Решение № 857 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10852/2020 г.

Решение № 857 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10852/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Годсишербафнеджад гражданин на [държава], чрез процесуалния представител адвокат Колчакова срещу решение № 4446 от 5.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1745 по описа за 2020 г. на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение № 501 от 3.02.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, с което на М. Годсишербафнеджад е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Твърди незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон - Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. първо от АПК. Излага подробни доводи за несъгласие с изложените мотиви на първоинстанционния съд и иска отмяна на решението и постановяване на ново такова по същество на правния спор като се отмени описаното решение на председателя на ДАБ. Претендира адвокатско възнаграждения за особен представител. Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава много подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 501 от 3.02.2020 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на М. Годсишербафнеджад е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Съдът в обширни и подробни мотиви е изяснил твърдяните от жалбоподателя факти, анализирал е събраните данни по преписката пред административния орган и е извел правни изводи за липса на законови предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен такъв на лицето. Поради което е определил административния акт като законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, както се твърди в касационната жалба. Съдът аналитично и последователно е описал фактите и е направил съответните фактически и правни изводи. При установяването на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ от искащия закрила не са изнесени изискваните конкретни данни за лична заплаха или на неговото семейство, които се основават на различия във вяра, политически убеждения, раса, пол и т. н. Всяка една бежанска история следва да отговаря на личния профил на подалия искането за закрила чужденец и тази история от друга страна следва да може да бъде подведена под международните разпоредби, уреждащи правото на закрила и конкретното национално законодателство. В случая такава история не е налице. Твърденията за заплаха поради изповядване на определена религия следва да бъдат подкрепени с конкретни достоверни данни, каквито не са налице в процесната хипотеза. Лицето е напуснало легално [държава] с национален паспорт и виза, тип "D", издадена му за бизнес в България, с които документи е влязъл в страната на 30.10.2018 г. Нямал намерение да живее в българия. Официално е отнето на правото му на пребиваване и му е даден срок до 2.5.2019 г. да напусне страната. Твърди, че е променил религията си, но според данните от писмо на Светия Синод, кандидатът не може да чете на български език, както сам е посочил. След полицейското предупреждение с дата 17.4.2019 г. за напускане на страната е подал молба на 23.4.2019 г. за Свето кръщене и едва на 2.5.2019 г. /крайният срок за доброволно напускане на страната/ е подал и молба за международна закрила. Всички оплаквания в касационната жалба са били такива и пред първата инстанция и са разгледани подробно и са дадени съответните фактически и правни отговори. Неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар. Съгласно разпоредбата на чл. 92, изр. 1 от ЗУБ производствата по реда на глава седма от закона се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски, с изключение на разноски за експертизи. По изложените съображения и по мотивите, изложени от Административен съд – София град, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,