Решение № 2005 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15619/2014 г.

Решение № 2005 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15619/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на район "Вл. Варненчик" - община Варна против решение № 2351/17.10.2014 г. по адм. дело № 455/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед № 002/3.01.2014 г. за премахване на незаконен строеж: "масивна пристройка към жилищна сграда, находяща се в УПИ VI-707, кв. 3 по рег. План на с. Казашко, община Варна". В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. Ответникът Димитър Иванов Иванов от с. Дъбравино оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна като немотивирана с посочване на точното време на осъществяване на незаконния строеж и излагане на самостоятелни съображения относно търпимостта му. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По делото липсва спор относно вида и характера на извършеното незаконно строителство-то представлява масивна пристройка към северната страна на едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 6,6 кв. м., височина около 2,5 м., с предназначение за баня с предверие. Действително в заповедта не е посочено точно времето на извършването му, но административният орган се позовава на отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строежа и на влязло в сила съдебно решение, с което оспорването на този отказ е отхвърлено. Те са част от административната преписка, а влязлото в сила съдебно решение е задължително по отношение на административния орган и съда. С него със СПН е установена законосъобразността на отказа за издаване на у-ние за търпимост на процесния и на други строежи в същия ПИ. Въпросът за търпимостта на строежа, деклариран от заявителя му като извършен през 1996 г., е разрешен по същество и не подлежи на пререшаване в друго административно или съдебно производство. Позоваването от административния орган на това съдебно решение е законосъобразно и достатъчно да мотивира разпореденото премахване на незаконния и нетърпим строеж. В същия смисъл за нетърпимост на строежа е и заключението на вещото лице по назначената СТЕ, което неправилно не е ценено от решаващия съд в съвкупност с останалите доказателства по делото, които подкрепят констатациите на административния орган. Статутът на търпимост на незаконен строеж възниква по силата на закона и при наличие на материалноправните предпоставки по приложимата норма, която в случая е § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г., доколкото оспорената заповед е издадена след приемане на тази норма. Търпимостта на строежа е императивна пречка за премахване на незаконния строеж и подлежи на самостоятелна преценка от компетентния орган за контрол по строителството. В предмета и на съдебната проверка за материалноправна законосъобразност на заповедта е включена и преценката за търпимост. Административният съд е служебно задължен да събере доказателства и да провери наличието на условията за търпимост на строежа. Като не е извършил такава преценка относно процесния строеж, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли оспорването. По делото е доказано извършването на незаконния строеж, за който с влязло в сила съдебно решение е установено, че не е търпим и следователно законосъобразно е разпоредено премахването му от собственика. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,