Решение № 9426 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 143/2013 г.

Решение № 9426 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 143/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Донка Зафирова в качеството й на пълномощник на на началник на Митница-гр. Свиленград срещу решение № 199 от 09.11.2012 г., постановено по адм. д. № 235/12 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменено решение № 8000- 0476/23.07.2012 г. на Началника на Митница - Свиленград в частта му по т. 2 и т. 3, с които е отказано на "Неохим" АД издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и е върнато делото като преписка за произнасяне на началника на Митница Свиленград съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение е осъдена Митница - Свиленград да заплати на "Неохим" АД разноски по делото в размер на 500 лв. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Хасково, е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд- Хасково и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди решението на началника на Митница- Свиленград. Ответникът по касационната жалба-"Неохим" АД, чрез своя процесуален представител юрк. Господинова, взима становище, че решението на Административен съд - Хасково следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отменил решение № 8000- 0476/23.07.2012 г. на Началника на Митница - Свиленград и е върнал делото като преписка за произнасяне на началника на Митница Свиленград съобразно дадените задължителни указания в мотивната част на решението. Решаващият съд е описал фактическата обстановка, свързана с подаването на искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 14 от ППЗАДС, извършената проверка от митническия орган, както и констатациите му, поради което е отказал да издаде исканото удостоверение, като в отказа си по т. 2 административният орган е посочил, че подаваният газ към горелките, работещи с него и осигуряващи топлина за протичането на химическите реакции в цеховете за амоняк и азотна киселина, не се използва с целта по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, а в основната й функция по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС; отказът по т. 3 е мотивиран с това, че природният газ, използван в цеха за производство на амоняк и азотна киселина, не се използва и като "енергиен продукт с двойно предназначение". Изложени са мотиви, че тези констатации - че природният газ се използва като енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, поради което не попада в приложното поле на чл. 24, ал. 2 от същия закон, са необосновани и в противоречие с материалния закон. Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, енергийният продукт "природен газ" с код по КН 2711 21 00 обезпечава материалните и енергийно химичните реакции в производството на амоняк, а в цеха за добив на азотна киселина- служи за обезвреждане на отпадните газове, като редуктор на азотните окиси и осигурява енергията за протичане на редукционния процес. Релевирано е също заключението на експертизата и в частта му, според която всички процеси по производството на амоняк, респ. на азотна киселина, протичат едновременно, което в разглеждания случай сочи, че енергийният продукт се използва не за отопление или моторно гориво. Въз основа на горното е изграден извод, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на жалбоподателя неправилно е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Изложени са и мотиви, че административният орган неправилно се е позовал на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като от данните по делото е установено по безспорен начин, че макар и енергийният продукт да участва в процес, свързан с получаване на топлина, същата не се използва за битови нужди. Посочено е, че за да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция, а в конкретния случай е установено, че целта, с която се използва процесния енергиен продукт е производство на на амоняк и азотна киселина, а не за отопление. За изцяло неоснователни са приети доводите на митническата администрация, че разпоредбата на чл. 2, т. 4, б. "б", предл. първо от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти е електроенергията, е първообраз на понятието "енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС и съдържа в обхвата си и топлината от изгарянето на енергийните продукти за индустриални цели (в каквато насока съществувало и мнение за тълкуване на нормата от общностното право на Комитета по акцизите към Европейската комисия, обективирано в протокол от срещата на Комитета от 12- 13.03.2012 г. по повод повдигнат от Кипър въпрос в тази насока). В обобщение е направен извод за незаконосъобразност на отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Постановеното решение е правилно. Основното подробно мотивирано оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че използваният от дружество енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина, а според чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС се освобождават от акциз енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което решението за отказ за издаване на удостоверение е законосъобразно. Направеното оплакване е неоснователно. Доколкото начинът на използване на природния газ като акцизно гориво предполага определени технически познания, каквито съдът не притежава, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която правилно е възприета от административния съд при условията на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на него обосновано е прието, че в "Неохим" АД природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а с него се произвежда пара, която съставлява необходима част от технологичния процес на предприятието за производство на амоняк и азотна киселина. С оглед на това правилно е прието от първостепенния съд, че в случая не става въпрос за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, по която разпоредба определящият критерий е обстоятелството, че продукта участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. В конкретния случай се установява, че природния газ участва в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция /система за затопляне на помещения съгласно тълковен речник/, а за други, производствени цели, подробно описани в заключението на експерта. В този смисъл твърденията на касатора, че въпросното гориво се използва за отопление, не намират подкрепа в доказателствата по делото, поради което правилно е прието от съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и искането за издаване на удостоверение следва да бъде удовлетворено. При постановяване на решението е съобразена и трайно установената съдебна практика, в който смисъл са решенията на ВАС, цитирани в обжалваното решение, а така също и Решение №5795 от 24.04.2013 г. по адм. д. № 2324/2012 г. на ВАС, Първо отделение). Следва да бъде споделено твърдението на "Неохим" АД, че установените в решението факти и обстоятелства относно конструктивното единство и спецификата на взаимообвързаност и неделимост на химико- технологичните производствени процеси се подкрепят изцяло от приобщения по делото доказателствен материал, в това число и от гласните доказателства, ангажирани от Митница Свиленград. Действително, както е приел и решаващият съд, и при инсталацията за производство на амоняк, и при инсталацията за производство на азотна киселина, процесът на същинска химическа реакция, при който природният газ е суровинен елемент, и процесът на нагряване от горелките не могат да бъдат отделени и да съществуват самостоятелно нито по време, нито по място, а представляват единно и неделимо цяло. Всички доказателства по делото сочат недвусмислено на извода, че и в двата производствени цеха на "Неохим" АД едновременно, в едно общо конструктивно обособено пространство, протичат и химическата реакция на конверсия на природен газ, респективно на каталитично редукционно очистване и подаването на нужната (според спецификата на химичните реакции) топлинна енергия. Разпоредбите начл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС възприемат като определящ критерий целите, за които се използва енергийният продукт. това разрешение на ЗАДС транспонира точно разпоредбата на чл. 2, § 4, б. "б", първо и второ предложение от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Съгласно тази разпоредба изрично се предвижда, че правилата на Директивата относно акцизното облагане на енергийните продукти не се отнася "до следните приложения на енергийните продукти и електроенергията: -Енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление; -Енергийни продукти с двойно предназначение. Един енергиен продукт е с двойно предназначение, когато се използва едновременно като гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление". В контекста на гореизложеното следва да се посочи, че обективираното в представеното пред касационната инстанция писмо с вх. № 4400-0009/04.01.2013 г. частно мнение на българското данъчно аташе към постоянното представителство на България към ЕС, не може да бъде прието като годно доказателство, обосноваващо изводи, различни от гореизложените. В реда на тези съображения следва да се отбележи още, че правилно административният съд е възприел като неоснователно и твърдението на митническата администрация, че разпоредбата на чл. 2, т. 4, б. б, предл. първо от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, която била първообраз на понятието "енергиен продукт за отопление" по см. на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, съдържала в обхвата си и топлината от изгарянето на енергийните продукти за индустриални цели (в каквато насока съществува и мнение за тълкуване на нормата от Общностното право на Комитета по акцизите към Европейската комисия, обективирано в Протокол от срещата на Комитета от 12.- 13.03.2012 г. по повод повдигнат от Кипър въпрос в тази насока). В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения в подкрепа на така приетото от съда, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Като е стигнал до същите изводи и е отменил обжалваното решение като незаконосъобразно, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,