Решение № 327 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4505/2014 г.

Решение № 327 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4505/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решението от 12.02.2014 г. по адм. дело № 1115/2013 г. по описа на Административния съд - Плевен в частта, в която е била осъдена да заплати на Илия Хараламбиев Илиев, изтърпяващ наказание "доживотен затвор без право на замяна" в Затвора - Белене, сумата 1200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 3.06.2009 г. - 3.04.2012 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на Затвора - Белене да му осигурят полагащите му се безплатни обувки, ведно със законната лихва, считано от 6.04.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част, като се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск в частта за сумата 1200 лева и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Илия Хараламбиев Илиев е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Илия Хараламбиев Илиев изтърпява наказание "доживотен затвор без право на замяна" в Затвора - Белене, считано от 11.03.2003 г. Според вещевата ведомост, той получил обувки, тип "половинки", на 9.12.2004 г., макар във ведомостта да липсвал негов подпис. Илиев подал до началника на затвора и до Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" няколко молби с искане за осигуряване на обувки: молба № 2999/17.09.2009 г., молба № Ж-3/5.07.2010 г., молба № 2174/25.05.2011 г., молба № 3676/24.08.2011 г. По тези молби главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се произнесъл, че на лишения от свобода са предоставени безплатно облекло, обувки и спални принадлежности, поради което оплакванията му са неоснователни. В докладна записка на служител на затвора, който бил на служба в периода 2004 - 2009 г., е посочено, че през последните 7-8 години в Затвора - Белене са получавани малко на брой обувки, които са раздадени на работещите затворници. На 9.12.2004 г. Илия Илиев получил обувки, които били отбелязани в картона му, но получаването не било удостоверено с подпис на лишения от свобода. На 1.04.2008 г. в затвора било получено дарение от Българския червен кръст. На Илия Илиев били предоставени чифт маратонки, които той ги върнал, тъй като били по-малък от носения от него размер. През 2008 г. на Илиев били предложени чехли, но той отказал да ги приеме, защото не му ставали. На 16.10.2010 г. лишеният от свобода бил помолен да премери чехлите и се установило, че те му ставали. Според свидетелските показания на служител на Затвора Белене, на ищеца няколкократно били предлагани обувки, но той отказвал да ги приеме с мотиви, че са му малки или неудобни. Последно Илия Илиев получил обувки в началото на месец юни 2012 г. В друга докладна записка на служител на Затвора Белене е отразено, че Илиев дълго време настоява да му се осигурят обувки, тъй като нямал близки, които да го подпомагат. През годините служители на затвора му носили техни стари, но запазени обувки и чехли, които той износвал. На 15.06.2012 г. Илиев получил чифт обувки № 43, според неговата заявка, но се оплакал, че не му били удобни. На 18.06.2012 г. му били осигурени обувки, по-големи с един номер, които му станали. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието. Съдът посочил, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е оторизирана да ръководи дейността по изпълнението на наказанията. Според разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на лишените от свобода следвало да бъдат осигурени условия за поддържане на физическото и психическото им здраве и за уважаване на човешкото им достойноство. Както е предвидено в чл. 84, ал. 2, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (в редакцията съгласно Държавен вестник, брой 25 от 3 април 2009 г.), лишените от свобода имат право на безплатни обувки по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. В течение на период от две години и десет месеца администрацията на дирекцията не изпълнявала задължението си да осигури обувки на лишения от свобода. Както се установявало от доказателствата, а и от признанието на ищеца, той получил обувки само веднъж - на 9.12.2004 г. При положение, че обувките са със срок за износване 1 г., а във вещевата ведомост не е отразено, че лишеният от свобода е получил друг чифт след тази дата, фактът на неизпълнението бил доказан. Бездействието на администрацията за осигуряване на безплатни обувки на лишения от свобода довело до неимуществени вреди, изразяващи се в системно унижение и накърняване на човешкото му достойноство. Поради това административният съд осъдил юридическото лице, в чийто персонален състав се включват допусналите незаконосъобразното бездействие длъжностни лица, да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в размер на 1200 лева за периода 3.06.2009 г. - 3.04.2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска. Решението съответства на материалния закон. Първоинстанционният съд е основал извода си за незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация на събраните писмени и гласни доказателства. Ответникът не е представил надлежни доказателства за изпълнение на задължението си да осигури обувки на лишения от свобода. Както вярно е отбелязъл съдът, осигуряването на безплатни обувки влиза в определения стандарт за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода (чл. 84, ал. 1 ЗИНЗС), поради което задължението следва да се изпълни със средства от бюджета вместо да се разчита на постъпленията от дарения. Предоставянето на обувки, по-малки от номера, който носи ищецът, обосновано е било счетено от административния съд за неизпълнение на задължението на администрацията, при положение, че обувките не могат да влязат в употреба. Липсата на подходящи обувки в течение на продължителен период от време безспорно води, както до физически неудобства, така и до засягане на човешкото достойноство на лишения от свобода. Тези неимуществените вреди са пряк резултат от бездействието на отговорните длъжностни лица да изпълнят адекватно и своевременно възложеното им задължение. Като е направил преценка за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", административният съд е приложил точно материалния закон. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на касационния жалбоподател не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШЕНИЕ: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12.02.2014 г. по адм. дело № 1115/2013 г. по описа на Административния съд - Плевен в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е осъдена да заплати на Илия Хараламбиев Илиев, изтърпяващ наказание "доживотен затвор без право на замяна" в Затвора - Белене, сумата 1200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 3.06.2009 г. - 3.04.2012 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на Затвора - Белене да му осигурят полагащите му се безплатни обувки, ведно със законната лихва, считано от 6.04.2012 г. Решението не подлежи на обжалване.