателства. Прокурорът счита, че съдът е имал възможност, в случай, че заключението на експерта е било непълно или неясно да използва възможността по чл. 201 ГПК. Прокурорът намира, че ако съдът бе изпълнил задължението си и по чл. 202 ГПК - да обсъди заключението ведно с останалите писмени доказателства, вероятно би стигнал до различен извод, противоположен на постановения от него резултат. На последно място прокурорът взема становище и относно наложената санкция на земеделския стопанин, която е част от уведомителното писмо, като акцентира върху обстоятелството, че за нея няма указания от съда на страните, а така също и не са събрани доказателства. Намира, че решението следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че "Екотера Рент" ООД, с. Чокоба, Сливенска област е обжалвало уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/5547 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е отказано финансово подпомагане за кампания 2010 г. относно СЕПП в размер на 10 158, 96 лв. и по СНДП в размер на 3 474, 72 лв. Наред с отказа за субсидиране с посочените суми на дружеството-земеделски стопанин е удържана сума в размер на 18 954, 50 по СНДП на 20.04.2011 г. На първо място съдът е обсъдил част от приложените към административната преписка писмени доказателства. На второ място съдът е приел, че уведомителното писмо и приложените таблици към него са неясни, посочените правни основания и колоните на таблиците не могат да се счетат за мотиви на уведомителното писмо, което го правело незаконосъобразно, а отделно от това е лишило жалбоподателят от правото на ефективна защита. На трето място съдът е приел, че заключението на вещото лице не съвпадало с извършената дистанционна проверка на заявените БЗС за подпомагане, като не ставало ясно кои от заявените БЗС са застъпени и кои са недопустими за подпомагане, включително и причината затова. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, като е приел, че и от контролния лист за извършената дистанционна проверка не можело да се установят фактите по спора, поради което като краен извод е приел, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК и е дал указания на административния орган. Постановеното решение е неправилно, защото съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които го задължават служебно да събира доказателства, да указва на страните, че за някои от твърдените от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства, освен всичко това не е обсъдил писмените доказателства ведно със заключението на вещото лице, което е било прието от страните без оспорване. За илюстрация на изложеното може да се посочи, че съдът е приел, относно контролния лист, че при извършената проверка само за пет БЗС е установена недопустима площ за подпомагане, които установявания не съвпадали с таблицата към уведомителното писмо. Всъщност освен забелязаните от съда пет БЗС има още 25 БЗС, за които в контролния лист е отбелязано, че при дистанционното измерване на място е установена по-малка площ за обработване от заявената. Съдът дори не е установил, че контролният лист за извършената проверка чрез дистанционния метод е връчен на управителя на дружеството и е подписан от него. Последният не го е оспорил. Съдът не е изложил мотиви и относно правната същност на контролния лист като писмено доказателство и връзката му с уведомителното писмо, респективно таблицата в него, в която са отразени както застъпените площи, а така също и недопустимите за подпомагане, установени при извършената проверка. На следващо място съдът без да обсъди уведомителното писмо изпратено на дружеството, относно установени застъпвания при извършената кръстосана проверка чрез системата ИСАК, посоченото потвърждаване на застъпваните от страна на жалбоподателя и отказа му от застъпените площи, е приел, че на жалбоподателя не било указано с кои други земеделски стопани е извършено застъпването и за какви площи. В тази връзка писмените доказателства не са обсъдени със заключението на вещото лице, което изрично е посочило броя на застъпените БЗС, отстранените застъпвания и неотстранените, включително и в чия полза е отстраняването. На последно място съдът не е събрал доказателства относно удържаната сума, а не е и указал на страните за разпределението на доказателствената им тежест по тази част от уведомителното писмо.. Констатираните и посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила налагат решението да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на жалбата съдът ще следва да прецени събраните по делото писмени доказателства и съпостави отразеното в контролния лист и таблицата към уведомителното писмо. Преценката на писмените доказателства следва да се извърши ведно със заключението на вещото лице, а ако спорът отново не е изяснен от фактическа страна няма печка съдът да назначи допълнителна експертиза. На последно място съдът ще следва да укаже на страните за разпределението на доказателствената им тежест относно удържаната сума в таблица № 2 на лист 17 от адм. д. № 11422/11 г. Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът намира за основателно с оглед на изхода на спора. "Екотера Рент" ООД следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК разноски в полза на ДФЗ в размер на 150 лв., определени на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение ОТМЕНЯ решение № 471 от 22.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3359 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите. ОСЪЖДА "Екотера Рент" ООД със седалище в с. Чокоба, община Сливен, област Сливен с ЕИК 200542298 да заплати на Държавен фонд "Земеделие" 150 (сто и петдесет) лева разноски.