Решение № 13202 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2012 г.

Решение № 13202 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Иван Панев Панев от гр. Варна против решение № 6387/8.05.2012 г., постановено по а. д. № 1166/2012 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Панев против заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-11769/22.11.2011 г. Недоволен от решението, Панев го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него МЗ. Претендира и за направените от него разноски по делото. Ответната страна - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на Втора колегия (ВАС, 5-членен състав), за да се произнесе по касационната жалба на Панев, възприе изцяло установената фактическа обстановка от 3-членния състав на ВАС. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Жалбоподателят е посочил, че непредставянето по делото на писма с рег. № УТ-1851 и № УТ-1853 и двете от 22.08.2005 г. на ДНСП на МВР, е нарушило правото му на защита в процеса. Правилно първоинстанционният съд е приел, че писмата са неотносими към правния спор, тъй като по данни на ответника те са свързани с регистрирането на извършено престъпление, а не с извършеното от Панев нарушение. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че неправилно съдът е приел, че чрез използването на придобитата от него информация, същият е предупреждавал наемателите на търговски обекти за предстоящи полицейски проверки. Възприетото от съда, че с поведението си Панев е уронил престижа на полицейската институция и действията му следва да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина е правилно. От събраните по делото доказателства е установено, че с предупреждаването на търговците и непредприемането на действия за санкциониране на нарушителите Панев е злоупотребил със знания и умения, насочени към получаване на лична изгода и към облагодетелстване на трети лица, което обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в нея се съдържа точно описание на дисциплинарното нарушение, допуснато от инспектор Иван Панев. Същото се изразява в това, че в периода 1.07 - 16.08.2011 г., използвайки служебното си положение на държавен служител, многократно е предупреждавал наемателите на търговски обекти в района на Курортен комплекс "Златни пясъци" за предстоящи полицейски проверки с оглед извършени престъпления по чл. 172б от Наказателния кодекс. Осъщественото действие правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По делото са представени безспорни доказателства, установяващи факта на извършване на дисциплинарното нарушение от страна на Панев, сведения от наемателите на търговските обекти, както и описаните в обобщената справка и събрани по административната преписка писмени доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят фактическите обстоятелства, изложени в оспорената заповед. Дисциплинарнонаказващият орган преценява характера и тежестта на нарушението както и формата на вината и правилно в съответствие с тях, е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че оспореният съдебен акт е законосъобразен. Действията на жалбоподателя съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, подлежащи на санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на нормативно установените предели, съдът е постановил решение, което съответства на събраните доказателства и закона. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра на вътрешните работи да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи, същото се явява основателно и съгласно чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските хонорари, издадена от Висшия адвокатски съвет, следва Панев да бъде осъден да заплати на МВР сумата 150,00 лв. По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно поради което следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав