Решение № 3170 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12297/2014 г.

Решение № 3170 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12297/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Валентин Викторов Стоянов от гр. Кюстендил срещу решение № 127 от 07.08.2014 г. по адм. дело № 394/2013 г. на Административен съд - гр. Кюстендил.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От фактическа страна по делото е установено, че:

1. Между страните не се спори, че:

а) жалбоподателят Валентин Викторов Стоянов е работил на длъжност "прислужник" в Професионална техническа гимназия "Джон Атанасов" - гр. Кюстендил;

б) със заповед № 811 от 29.08.2005 г. директорът на гимназията е прекратил трудовото му правоотношение;

в) Валентин Викторов Стоянов е оспорил законосъобразността на уволнението и едновременно с това със заявление вх. № 091-1187 от 19.09.2005 г. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица;

г) с разпореждане № 091-2441 от 29.09.2005 г. длъжностното лице по чл. 54ж от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кюстендил, определило месечен размер на обезщетението 108,69 лв. и период на обезщетение от 15.09.2005 г. до 14.06.2006 г.;

д) с решение № 2с - 14.02.06 (върху което е поставена и дата 10.02.2006 г.) по гр. дело № 1490/2005 г. Районен съд - гр. Кюстендил е отменил уволнението на жалбоподателя като незаконно, възстановил го е на заеманата от него преди уволнението длъжност и е осъдил работодателя ПТГ "Джон Атанасов" да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса за труда в размер на 1079,40 лв.;

е) съдебното решение е влязло в сила на 06.10.2008 г., но въз основа на изпълнителен лист от 19.10.2006 г., по който е било образувано изпълнително дело № 067420400310 на частен съдебен изпълнител Валентина Александрова, ПТГ "Джон Атанасов" е изплатила на жалбоподателя присъденото му обезщетение в размер на 1079,40 лв. на 14.11.2006 г.;

1. При тези безспорни между страните данни, длъжностното лице по чл. 54ж КСО е издало разпореждане № 091-4035 от 17.11.2008 г., с което на основание чл. 54е, ал. 1 и 4 КСО е разпоредило Валентин Викторов Стоянов да възстанови добросъвестно полученото от него обезщетение за безработица за времето от 15.09.2005 г. до 15.03.2006 г. (за което с посоченото по-горе съдебно решение му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ) в размер на 654,01 лв. Изпратените до жалбоподателя две съобщения били върнати с една и съща забележка - "Пратката не е потърсена от получателя". Поради това и на основание чл. 110, ал. 4 КСО на 09.03.2009 г. на таблото в ТП на НОИ гр. Кюстендил (т. е. на определеното за целта място по смисъла на чл. 110, ал. 4 КСО) било поставено съобщение за разпореждането, което съобщение било свалено на 17.03.2009 г. (данните са от протоколи № ПД-08-19 от 09.03.2009 г. и № ПД-08-19 от 17.03.2009 г.).

1. На 28.04.2010 г. била издадена покана № КП-08-1399 за доброволно изпълнение, но вече за сумата 867,15 лв., от които 654,01 лв. главница и 213,14 лв. изтекли до 30.04.2010 г. лихви. Съобщение за тази покана било поставено на таблото на 24.03.2011 г. и свалено на 01.04.2011 г.

1. С писмо изх. № ПД-08-162 от 18.11.2011 г. на РУСО - гр. Кюстендил е направено искане за принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

1. Независимо от направеното искане за принудително изпълнение на разпореждане № 091-4035 от 17.11.2008 г. по реда на ДОПК, длъжностното лице по чл. 114, ал. 5, изр. 2-ро КСО е издало и няколко разпореждания за прихващане на дължими на жалбоподателя Валентин Викторов Стоянов суми за обезщетения по ДОО (за временна неработоспособност, установена с валидни и влезли в сила болнични листове) със задължението му по разпореждане № 091-4035 от 17.11.2008 г.

1. Три от тези разпореждания за прихващане - разпореждане № 091-00-35 от 01.10.2013 г., разпореждане № 091-00-44 от 11.12.2013 г. и разпореждане № КП-02-1060 от 04.03.2014 г. - са били оспорени от жалбоподателя по реда на чл. 117 КСО. С решение № РД-12-129 от 01.11.2013 г., решение № РД-12-6 от 17.01.2014 г. и с решение № РД-12-36 от 01.04.2014 г. директорът на РУСО - гр. Кюстендил е отхвърлил жалбите на Валентин Викторов Стоянов като неоснователни.

1. По подадени от Валентин Викторов Стоянов жалби срещу тези решения на директора на РУСО в Кюстендилския административен съд са били образувани адм. дело № 394/2013 г., адм. дело № 45/2014 г. и адм. дело № 117/2014 г., които на основание чл. 213 ГПК във връзка с чл. 144 АПК са били съединени в едно производство - адм. дело № 394/2013 г. - за да бъде издадено общо решение по тях.

С това общо решение - решение № 127 от 07.08.2014 г. по адм. д. № 394/2013 г. - Кюстендилският административен съд е отхвърлил като неоснователни подадените от Валентин Викторов Стоянов жалби срещу посочените по-горе в т. 6 решения на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, като се е позовал на обстоятелството, че на 24.03.2011 г. е била връчена покана за доброволно изпълнение, с която е била прекъсната изтеклата до тази дата погасителна давност, а след това от нея (от 24.03.2011 г.) до издаването на оспорените пред директора на РУСО три разпореждания за прихващане петгодишния давностен срок по чл. 115, ал. 1 КСО не е изтекъл. Не е изтекъл според Кюстендилския административен съд и десетгодишният срок на абсолютната давност, поради което оспорените от Валентин Викторов Стоянов решения на директора на РУСО и потвърдените с тях разпореждания за прихващане са законосъобразни административни актове, а подадените срещу тях жалби са неоснователни.

II. Доводите в касационната жалба срещу това съдебно решение са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. Според касационния жалбоподател "определящ в случая е отговорът на въпроса от кой момент следва да се счита, че е започнала да тече давността за връщане на полученото парично обезщетение за безработица". Според него давността е започнала да тече от влизането в сила на решението на Кюстендилския районен съд за отмяна на незаконното уволнение и от този момент за него е възникнало задължението да върне полученото обезщетение за безработица.

Касаторът счита, че във връзка с отказа да бъде зачетена погасителна давност за това негово задължение към НОИ, длъжностните лица са започнали да извършват и незаконно прихващане на части от дължимите му обезщетения за временна неработоспособност по представени болнични листа и до момента без основание са му удържани и не са му изплатени над 350 лева по 4 броя болнични листа.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

В разпоредбата на чл. 114, ал. 4 КСО (в редакцията съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е предвидено, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. В случая административният орган е направил неправилна преценка, че може да се извърши прихващане. Този извод се налага предвид естеството на вземането на Валентин Викторов Стоянов, което представлява вземане, произтичащо от обезщетение по социално осигуряване.

По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО се приравнява на принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими на него суми от ДОО, в случая за парично обезщетение за временна неработоспособност, със суми, които той дължи на ДОО за получено преди това обезщетение за безработица. Вземането на държавата за неоснователно получено обезщетение за безработица (каквото според административния орган е вземането на ДОО към Валентин Викторов Стоянов), представлява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК. Поради това и в съответствие с чл. 163, ал. 1 ДОПК събирането на тези вземания следва да се осъществява по реда на ДОПК. От друга страна, вземането на физическото лице от ДОО за обезщетение по болничен лист, представлява частно вземане и по общо правило за него са приложими правилата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В чл. 114, ал. 4 КСО е предвидена възможност за прихващане на тези вземания, но тя не е безусловна, тъй като в закона е използван израза "когато могат да бъдат прихванати". Условието на закона следва да се обвърже с изискванията на специалните закони, регламентиращи правила за събиране на съответното вземане. Така в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК е предвидено, че не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, включително за безработица. Обезщетенията при временна неработоспособност несъмнено представляват обезщетения по социално осигуряване, което означава, че по закон е забранено принудителното изпълнение и върху тях. След като по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО се приравнява на принудително изпълнение на публичното вземане, то при преценката дали може да се извърши прихващането, предвидено в същия текст на закона, следва да се държи сметка дали може да се извърши принудително изпълнение върху конкретното вземане от ДОО. Същевременно и в чл. 105 ЗЗД е предвидена забрана за прихващане без съгласие на кредитора относно вземания на кредитора, върху които не се допуска принудително изпълнение. В изложения смисъл е актуалната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена, например в решение № 9313 от 27.06.2012 г. по адм. дело № 16431/2011 г., решение № 4347 от 26.03.2012 г. по адм. дело № 10558/2011 г., решение № 9570 от 03.07.2012 г. по адм. дело № 239/2012 г., решение № 9004 от 21.06.2012 г. по адм. дело № 506/2012 г. и др.

Изменението в разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 КСО, обн., ДВ, бр. 106/2013 г., в сила от 01.01.2014 г., не води до различни изводи. В разпоредбата е предвидено, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Следователно, за да е допустимо извършването на удръжки от паричните обезщетения, помощи и пенсии, преди това трябва да е допустимо извършването на прихващане на суми по реда на чл. 114, а както се обоснова по-горе, такова прихващане в случая не е допустимо.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което разпоредените от длъжностните лица при ТП на НОИ прихващания бъдат отменени.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,