Решение № 16650 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2018 г.

Решение № 16650 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП по заповед № 3 ЦУ-ОПР-23/16.06.2017 г. на изп. директор на НАП срещу решение № 1273/08.06.2018 г., постановено по адм. дело № 103/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-16002117004397-091-001/28.09.2017 г., издаден от А. Дончева на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г. Гергов на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 707/07.12.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив, в частта, с която на ревизираното лице са определени следните допълнителни задължения към бюджета: вноски за ДОО за 2012 г. - в размер на 2 893,42 лв., за 2014 г. – в размер 3 214,66 лв., за 2015 г. – в размер на 3 733,90 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2012 г. – в размер на 1 130,24 лв., за 2014 г. - 1 255,73 лв., и за 2015 г. – в размер на 1 458,55 лв; вноски за ЗО за 2012 г. - 1 586,96 лв., за 2014 г. - 1 983,96 лв., за 2015 г. - 2 223,34 лв., ведно с прилежащите лихви върху така установените задължения. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 124а ДОПК са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 3 615 лв. за всяка инстанция. Прави се възражение за прекомерност, в случай, че ответника претендира възнаграждение за един адвокат, като се иска на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 161, ал. 2 ДОПК същото да бъде намалено. Ответникът – З. Бабачева не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище, съобразно което решението на Административен съд - Пловдив на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено в отменителната му част, като съдът прецени РА и в тази му част за законосъобразен, а жалбата на З. Бабачева приеме за неоснователна и я отхвърли за допълнително установените задължения за ЗОВ по ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2012 г., 2014 г. и 2015 г. година. Върховният административен съд – шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Пред касационната инстанция се обжалва решението на АС - Пловдив в отменителната му част. Решението не се обжалва в отхвърлената част на жалбата срещу РА. В тази си част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. При постановяване на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд намира, че по отношение на ревизираното лице безспорно са налице обстоятелства, сочещи на укрити доходи през ревизираните периоди. Относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е изведено, че в хода на ревизията жалбоподателката лично е декларирала /л. 176/, че е внесла паричните средства в управляваното от съпруга й дружество, за удостоверяването на което са представени частни свидетелстващи документи, които имат обвързваща съда материална доказателствена сила с оглед обстоятелството, че отразяват неизгодни за издателя си факти. Процесните суми не са декларирани от задълженото лице в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Горните обстоятелства са приети за достатъчни да се формира извод за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Въпреки горните мотиви, първоинстанционният съд отменя РА в частта за допълнително установените задължения за ЗОВ по ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2012 г., 2014 г. и 2015 г. поради неизвършен анализ на доказателствата, касаещи неустановения произход на доходите на З. Бабачева, като неправилно приема, че същите не следва да бъдат отнесени към такива от трудова или приравнена дейност, поради което и презумпцията по чл. 123, ал. 1 във вр. чл. 124а ДОПК не следва да намери приложение за определяне на допълнителни задължения към бюджета. Решението е валидно и допустимо, но необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Ревизионният акт е издаден по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК след констатирани от органа по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи и доходи от ревизираното лице. Задължителните осигурителни вноски (ЗОВ) законосъобразно са определени от органа по приходите при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 122 ДОПК. Разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК уреждат особен ред за провеждане на ревизии. При предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите прилага установения в съответния материален закон размер на данъка към основа, определена по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Ревизионният доклад се обосновава с обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК и основата за облагане с данъци се определя за периода, за който са установени тези обстоятелства /вж. чл. 122, ал. 3 и 4 ДОПК/. С нормите на чл. 123, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК са създадени оборими презумпции за наличие на подлежащи на облагане с данъци печалба или доход в случаите на чл. 122, ал. 1 ДОПК и при определяне на основата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, или направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. С нормите на чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК се установяват обстоятелствата за определяне на основата за облагане с данъци различни от тези в материалните данъчни закони и основанията за преминаване към този ред. Данъчната основа, наред с данъчната ставка, са фактическите предпоставки за определяне на данъка. Размерът на данъка е функция на отнасянето на данъчната ставка към данъчната основа. Затова и с дадената в чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК правна уредба се засяга съдържанието на данъчното задължение. Това задължение е в привръзка с обектите на облагане печалба и доход в хипотезите на чл. 123, ал. 1 ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски, съгласно чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40 ЗЗО. За установяването на задължителни осигурителни вноски се препраща към чл. 124а ДОПК. Материалноправният характер на определящите за препращането правни норми обуславя същата характеристика на препращащата норма. В случая по делото са налице данни, че укритите приходи/доходите на З. Бабачева за 2012 г., 2014 г. и 2015 г. също са от трудова или приравнена дейност, както е прието от първоинстанционния съд по отношение и на доходите за 2013 г. и 2016 г. От обяснението на З. Бабачева е видно, че източници на доходите ? са от трудови правоотношения, селско стопанство и дарения (л. 176). Тези й обяснения са относими към укритите доходи за 2012 г., 2014 г. и 2015 г., от което може да се обоснове извод за наличието на доходи от трудова или приравнена дейност. В подкрепа на това са и декларациите от 31.07.2017 г. за 2012 г., 2014 г. и 2015 г. (на л. 602-613), в които е посочила доходите за тези години от стопанска дейност. Съответно, необосновани са изводите на първоинстанционния съд, съобразно които е прието през 2012 г., 2014 г., 2015 г. ответницата да не е упражнявала дейност в селското стопанство, а през 2013 г. и 2016 г. да е упражнявала такава дейност предвид многогодишният характер на селскостопанската дейност, от която са получени укритите доходи и са налице предпоставките по чл. 123, ал. 1 във вр. чл. 124а ДОПК за установяване на задължения за ЗОВ. Оборването на установената в закона презумпция в чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК е в тежест на ревизираното лице. В хода на съдебното производство ревизираният субект не е оборил чрез насрещно доказване установените в хода на ревизията обстоятелства и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. При тези данни по делото, законосъобразно от органа по приходите е определена по реда на чл. 122 ДОПК данъчната основа за облагане по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2012 - 2015 г., както и основанието и размера на дължимите вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, вкл. и за годините в отменителната част на съдебното решение. По изложените съображения, решението в частта, в която се отменя РА в частта за установените задължения за ЗОВ за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2012 г., 2014 г. и 2015 г., като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, в съответната част. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, включително и за първата инстанция, се явява основателно. Същото следва да бъде определено съобразно материалния интерес, изчислен спрямо уважената част от жалбата му, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 към ЗА – в размер на 3 615 лева за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК във вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - шесто отделение,