Решение № 999 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 940/2016 г.

Решение № 999 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 940/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "И." ООД със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. "О.", хотел "Ш.", офис 1, срещу решение № 2463 от 19.11.2015 г. на Административен съд (АС) гр. В., постановено по адм. д. № 2661/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за дерегистрация по ЗДДС № 270991500002376 от 23.03.2015 г., издаден от Г. Н. М. - старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. В., офис Ш., потвърден с решение № 351 от 24.07.2015 г. на ДД ОДОП гр. В. Касаторът поддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че наличието на непогасени задължения по ЗДДС не съставлява самостоятелно основание за дерегистрация, доколкото тази тежка санкция спрямо данъчния субект следвало да намери приложение само по отношение на лица, които системно нарушават законовите разпоредби и това им поведение цели злоупотреба с ДДС. В. нарушение на чл. 169 АПК при налагане на мярката предвид тежкото финансово положение на дружеството. Претендира за отмяна на решението и отмяна на акта за дерегистрация. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. В. оспорва жалбата в писмено становище от 13.01.2017 г. чрез юрк. В. И. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: При извършена проверка в информационните регистри на НАП било установено, че "И." ООД не изпълнява задълженията си по ЗДДС за внасяне в законоустановения срок на декларирания по справки-декларации (СД) ДДС за внасяне съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС за 14 данъчни периода, както следва: м. 10.2012 г., от м. 05 до м. 12.2013 г., м. 08, 09, 12.2014 г., м. 01 и м. 02.2015 г. общо в размер на 19 136.50 лв. Към 23.03.2015 г. дружеството имало общо задължения в размер на 35 019.50 лв. Част от задълженията били включени в изпълнително дело № 770/2012 г., по което лицето извършило следните вноски: 3201.89 лв. на 23.01.2015 г. и 96.58 лв. на 23.02.2015 г., след което дружеството не е извършвало плащания. С оспорения акт е извършена дерегистрация на лицето на основание чл. 176, ал. 1, т. 3, вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС, считано от връчване на акта на 05.05.2015 г. Административният орган е изложил съображения, че е налице "системно" неизпълнение на задължения на лицето - лицето не случайно и ad hoc, а регулярно и нееднократно, в продължение на дълъг период от време, нарушава законовите разпоредби - в случая на чл. 89, ал. 1 ЗДДС: при резултат за периода ДДС за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет в срока за подаване на СД за този данъчен период. Причините за неизпълнение на задълженията са приети за ирелевантни за налагане на мярката. Установеното системно неизпълнение на задълженията по чл. 89, ал. 1 ЗДДС е прието като достатъчно основание по чл. 176, ал. 1, т. 3 ЗДДС за дерегистрация. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че актът за дерегистрация е издаден от компетентен орган по приходите, в съответната форма и при правилно приложение на процесуалния и материален закон. Предвид установеното невнасяне на дължим косвен данък за 14 данъчни периоди съдът е намерил за приложими нормите на чл. 176, т. 3, вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС като основание за дерегистрация на лицето. За да обоснове системно неизпълнение на задълженията по този закон по смисъла на чл. 176, т. 3 ЗДДС съдът е посочил, че дружеството не изпълнява задълженията си по чл. 89, ал. 1 ЗДДС в продължение на 4 години и за повече от 3 данъчни периоди. Намерил е затрудненото финансово положение на лицето за ирелевантно за законосъобразността на акта. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Приходният орган е намерил основание за дерегистрация по негова инициатива по чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б", вр. чл. 176, т. 3 ЗДДС - когато лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон. При липса на легално определение за "системност" обосновани са доводите на първостепенния съд, че поведението на данъчния субект трябва да сочи на повтаряемост и регулярност, без да е случайно или ad hoc. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно и в продължение на дълъг период от време "системно", т. е. повтарящо се, нарушават законовите разпоредби и това води до нарушаване на системата на облагане с ДДС. Б., сред визираното в нормата на чл. 176, т. 3 ЗДДС "неизпълнение на задължения по този закон" попада нарушението на чл. 89, ал. 1 ЗДДС - когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. В конкретния случай, лицето в продължение на 4 години (от 2012 г. до 2015 г.) за 14 данъчни периода по ЗДДС (конкретно посочени в акта) не е изпълнило задълженията си по чл. 89, ал. 1 ЗДДС да внесе дължимия данък общо в размер на 19 136.50 лв., което е навело приходния орган на основание за дерегистрация по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Неоснователно е оплакването на касатора за нарушение на чл. 169, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК, които норми уреждат съдебния контрол за законосъобразност на административните актове, издадени при оперативна самостоятелност - актът не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава, а ако с него се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, следва да се приложат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. В конкретния случай, целта на закона е постигната, тъй като е констатирана системност в неизпълнението на законовото задължение по чл. 89, ал. 1 ЗДДС от страна на дружеството. Наложената превантивна мярка не засяга интересите на лицето в по-голяма степен от необходимото, тъй като същото многократно е предупреждавано от приходните органи за последиците от системното неизпълнение на задължения му (извършени проверки по РИП № № 1200866/16.03.2012 г., № 1304414/02.03.2013 г. и № 1304163/06.12.2013 г.) и чрез връчено съобщение № 12313/13.12.2014 г. На касатора многократно е предоставена възможност за избягване на неблагоприятните последици от дерегистрацията чрез удължаване на сроковете на проверките, а с това и за погасяване на задълженията му. Въпреки тази действия на приходните органи лицето упорито във времето в продължение на четири години не е коригирало правонарушаващото си поведение, което правилно е квалифицирано като основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС за дерегистрация. Посочените в оспорения акт мотиви на приходните органи са изключително подробни, с подробно описание на източника на задълженията, нарушените правни норми и техните последици, липсата на активни действия на лицето към датата на приключване на проверката към 23.03.2015 г. по отстраняване на нарушенията, които напълно удовлетворяват изискванията за мотивираност на акта по чл. 59, ал. 2 АПК. Органът изрично е посочил, че мярката се налага с превантивна цел - да се препятства формирането на текущи задължения предвид упоритото поведение на лицето по непогасяване на задълженията му за ДДС за по-ранни периоди (стр. 7 от акта). Допълнителни мотиви в тази насока се съдържат в решението на горестоящия административен орган в съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд - да се предотврати опасност от загуба на данъчни приходи, което също изпълнява изискванията за мотивираност на акта, включително във връзка с изискванията на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 АПК. Неоснователно е касационното оплакване, че извършените нарушения следва да указват на наличие на данъчна измама или злоупотреба с ДДС. Н., че систематичното място на чл. 176 ЗДДС е в Г. 25 "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами" разпоредбата е озаглавена "Отказ или прекратяване на регистрация във връзка с данъчни нарушения". Това е указание, че нормата визира широк кръг данъчни нарушения и системното нарушение на разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗДДС попада сред тях. Налице е нарушение на задължението по чл. 89, ал. 1 ЗДДС в продължение на 14 отделни данъчни периоди по ЗДДС чрез невнасяне на задълженията по 14 броя СД, което не е едно единствено нарушение, както неправилно поддържа касаторът. Не е необходимо да са налице и други нарушения по ЗДДС, за да бъде приложена мярката. Приходният орган е обсъдил затрудненото финансово положение на лицето (стр. 6 от акта), но е намерил, че същото не е основание за неналагане на мярката. Правилно при съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото административният съд е приел затрудненото финансово положение на лицето за ирелевантно към законосъобразността на мярката, след като същото не е инцидентно или резултат от конкретно събитие. Поведението на лицето по невнасяне на пълните задължения за ДДС е било упорито в продължение няколко години, на лицето няколкократно са правени проверки за спазване на данъчното законодателство, удължавани са сроковете за погасяване на задълженията му, но същото не е отстранило нарушенията. При посочените обстоятелства и като е достигнал до извод за приложението на хипотезата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б", вр. чл. 176, т. 3 ЗДДС административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за изготвения писмен отговор на касационната жалба без процесуално представителство на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно чл. 9, ал. 1, вр. § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед различния характер на касационното съдебно-административно производство и липсата на основания за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК в същото. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,