Решение № 1392 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2019 г.

Решение № 1392 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Датков от [населено място], подадена срещу Решение № 5912 от 17.10.2018 г., постановено по административно дело № 1300/2018 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). В жалбата са изложени аргументи, че решението е необосновано, незаконосъобразно и неправилно, като противоречащо на материалния закон, и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това намира, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо. Изложени са съображения, че са налице всички предпоставки за търсене на отговорност на ответниците, като по безспорен начин са се доказали твърденията за извършена дискриминация. По делото е постъпила и частна жалба на Ф. Датков от [населено място] против Определение № 7882 от 10.12.2018 г. по административно дело № 1300/2018 г. на АССГ. Касационният жалбоподател Ф. Датков в съдебно заседание лично и чрез адвокат Манева поддържа жалбата и иска отмяна на съдебното решение. Ответниците Р. Георгиева и К. Еюп в писмен отговор подаден чрез адвокат Е. Фикри считат подадената частна жалба за неоснователна и молят да се потвърди обжалвания съдебен акт. В писмен отговор от 11.12.2019 г. оспорват касационната и частната жалба и молят да се оставят в сила обжалваните решение и определение. Ответникът Б. Видин не ангажира становище по касационната и частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Счита, че съдебните актове са правилни и обосновани и следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната и частната жалба са подадени в срок и от надлежна страна, което ги прави процесуално допустими. С решение № 307/18.12.2017 г. по гражданско дело № 6134/2015 г. на ВКС- ІV гражданско отделение, са обезсилени Решение № 18976/10.12.2014 г. по възивно гражданско дело № 8372/2014 г. на СГС, както и потвърденото с него решение от 08.04.2013 г. по гр. д. № 33843/2011 г. на СРС, като делото е изпратено за разглеждане на АССГ по компетентност. Делото е образувано по искова молба от Ф. Датков от [населено място] срещу К. Еюп, в качеството му на председател на Комисията за защита от дискриминация, както и Б. Видин и Р. Георгиева, като членове на Пети специализиран заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с изложени твърдения, че те са осъществили дискриминация по отношение на ищеца при разглеждането на преписка № 88/2009 г., чието разглеждане е продължило извън разумните срокове, тъй като членовете на състава са били неподготвени и са се държали тенденциозно и унизително с него, не са допускали исканите свидетели и записи с телефонни обаждания, видимо са заели страната на ответниците. С обжалваното решение на АССГ е ОТХВЪРЛЕН иска, предявен от Ф. Датков от [населено място]- да бъде признато за установено, че К. Еюп, в качеството му на председател на Комисията за защита от дискриминация, Б. Видин и Р. Георгиева, като членове на Пети специализиран заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, са осъществили дискриминация, на основание признаците "физически увреждания" и "лично положение", във връзка с разглеждане на преписка № 88/2009 г. по описа на КЗД. За да достигне до този резултат адм. съд е установил, че след като спрямо самите ответници няма данни, личното им твърдяно укоримо поведение към ищеца, да е основано на някой от законовите признаци, не се доказва същият да е дискриминиран от тях. В заключение е приел, че исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно приложимата правна уредба е формирал обосновани правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора Ф. Датков за недопустимост на съдебното решение. В случая, правилно от Административен съд – София- град е преценено, че исковата молба на Ф. Датков подлежи на разглеждане. Правилно адм. съд е приел исковата молба за допустима, като производството е проведено съгласно Решение № 307/18.12.2017 г. по гр. дело № 6134/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. отд. и т. 4 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС, което на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По задължителната сила на т. 4 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС, делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища. Административен съд – София- град, като се е произнесъл по исковата молба на Ф. Датков е постановил допустимо съдебно решение. Необосновано в касационната жалба се релевират твърдения, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон– касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното съдебно решение, правилно е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от Ф. Датков против К. Еюп – Председател на КЗД, Б. Видин и Р. Георгиева – членове на 5-ти специализиран заседателен състав на КЗД, за това че са осъществили дискриминация, на основание признаците "физически увреждания" и "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., във връзка с разглеждане на преписка № 88/2009 г. по описа на КЗД. Обосновано от съда е прието, че ищецът Ф. Датков не е навел и не е установил наличието на конкретни факти, въз основа на които може основателно да се предположи, че е налице нарушено от страна на ответниците право на равно третиране, въз основа на признака лично положение, физическо увреждане или някои от другите защитени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признаци, обуславящи извод за дискриминация. Съответно, изложените от ищеца фактически твърдения, както обосновано е преценено от съда, действително не могат да бъдат подведени под нито една от правните норми, регулиращи проявление на дискриминация. Отказът на КЗД за допускане на доказателства при администриране и разглеждане на образуваното по искане на ищеца производство по преписка № 88/2009 г., е в правомощията на административния орган. Още повече, че това производство е приключило с решение, уважаващо изцяло жалбата на лицето и не сочи на дискриминация. В случая не е доказано по- неблагоприятно третиране, поставяне в по-неблагоприятно положение или упражняване на тормоз спрямо ищеца, водещ до пренебрежително или обидно отношение. Не е налице защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като от ищеца не са представени доказателства, които да обосноват друг извод. По делото не са налице основания, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице осъществена дискриминация спрямо Ф. Датков. Административният съд е установил фактите и въз основа на доказателствата по делото, е направил правилен правен извод, че предявеният иск срещу К. Еюп – Председател на КЗД, Б. Видин и Р. Георгиева – членове на 5-ти специализиран заседателен състав на КЗД, е неоснователен и недоказан, и правилно го е отхвърлил. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и съответно не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. Настоящият състав счита, че твърдението за дискриминация е голословно и не е подкрепено с доказателства. В случая не са установени действия на пряка или непряка дискриминация, основана на признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна т. е. поставянето на лицето в по- неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Обжалваното решение на АССГ, като правилно на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, следва да се остави в сила. Частната жалба срещу Определение № 7882/10.12.2018 г. по адм. дело № 1300/2018 г. на АССГ, също е неоснователна. Неоснователно е направеното с нея оплакването за неправилно присъждане на разноските по делото, касаещи адвокатското възнаграждение. Първоинстанционният съд правилно е определил и присъдил разноските по делото, съобразно разпоредбите на чл. 143, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА. Водим от горното, Върховният административен съд– трето отделение,