Решение № 940 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7197/2014 г.

Решение № 940 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7197/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тодор Чешитев" ЕООД, гр. Смолян, представлявано от управителя Тодор Славчев Чешитев, против Решение № 13/20.02.2014 г., постановено по адм. дело № 228/2013 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № 1683/16.09.2013 г. на кмета на Община Смолян. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът неправилно е приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, вместо за преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата. Ответникът - кметът на Община Смолян, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на касатора "Тодор Чешитев" ЕООД, срещу Заповед № 1683/16.09.2013 г. на кмета на Община Смолян, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, предл. второ и чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Кафетерия-ТИМ", разположен в поземлен имот с идентификатор 67653.922.313 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, публична общинска собственост, попадащ в пешеходна зона (стар мост), кв. 133 по плана на гр. Смолян, кв. Райково. За да постанови този резултат, административния съд е приел, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без необходимите строителни книжа, разрешение за строеж и в несъответствие с действащия ПУП. Прието е, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна - постановена е в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до правилния извод, че обектът, предмет на оспорената заповед, представлява строеж, а не преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Правилно е прието, че процесната постройка, с описаните в констативните актове и заключението на техническата експертиза параметри, попада в понятието за строеж по § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. След като обектът е строеж и същият е бил извършен без разрешение за строеж, в отсъствие на изискуемите строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на ПУП - в нарушение на чл. 148, ал. 1, чл. 157, ал. 1, чл. 137, ал. 3 и чл. 12, ал. 2 ЗУТ, законосъобразно както административният орган, така и съдът са приели, че той е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, предл. второ от ЗУТ. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че процесната постройка е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Това негово становище напълно е оборено от направената по делото СТЕ, от която се установява, че обектът не може да бъде преместен в цялост. Преместваемите обекти с предназначение търговия или други обслужващи дейности са изброени в разпоредбата на чл. 56, ал 1 от ЗУТ, която е императивна по своя характер. Преместваем е обект, който именно в неговата цялост може да бъде преместен или демонтиран. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди по неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане, начина на изграждане и свързването на съоръжението с терена. В случая, както правилно е приел съдът, обектът, предмет на оспорената заповед, е трайно свързан с терена - северната външна стена и части от страничните източна и западна стена са изградени с тухли "Итонг" и са с дебелина 15 см, поради което стаята за персонала и санитарното помещение, които са функционално свързани с търговската зала, не могат да бъдат преместени със запазване на физическата им цялост, като трите помещения представляват един обект с предназначение за обществено хранене. Предвид изложеното, като е приел, че не са изпълнени материалноправните изисквания на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Релевантните за премахването на незаконен строеж факти - изграждане без разрешение за строеж, в отсъствие на изискуемите строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, са осъществени. Като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. При постановяването му съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,