Решение № 11597 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2015 г.

Решение № 11597 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. Ч. А. от гр. В. срещу решение № 2149/21.10.2015 г. на Административен съд В. по адм. д. № 1409/2015 г. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ поради липса на нормативно определените предпоставки за налагането й по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Ответникът по касационната жалба, Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона" при община В., не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили при следните изводи от правна страна: Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК съдебното производство се провежда с участието на оспорващия и на органа, издал административния акт. Това са абсолютно задължителните две страни, които съдът, с оглед на чл. 154, ал. 1 АПК, е длъжен да конституира. Без участието на надлежните страни съдебното производство не може да постигне исканата защита, не може да разреши ефективно правния спор. Тъй като в производството по чл. 145 и сл. АПК оспорващият търси защита срещу индивидуален административен акт, т. е. срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган по смисъла на § 1 ДР АПК, законодателят не е оставил на оспорващия да определя ответника, а сам е определил, че това е органът, издал акта. На съда законодателят възложил задължението да установи във всеки конкретен случай кой е органът, издал акта, и да го конституира като ответник. Видно от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5, б. "б"от ЗДвП могат да се прилагат от длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Следователно ответник в производство по оспорване на ПАМ може да бъде конкретно длъжностно лице, приложило мярката, но не и търговско дружество или общинско предприятие. В случая съдът е конституирал като страна в производството самото общинско предприятие. Предвид изложеното настоящият състав намира, че производството пред административния съд е проведено, а оспореното решение е постановено при ненадлежно конституирана страна. Решението се явява недопустимо. То следва да се обезсили, а делото - да се върне на Административен съд - В., за ново разглеждане от друг състав, с правилно конституиране като ответник на приложилата ПАМ лице, в съответствие с изискването на чл. 153, ал. 1 от АПК. Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда изложените в касационната жалба доводи по съществото на спора. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение