Решение № 12050 от 8.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Т. П. от гр. Варна, чрез адв. Маринова, за отмяна на влязлото в сила решение 10494 от 01.11.2023 г. постановено по адм. дело 4955/2023 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, с което е отменено решение 114/31.01.2023 г. по адм. дело 1163/2022 г. на Административен съд Варна и вместо него е постановено друго, с което е отменена заповед 1087/18.04.2022 година на заместник-кмета на община Варна. Искането е на основание чл. 239, т. 1 АПК, в хипотезата на нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за делото. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Христова. Ответникът, заместник-кметът на община Варна, не взема становище. Ответниците, Т. С. П. и А. С. П. изразяват писмено становище за основателност на искането. Ответникът, М. Й. П., чрез адв. Христова, изразява становище за неоснователност на искането. Претендира разноски. Ответниците, Й. Б. В. и Е. Б. А., не изразяват становище по искането. При извършена служебна проверка за допустимост, петчленният състав на Върховния административен съд приема, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения от правна страна: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. За да е налице това основание за отмяна, в хипотезата поддържана от искателя, а именно откриване на нови писмени доказателства за нови обстоятелства, следва: 1. тези доказателства да са съществували към момента на решаване на делото; 2. да не са били известни на страната и след полагане на дължимата грижа по водене на делото за попълването му с доказателства, не е могла да ги представи по обективни причини; и 3. да са от съществено значение за решаването му; В случая искателят П. се позовал на: 1. Писмо от община Варна, Дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред", до кмета на Район "Приморски", община Варна с рег. РД23023616ВН_002ВН от 20.12.2023 г.; 2. Скица на поземлен имот 15-1255394-27.11.2023 г. от СГКК-Варна - 2 стр.; 3. Копие на част от ПУП и ПУР на кв. Изгрев, приет с Решение 552-6/26 от 27.07.2012 г. на ОбС-Варна - вярно с оригинала от 17.11.2023 г.; 4. Извадка от публикации в електронни медии - 2 бр.; С тях желае да установи, че ПУП ПУР за район Изгрев, който е одобрен през 2012 година, не е реализиран, както и че прокарването на временен път по предвидените в него улици, ще засегне много повече имоти спрямо предвиденото в отменената с решението на ВАС заповед 1087/18.04.2022 година на заместник-кмета на община Варна. Настоящият 5-членен състав на ВАС приема, че липсват основания по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решение 10494 от 01.11.2023 г. постановено по адм. дело 4955/2023 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, с което е отменено решение 114/31.01.2023 г. по адм. дело 1163/2022 г. на Административен съд Варна и вместо него е постановено друго, с което е отменена заповед 1087/18.04.2022 година на заместник-кмета на община Варна. Представените писмени доказателства под 2 и 3, а именно: Скица на поземлен имот 15-1255394-27.11.2023 г. от СГКК-Варна - 2 стр. и копие на част от ПУП и ПУР на кв. Изгрев, приет с Решение 552-6/26 от 27.07.2012 г. на ОбС-Варна - вярно с оригинала от 17.11.2023 г. не са нови, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Скицата 15-1255394-27.11.2023 г. от СГКК-Варна е за поземлен имот с идентификатор 10135.2552.1268, собствен на молителя (липсва предпоставката доказателството да не е било известно на страната и след полагане на дължимата грижа по водене на делото за попълването му с доказателства, да не е могла да го представи по обективни причини). Скицата е и с дата след датата на решението на ВАС, чиято отмяна се иска, т.е. новосъздадено писмено доказателство е, който факт също го изключва от хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Копието на част от ПУП и ПУР на кв. Изгрев, приет с Решение 552-6/26 от 27.07.2012 г. на ОбС-Варна - вярно с оригинала от 17.11.2023 г., също не се явява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Напротив, съдебните инстанции въз основа на доказателствата по делото обсъждат именно този ПУП-ПУР от 2012 година, който е действащ за имотите и спрямо който се предвижда достъп до имота на молителя. По отношение на писмото от община Варна, Дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред", до кмета на Район "Приморски", община Варна с рег. РД23023616ВН_002ВН от 20.12.2023 г., съставът на ВАС приема, че същото, освен, че е новосъздадено с дата от 20.12.2023 година, има характеристиките на кореспонденция по повод жалба на молителя, а не установява нови обстоятелства, от значение за решаване на спора по същество. Извадките от публикации в електронни медии - 2 бр. също не представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Дали ПУП и ПУР на кв. Изгрев, приет с Решение 552-6/26 от 27.07.2012 г. на ОбС-Варна е приложен или не, не се установява с извадки от публикации. Поради това, че представените от молителя скици, писмо и извадки от публикации нямат характер на нови писмени доказателства за установяване на нови обстоятелства от значение за решаването на спора по същество, липсват основания за отмяна на решението на ВАС на поисканото основание по чл. 239, т. 1 АПК. Останалите оплаквания представляват касационни основания за отмяна на решението на ВАС, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 3 АПК и необоснованост, а не са основания за отмяна на влязло в сила решение, по чл. 237 и сл. АПК, поради което са недопустими. Съставът на ВАС по адм.д. 4955/2023година е обсъдил възраженията на страните и мотивите в първоинстанционния съдебен акт в насока, че: спорният временен път не следва предвидения (а не реализирания) достъп до имота на заявителя М. П. по ПУП ПУР от 2012г., който е действащ за имотите, и който предвижда достъп до ПИ идентификатор 10135.2552.1268; като по този план се предвижда достъп до имота не само по предвидената широка улица от 254 255 256 257, а и откъм по малка улица от о.т. 1035 1028 до о.т. 256, точно пред имота на П.. Съдът по това дело е изяснил факта, че временният път въобще не следва предвидената улица по ПУП ПУР за района, а преминава от другата страна през частни имоти, поради което е заключил, че не е изпълнено условието на чл. 190 ал. 3 ЗУТ временният път да следва по възможност предвидените улици по ПУП. Съставът на ВАС по адм.д. 4955/2023година не приема за правилен извода на съда, че не е възможно временният път да следва така предвидените по действащия ПУП улици, тъй като изграждането на временния път в предвиденото по ПУП трасе би изисквало СМР. Според касационния състав, това не е пречка, която да изключи прилагането на тази разпоредба, тъй като изграждането по принцип на временен път би изисквало СМР. Това, че този извод на съда адм.д. 4955/2023година, не се споделя от от молителя и от директора на Дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред", не се явява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС. От изложеното следва, че искането за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този резултат и направеното искане за разноски, на ответника М. Й. П. следва да се присъдят разноски за адвокат. Като съобрази възражението за прекомерност на заплатеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, фактическата и правна сложност на спора, както и процесуалната активност на адв. Христова, петчленният състав на ВАС приема за справедлив размер на адвокатско възнаграждение от 600 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на Втора колегия