Решение № 58 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 80/2008 г.

Решение № 58 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 80/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр.§ 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на република България, чрез Окръжна прокуратура - Пазарджик и на Р. Н. А., гр. В., срещу въззивно решение от 5.11.2007 г. по гр.д. № 669/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С касационната жалба на Окръжна прокуратура - Пазарджик решението се обжалва в частта, с която е отменено първоинстанционното решение относно присъдената държавна такса с искане да се присъди такава и над сумата от 236 лева до размер от 285,76 лева. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Р. А. обжалва решението в частта относно определената държавна такса от 236 лева с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора решението е постановено извън установения в закона срок по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.). Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 304 от 4.12.2006 г. и решение от6.12.2004 г. по гр.дело № 279/2004 г. на Велинградския районен съд в частта, с която Р. Н. А. е осъден да заплати на държавата такса над размера от 236 лева. Въззивният съд е приел, че с обжалваното пред него първоинстанционно решение е налице произнасяне в производство по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) като е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на разноските в смисъл, че е присъдена държавна такса с оглед изхода на спора, тъй като такива не са определени при приключване на делото в първата инстанция. Приел е, че разноските, които следва да се възложат в тежест на ищеца - държавна такса съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ при изхода на иска по чл. 2 ЗОДОВ, са в размер не на 285,76 лева, а на 236 лева. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора А. за това, че е изтекъл срокът за промяна на решението в частта за разноските по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.). Това е така, защото процедурата е по поправка на очевидна фактическа грешка. Правилно е прието от въззивния съд, че е налице формирана воля в мотивите на първоинстанционното решение за възлагане на ищеца на разноските с оглед изхода на спора по реда на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, в т.ч. и държавната такса, но това не е отразено в диспозитива. Ето защо и производството е такова по поправяне на очевидна фактическа грешка, което може да бъде по инициатива и на съда, а не е по допълване на решението, за което е необходимо той да бъде сезиран. Неоснователни са и доводите на Прокуратурата на Р. по отношение размера на определената държавна такса, тъй като той е изчислен пропорционално по действащата към релевантния момент Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата и съответства на размера на отхвърления от съответната инстанция иск за заплащане на обезщетение по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.