Решение № 8226 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4290/2016 г.

Решение № 8226 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4290/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационни жалби, подадени от В. П. С., чрез пълномощника му адв. К. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., срещу Решение № 130/03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 678/2015 г. по описа на Административен съд Б.. В. С. обжалва решението в частта му, с която частично е уважен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от бездействието на ответника, произтичащо от неспазване изискванията за минимална жилищна площ, както и в частта му, с която е частично уважен предявеният иск за обезщетяване от причинени неимуществени вреди, произтичащи от неосигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалва и в частта за разноските. Претендира отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло, включително с мораторни лихви. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на общо 1200 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди и разноски по делото в размер на 82,79 лв., с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки касационен жалбоподател част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на Стоев против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в З. Б. в посочените в исковата молба периоди. Първият се основава на неспазване изискванията за минимална жилищна площ в З. Б., където в посочените в исковата молба периоди е изтърпявал наказание, а вторият за неосигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, третият е изцяло отхвърлен като недоказан за това, че администрацията на затвора не е предприела действия за подобряване на битовите условия и за адекватно лечение на констатираното заболяване. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Стоев иск за причинени неимуществени вреди, преживяно унизително и недостойно отношение, произтичащи от бездействието на служителите на ответника, изразяващи се в липса на тоалетна и течаща вода в периода на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Б., посочен в исковата молба, за сума в размер на 600 лв. и обезщетение за неспазване изискванията за минимална жилищна площ в З. Б. частично за сума от 600 лв. Предявеният иск за обезщетяване на вреди, произтичащи от бездействия на Затвора за подобряване на битовите условия и за адекватно лечение на констатираното заболяване е приел изцяло за неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установени по първия и втория предявен иск предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по въведените обстоятелства от ищеца, като е приел размера, в който следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. По третия предявен иск съдът е приел, че не е установено по делото твърдяното бездействие на администрацията на ответника, като предпоставка, основаваща претенцията за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените искове за неимуществени вреди, произтичащи от неспазване изискванията за минимална жилищна площ и неосигурен достъп до санитарен възел и течаща вода в периодите предмет на исковата молба. Доводите на касационните жалбоподатели са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател Стоев неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на минимална жилищна площ от 4 кв. м. и неосигуряване на достъп до санитарен възел и течаща вода за определен часови диапазон, дължими се от администрацията на ответника е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди в съответствие със закона и относимата съдебна практика. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в затвора в Б., където е изтърпявал наказанието си през процесния период ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Твърденията, че условията, при които изтърпява наказание ищеца не са достигнали до ниво на суровост, за да попаднат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи са несъстоятелни. Установената от доказателствата по делото липса на битови условия, ограничен достъп до тоалетна и течаща вода и неосигурена минимална жилищна площ от 4 кв. м. несъмнено предпоставят унизително отношение, както правилно е прието в обжалваното решение. Правилно е приета в обжалваното решение неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, произтичащи от липса на адекватно лечение на констатирано заболяване в мястото където ищеца е изтърпявал наложено му наказание. От доказателствата по делото не се установява бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в дължимо се, но непредоставено медицинско обслужване. Изложените както в исковата молба съображения, касаещи субективното предположение на ищеца, че медицинското обслужване по принцип не се осъществява съгласно предписанието на закона не може да основе твърдените за причинени неимуществени вреди. Липсват конкретни твърдения, не се и установява по делото ищеца да е поискал и да му е отказана медицинска помощ, основаващи предоставянето на дължима се медицинска помощ и неосъществяването на такава поради бездействие на длъжностни лица на ответника. На обезщетяване подлежат причинени преки и непосредствени вреди, като произтичащи от конкретно бездействие, от неизпълнена, дължима се административна дейност. Такова бездействие спрямо Стоев не е налице, при което правилен и обоснован е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск. Правилно, при приложението на относимата разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ съдът е определил и размера на дължимите се на ищеца разноски, внесена държавна такса, както и възнаграждение на адвокат съгласно уважената част от иска. В частта, с която ищецът е осъден да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска решението е неправилно и следва да се отмени. Съдът е постановил решението си в частта за разноските в нарушение на нормата на чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ - разпоредба, която и специална по отношение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Ето защо като е осъдил ищаца да заплати възнаграждение за юрисконсулт съдът е постановил в тази част неправилно решение, което следва да се отмени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение