Решение № 7537 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14875/2013 г.

Решение № 7537 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14875/2013 г., III о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Златко Йосифов Александров, чрез пълномощник адв. П. Коцева против Решение № 5127/23.07.2012 г., постановено по Адм. дело № 5159/2013 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), в писмен отговор развива съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 29, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА), състав на Административен съд София-град отхвърля жалбата на Златко Йосифов Александров срещу Решение № 2-172 от 26.04.2013 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма при спазване на изискванията на чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прави заключение, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира на структурите на ДС, ОУ на МВР - Търговище - ДС по линия на ВГУ - н4,н под псевдоним "ДЗИ", поради което обявяването й от комисията е в съответствие със закона. При анализ на събраните по делото доказателства, съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Стойнов, който според картон обр. 6 е вербувал оспорващия за секретен сътрудник на ДС. В тази насока, съдът е изложил съображения, че показанията на този свидетел, поради дългогодишното му приятелство с оспорващия са несигурни и непоследователни и не следва да им се даде вяра. Решението е правилно. Фактите по делото са правилно установени. Въз основа на техния анализ и в съответствие с приложимия материален закон съдът обосновава законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Аргументирана е констатацията за постановяване на оспорения административен акт от компетентен орган в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 9, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при спазване изискванията за форма и съдържание (чл. 29, ал. 1, т. 2 от същия закон) и в съответствие с административнопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото касационният жалбоподател е бил кандидат за народен представител по време на изборите за 42-ро Обикновено народно събрание, проведени през месец май 2013 г. в 23-ти многомандатен избирателен район от листата на политическа партия "Ред, Законност и Справедливост" и по силата на това обстоятелство той подлежи на задължителна проверка съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА . В тази хипотеза не е необходимо подаване на искане от негова страна или личното му участие. Това е така, тъй като административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и решението, с което завършва това производство по своята правна природа е с регистрационен характер с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си оспореният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт, а именно принадлежност на лицето към орган по чл. 1 от закона. Отделно от това в специалния ЗДРДОПБГДСРСБНА, глава трета е регламентиран редът за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изводите на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган норма са съответни на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва: за секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. В случая е безспорно установено, че за Златко Йосифов Александров са налице документи, съдържащи се в информационните фондове, а именно данни в справочните масиви - рег. дневник, картон обр. 6 и писмо вх. № 1504/20.03.1990 г. с предложение за унищожаване на личното дело на агент "ДЗИ". Правилно съдът е приел за установено, че тези писмени доказателства установяват принадлежност на касатора като секретен сътрудник - агент, с посочения псевдоним към ДС, ОУ на МВР - Търговище - ДС, поради което изводът на съда, че административният акт е издаден при наличието на материалноправното основание и въз основа на предвидените от закона документи, е обоснован и законосъобразен. Правилно съдът приема, че при наличие на посочените документи административният орган действа при условията на обвързана компетентност и законосъобразно издава оспореното решение с предписаното от чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБН съдържание, с което определя наличието на принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от същия. Дейността като агент е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата по чл. 3 към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност освен да обяви принадлежността му. Затова административният орган няма правомощия да прави преценка дали такава дейност реално е извършвана от лицето, както и да проверява достоверността на представените документи и съдържащата се в тях информация. В този смисъл е и Решение № 4/2012 г., постановено по конституционно дело № 14/2011 г. на Конституционния съд на РБ. Ето защо настоящата инстанция счита за неоснователно възражението в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на закона. Наред с това, неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение по съображения, че неправилно съдът не кредитирал с доверие показанията на свидетеля Стойнов, от които се установявало, че жалбоподателя не е знаел, че е вербуван като съдържател на явочна квартира и не е осъществявал дейност като секретен сътрудник. Както се посочи по-горе, за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на оспореното решение е без значение дали вербуваното лице реално е развивало дейност като секретен сътрудник. Законът изисква принадлежността да се установи с документите, които отговарят на дефиницията за документ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР и са част от информационните фондове, като ирелевантен за предметния обхват е начинът, по който е обективирана информацията. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона примерно и алтернативно се изброяват документите, с които може да се установява дейност на секретен сътрудник, а в случая по делото са представени достатъчно доказателства за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, като безспорно е установен фактът на принадлежност на Александров към ДС. В този смисъл дори да се кредитират с доверие показанията на свидетеля Стойнов, това не би се отразило върху изхода на спора, тъй като административният орган и съдът нямат процесуалната възможност да установят дали действително съставените документи по отношение на лицето, до което се отнасят, са с истинско съдържание или не и дали заинтересованото лице на практика е извършвало дейност на секретен сътрудник или не, а те само констатират, че такива документи има съставени и те се отнасят до това лице. Достоверността на фактите и обстоятелствата, отразени в документите по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, са извън предмета на изследване, тъй като в правомощията на комисията не е проверката за осъществявана дейност, а само наличие на документи за принадлежност. По изложените съображения доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не може да бъде споделен. Първоинстанционният съд подробно обсъжда събраните доказателства, като извършва служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт съгласно чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на фактическите констатации съдебният състав прави обосновани изводи за постановяване на оспореното решение на комисията при спазване на регламентираната в закона процедура и в съответствие с материалния закон и неговата цел, обуславящи неоснователност на подадената жалба. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Извън предмета на касационната проверка, настоящата инстанция констатира, че в оспореното решение е посочено, че е постановено по разгледано в публично заседание на 17.07.2013 г. дело, а датата на решението е 23.07.2012 г., поради което е налице очевидна фактическа грешка при изписване на годината на постановяване на оспореното решение. Тази очевидна фактическа грешка може и следва да бъде отстранена от първоинстанционния съд по реда на чл. 175 от АПК, но за прецизност на настоящия съдебен акт, следа да бъде оставено в сила Решение № 5127/23.07.2013 г. /с погрешно посочена 2012 г./, постановено по Адм. дело № 5159/2013 г. по описа на Административен съд София-град. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,