Решение № 10136 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3229/2010 г.

ВАСVI отделение23.07.2010 г.докладчик т Александър Еленков

Диспозитив

Отменя решение № 1758 от 28.12.2009 г. по адм. дело № 1118/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която е оставено без уважение искането на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и вместо него в тази му част постановява: Осъжда Трендафил Христов Русев от гр. Пловдив да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Оставя в сила решение № 1758 от 28.12.2009 г. по адм. дело № 1118/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив в останалата му част.

Мотиви

Решение № 10136 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3229/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби срещу решение № 1758 от 28.12.2009 г. по адм. дело № 1118/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, подадени от:

  1. оспорващия Трендафил Христов Русев от гр. Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 101 от 03.06.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив, и
  1. от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив в частта, с която е отхвърлено искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

И двете жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и са насочени срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което са допустими. Разгледана по същество касационната жалба на директора на РУСО е основателна, а тази на Трендафил Христов Русев - неоснователна.

Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е по въпросите: а) от коя категория е трудът на Трендафил Христов Русев, положен от него на длъжност "ел. монтьор VII разряд" за времето от 29.12.1981 г. до 27.06.1986 г. и от 01.04.1987 г. до 30.11.1989 г. в бивш завод МРЗ "Г. Димитров" - гр. Пловдив, и б) при отхвърляне на оспорването административният съд следва ли да присъди на ответника по оспорването - директора на РУСО - юрисконсултско възнаграждение.

С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е приел, че положеният от жалбоподателя труд през процесните периоди от време е от трета категория, защото е бил в изпълнение на длъжностите "телефонен техник" и "ел. монтьор на АТЦ" (абревиатура на "автоматична телефонна централа"), които не попадат в хипотезата на т. 66б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен). Затова е отхвърлил като неоснователна жалбата на Трендафил Христов Русев срещу решението на директора на РУСО. Но е отказал да присъди юрисконсултско възнаграждение на последния с мотиви, че представляващия го юрисконсулт получава трудово възнаграждение за своя труд, а не хорорар, който да представлява разноски по делото.

Касационната жалба на Трендафил Христов Русев е неоснователна. Пловдивският административен съд е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото и въз основа на този анализ е направил обоснован краен извод, че жалбоподателят, който по образование и професионална квалификация е среден телефонен техник, през спорните периоди от време е работил именно като такъв. Данните в удостоверение № 705 от 28.10.2009 г. на Държавния военноисторически архив - гр. Велико Търново, а и останалите данни, съдържащи се в писмените доказателства, обсъдени от Пловдивския административен съд в мотивите на постановеното от него решение са ясни и непротиворечиви. В тази му част оспореното от касационния жалбоподател Трендафил Христов Русев съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба на директора на РУСО е основателна. В хода на съдебното производство той е бил представляван от юрисконсулт, поради което следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на Наредба № 1 от 2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите при Върховния административен съд, което е задължително за административните съдилища, вкл. и за съставите на Върховния административен съд. Поради това в тази му част решението на Пловдивския административен съд следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се присъди исканото от директора на РУСО юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. - чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от цитираната по-горе Наредба № 1 от 2009 г.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1