Решение № 3302 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 228 от 02.05.2023г., постановено по адм.д. 570/2022г., Административен съд - Плевен, е отхвърлил жалбата на ПТЗК Единство ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], представлявано от управителя А. Ангелов, против ревизионен акт Р 04001521002768 091 001/17.02.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Велико Търново , в частта потвърден с решение 54 от 31.05.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д ОДОП Велико Търново разноски по делото в размер на 13 315,30лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ПТЗК Единство ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], представлявано от управителя А. Ангелов, приподписана от адв. М. Ангелова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Плевен е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени на Административен съд Плевен и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по тази касационна жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Велико Търново чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Е. Ушилова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на ПТЗК Единство ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място], [улица], представлявано от управителя А. Ангелов, против ревизионен акт Р 04001521002768 091 001/17.02.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Велико Търново , в частта потвърдена с решение 54 от 31.05.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, с която на дружеството са определени задължения за данъци в общ размер на 216 623,72 лв., както следва: допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 65 984,27 лв. и лихви за просрочието му - 19 320,27 лв., допълнителни задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 68 279,80 лв. и лихви за просрочието му - 11 323,97 лв.: лихви за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения (чл, 42 от ЗДДФЛ) за периода от 02.03.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 10,64 лв. (за деклариран и невнесен в срок данък), вноски за ДОО за осигурител за периода от 02.03.2019 г. до 30.04.2021г. в размер на 7799,86 лв. и лихви - 930,95 лв. (от които допълнително установени в размер на 178,62 лв. и лихви - 40,98 лв.): вноски за здравно осигуряване за осигурител за периода от 02.03.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 23 149.23 лв. и лихви - 4 120,65 лв. (от които допълнително установени в размер на 70.98 лв. и лихви - 12,77 лв.); вноски за универсален пенсионен фонд за осигурител за периода от 02.03.2019 г. до 30.04.202 1 г. в размер на 13 337,73 лв. и лихви - 2 375,35 лв. (от които допълнително установени в размер на 44,20 лв. и лихви - 7.96лв., в частта по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.03.2021 г. в размер на 16 189,19 лв., на дружеството е отказано възстановяване на ДДС в същия размер, посочен в кл. 81 на подадената справка-декларация по ЗДДС. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията /стр.3 - 15 от решението/ издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните в хода на същата доказателства, съставеният ревизионен доклад, констатациите на съставения ревизионен акт за наличие на хипотеза па чл.122,ал.1,т. 4, 6 и 8 ДОПК, начина на определяне на данъчната основа и задълженията за корпоративен и другите данъци и осигурителни вноски за съответните данъчни периоди, проведеното административно оспорване пред директора на ДОДОП Велико Търново , при което установените задължения са потвърдени. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, даващи основание за неговата отмяна. В решението са описани извършените процесуални действия от органите по приходите по установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с провеждане на ревизията и въз основа на тях е направена констатация, че жалбоподателят не е бил открит на деклариран адрес, не са предоставени никакви първични, вторични, аналитични, хронологични счетоводни документи, оборотни ведомости, писмени обяснения, разплащателни ведомости и др. искани от органите на НАП, поради което се е стигнало до облагане по реда на чл.122 от ДОПК. Съдът е възпроизвел в решението и заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Решаващият съд е направил изводи, че от събраните в хода на делото доказателства, както и заключението на вещото лице, се установява наличието на предпоставки по чл.122,ал.1,т.4, 6 и 8 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Направени са и изводи, че данъчната основа правилно е определена при условията на чл.122,ал.2 ДОПК и че констатациите на органите по приходите не са опровергани от представените от задълженото лице писмени доказателства. Прието е като краен резултат, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Решението на Административен съд Плевен е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на ПТЗК Единство ЕООД, [ЕИК], се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд се правят оплаквания за неправилност на решението неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните оплаквания на касатора са за това, че по делото са представени многобройни писмени доказателства, които установяват законосъобразното упражняване на дейността на дружеството, поради което неправилно са определени допълнителни за корпоративен данък и ДДС. Правят се и оплаквания, че вещото лице при изготвяне на експертизата не е извършило анализ на представените от страната писмени доказателства, поради което неправилно е кредитирано от административния съд. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: С първоначалната заповед за възлагане на ревизия е определен за предмет установяване на задълженията на дружеството по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2018г. до 31.12.2019г., по ЗДДС за данъчни периоди м.03. и м.05 на 2021г., за данък върху трудовите и приравнени на тях правоотношения чл.42 ЗДДФЛ, вноски за ДОО, УФ и ЗО. Извършените процесуални действие и събраните въз основа на тях данни и доказателства са възпроизведени подробно на стр.4 7 от решението на директора на Д ОДОП Велико Търново. Въз основа на тях е изградена констатация, че са налице хипотези по чл.122,ал.4, 6 и 8 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, за което на дружеството е връчено уведомление по чл.124,ал.1 ЗДДС. В най-систематизиран вид начина на определяне на данъчната основа и определянето на размера на отделните задължения е изложен отново в решението на решаващия орган стр.8 18 от решението. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че констатациите на органите по приходите за наличие на предпоставки по чл.122,ал.1, т.4, 6 и 8 ДОПК не се опровергават от събраните по делото доказателства, същите се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Прието е също така, че видът и размера на установените задължения също не са оборени от задълженото лице, и като законосъобразен, съставеният ревизионен акт следва да бъде потвърден. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Едно от основните оплаквания на касатора е относно това, че той е ангажирал по делото многобройни писмени доказателства, които установяват законосъобразното упражняване на дейността от дружеството, поради което неправилно са определени допълнителни задължения за корпоративен данък. Направеното оплакване е неоснователно. В хода на ревизията е установено, че ПТЗК Единство ЕООД, [ЕИК], е регистрирано с предмет на дейност производство на земеделска продукция, оказване на селскостопански, транспортни и други услугиу покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид. Установено е още, че за ревизираната 2018г. дружеството е декларирало по реда на чл.92 ЗКПО наличие на печалба в размер на 277 889,84лв. , като са отчетени приходи от продажба в размер на 874 212,30лв. и разходи в размер на 596 332,46лв. Независимо от извършените действия и отправени покани представляващият дружеството не е представил счетоводната документация на дружеството, поради което данъчната основа е определена при условията на чл.122,ал.2 ДОПК, като са приходи са приети декларираните от дружеството по реда на чл.92 ЗКПО 874 212,30лв. От декларираните от дружеството разходи в размер на 596 332,46лв. са признати само 103 213,72лв., съставляващи разходи за заплати и осигуровки за наети от дружеството 8 лица на трудов договор. Останалите разходи в размер общо на 493 108,74лв. не са признати поради не представяне на разходо-оправдаващи документи чл.26,т.2 ЗКПО и с тях е преобразувана данъчната основа. Прието е още, че не е доказано и наличието на материални предпоставки за извършването преотстъпване на корпоративен данък в размер на 16 673,39лв. по реда на чл. 189б ЗКПО. Като краен резултат е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 65 984,27лв. и лихви за забава в размер на 19 320,27лв. В хода на ревизията е установено, че за 2019г. дружеството не подавало декларация по чл.92 ЗКПО. При определяне на данъчната основа по реда на чл.122,ал.2 ДОПК като приходи е определена сумата от 831 588,66лв., включваща приходи от реализация на произведена и продадена селскостопанска продукция в размер на 735 939,20лв. и получени субсидии в размер на 95 649,46лв. , а за разходи сумата от 148 790,64лв. , включваща разходи за заплати на наетите по трудов договор лица и осигуровки за сметка на работодателя. Определен е размер на дължимия корпоративен данък от 68 279,80лв. и лихви за просрочие в размер на 11 323,97лв. По изложените по-горе мотиви първоинстанционния съд е потвърдил ревизионния акт в тази му част. Настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Съгласно чл.3,ал.3 ЗСч, предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване на изискванията за съставяне на документи. В чл.6 от същия закон са определени изискванията , на които следва да отговарят първичните счетоводни документи необходими реквизити, форма. В алинеи 4 и 5 от нея разпоредба е посочено, че документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват и че освен в случаите по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. Изложеното по-горе от ЗСч в случая намира проявление в нормата на чл.10,ал.1 ЗКПО, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Отсъствието на такава обоснованост е предпоставка декларирания разход да не бъде признат за данъчни цели чл.26,т.2 ЗКПО. Принципно получаването, заприходяването, изписването и влагането на стоки и услуги се доказва освен с наличието на първичен или вторичен счетоводен документ, и чрез надлежно заведена счетоводна документация, позволяваща проследимост и съпоставимост на направените разходи с отчетените от предприятието приходи. Въпреки че в хода на ревизията от дружеството многократно са изисквани представянето на първични и вторични счетоводни документи, така и оборотни ведомости, аналитични и хронологични регистри и прочие, такива не са представени. По изложените по-горе мотиви представените в хода на съдебното оспорване отделни фактури не могат да служат като годно доказателство за документална обоснованост на посочения в тях разход. Предвид забраната за нови фактически установявания чл.220 АПК, не следва да бъдат обсъждани представените фактури и други писмени доказателства в съдебно заседание на 27.02.2024г. в настоящата съдебна инстанция. Отделно от това, от протокола за разпит на вещото лице от съдебното заседание от 13.04.2023г. пред първоинстанционния съд /л.1331 1332 от първоинстанционното дело/ е видно, че вещото лице е посочило, че множеството от представените от жалбоподателя с молба от 06.01.2023г. фактури са свързани с разходи за закупени резервни части и горива за МПС, много от представените други фактури са за такива разходи за 2018г., а в същото време дружеството няма заприходени МПС и селскостопанска техника, за да може да се обвържат разходите с експлоатацията на тази техника. Направеното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на административния съд, свързано с възприемане на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, е също неоснователно. Вещото лице е съставило заключението си върху представените до последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд доказателства и няма вина, че жалбоподателят с поведението си не е ангажирал доказателства по делото. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Плевен е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на ПТЗК Единство ЕООД, [ЕИК], и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическото лице, в състав на което влиза ответната по жалбата ДОДОП Велико Търново юрисконсулско възнаграждение в размер на 1000лв. При определяне на същото съдът съобрази, че с вида на жалбата си касатора/без излагане на някакви смислени и конкретни оплаквания/ по никакъв начин не е затруднил защитата на ответната страна и заплащането на юрискорсулско възнаграждение в по-висок размер би било несправедливо. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,