Решение № 8095 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2017 г.

Решение № 8095 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт" 2007 - 2013 г., министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията срещу решение № 13830 от 15.12.2016 г. постановено по административно дело № 6470 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), седмо отделение.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на т. 9 от Приложението на Методологията. Изводът на съда, че въведените изисквания за ключовите специалисти инженер по материалите, инженер по количествата за минимум 8 години трудов стаж по специалността и минимум 5 години практически опит в областта на пътното строителство нито противоречи на специалния закон, нито представлява нередност по смисъла на Наредбата, е неправилен, същият противоречи на материалния закон и не съответства на фактите и обстоятелствата по делото и дори не е част от предмета на спора. УО не е оспорвал: 1. изисквания опит от 5 г. практически опит в областта на пътното строителство и 2. предполагаемото според съда изискване за минимум 8 години трудов стаж по специалността. УО е оспорил изискването за най-малко един изпълнен проект през последните 8 години по отношение на ключови експерти "Инженер по количества" и "Геодезист". По отношение на експертите ЗОП не е предвидил времеви диапазон, такъв времеви диапазон е предвиден за участника съгласно чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗОП. Съдът не е изложил никакви мотиви относно причините, поради които счита спорното изискване за непротиворечащо на специалния закон и не представляващо нередност по смисъла на Наредбата, което сочи на необоснованост на обжалваното решение. Възложителят необосновано е ограничил участието на лица в процедурата, с което е нарушил чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.). Изискването "предложените от участниците ключови специалисти да са задължително вписани в списъка на правоспособните физически лица, чрез които се упражнява дейността към лиценза противоречи на съдържащата се в чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на лицензи на консултанти за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор възможност при извършване на дейността си консултантът по своя преценка да използва и допълнителни специалисти, които да отговарят на определени в наредбата изисквания. Липсата на мотиви относно невъзможността да се определи финансовото изражение на вредата в конкретния случай не е съществено, защото обективно, с оглед на характера на нарушението е видно, че точното финансово изражение на вредата не може да бъде определено. Няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение, достатъчно е да е налице възможност за нанасяне на вреда. В противоречие с материалния закон съдът е приел че определените в офертата срокове не са недостатъчни. По изложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесното писмо. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - А. П. инфраструктура чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба в частта относно нарушението на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) и неоснователност в останалата й част.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение съставът на ВАС е отменил акт изх. № 04-25-61/21.03.2016 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт 2007 г. - 2013 г.".

За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че между страните е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ ДОПТ24/22.08.2013 г. за изпълнение на проект "Обходен път на М. - път I-1 (Е-79)", регистриран под номер BG 161РО004 - 2.0.01-0012. Във връзка с изпълнението на този договор Агенция "Пътна инфраструктура" е провела процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет "Определяне на изпълнител на консултантска услуга във връзка със строителството на обект "Обходен път на гр. М. от км 102+060 до км 114+512.20 (от път Е-79)". В документацията за обществената поръчка, в т. 6.1.4.1 е въведено изискване ключовите специалисти инженер по материали и инженер по количествата да притежават минимум 8 години трудов стаж, от които 5 години в областта на пътния сектор и да са участвали в проекти за упражняване строителен надзор на пътища през последните 8 години. За ключовия специалист геодезист се изискват минимум 5 години опит в пътния сектор и участие в поне един проект в този сектор през последните осем години. В т. 6.1.4.2 е въведено изискване ключовите специалисти към консултанта да са включени в списъка на правоспособните физически лица, който е част от лиценза за упражняване на дейността по чл. 166, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ, като не могат да фигурират в разширен списък по чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на лицензи на консултанти за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор (отм. ДВ, бр. 103/2012 г.).

Между страните не е спорно, че оферти за участие са подали шестима кандидати. АПИ е сключила договор с избрания кандидат О. "Е. А.-И. - 2" на 28.08.2013 г. на стойност 1 260 000, 00 лв. без ДДС.

Управляващият орган, след регистрирането на нередност по договора за изпълнение на консултантски услуги, е издал оспорения административен акт. Приел е, че е допусната нередност от бенефициера при утвърждаване на условията за участие на кандидатите в обявената обществена поръчка, тъй като с въведените изисквания по т. 6.1.4.1 и т. 6.1.4.2 от документацията за участие е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.), защото въведените критерии са ограничителни спрямо потенциалните участници в процедурата и нарушават състезателното начало. Писмото съдържа констатации за още едно нарушение - недостатъчен срок за закупуване на документация за участие, с което възложителят е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 5 (ред. ДВ, бр. 93/2011 г.) - отм.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съставът на ВАС приел, че оспореният административен акт е издаден при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Първоинстационният съд е посочил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в предвидената от закона писмена форма (макар и необозначен като решение).

Съдът е приел, че въведените изисквания за ключовите специалисти инженер по материалите, инженер по количествата за минимум 8 години трудов стаж по специалността и минимум 5 години практически опит в областта на пътното строителство нито противоречи на специалния закон, нито представлява нередност по смисъла на Наредбата. В самите Насоки за определяне на финансовите корекции е въведено изискването при обсъждане на заложени критерии за подбор УО да докаже, че тези изисквания за минимални нива на капацитет нито са свързани с предмета на договора, нито са пропорционални и по този начин не гарантират равен достъп на оферентите. Административният орган не е доказал, че така въведените изисквания за професионален опит са непропорционални на предмета на поръчката и не гарантира равен достъп до участие. В конкретните условия на възложителя, посочени в обявлението и документацията за участие в обществената поръчка няма поставено никакво допълнително изискване за лицата, посочени в списъка, неразделна част от лиценза. Съдът е отбелязъл, че УО не е изложил мотиви и за възможността да бъде определена реалната вреда за бюджета на Съюза. Липсват мотиви дори за потенциалната възможност за вреди.

По отношение на нарушението - недостатъчен срок за закупуване на документация за участие, с което възложителят е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 5 (ред. ДВ, бр. 93/2011 г.) - отм., е приет за правилен изводът на органа, че от датата на обявлението на поръчката до датата, определена като краен срок за подаване на оферти и заявления, периодът е 54 дни, но не е споделен неговия извод, че така определеният срок нарушава принципа за неограничаване на конкуренцията в процедурата. Отмененият ЗОП като приложимо право към датата на обявлението допуска посочените съкратени срокове. Посоченият текст напълно хармонизира на чл. 38 от Директива 2004/18/ЕО на Европейският парламент и на съвета.

Съставът на ВАС е споделил доводите на жалбоподателя, че определените в офертата срокове не са недостатъчни. В тази насока органът не е изложил конкретни и убедителни мотиви защо приема, че този срок е "недостатъчен", "прекалено кратък" или "необосновано ограничава конкуренцията", каквито критерии са заложени в т. 4 от Приложението на Методологията.

На последно място е посочено, че никъде в обжалвания акт няма конкретни съображения на органа, че така определените от възложителя срокове са недостатъчни и това да е довело до необосновано ограничаване на правото на участие в процедурата. Немотивирането на този извод нарушава правото на защита на бенифициента, от друга страна, липсва и фактическият състав на нередността, който да обоснове извод за налагане на финансова корекция.

Обжалваното решение е неправилно.

В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието "бенефициер" - правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕСИФ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл - правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина "бенефициент". С оглед разминаването, съдът уточнява, че в настоящото решение получателят на средствата ще се наименова "бенефициер", с оглед точното прилагане на регламента.

Съгласно чл. 143, (1) Регламент № 1303/2013 (чл. 98 Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152, (1) Регламент № 1303/2013), държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122, (2) Регламент № 1303/2013 (чл. 70, (1) Регламент № 1083/2006) държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми.

Така формулираното задължението на държавите членки поставя в центъра на изпълнението на задължението доказването на нередността. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, (36) Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2, (7) Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152, (1) Регламент № 1303/2013), съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице - община М. има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, (37) Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейския фонд за регионално развитие.

Спорът по делото е налице ли са вторият и третият елемент на определението, за да се приеме, че наложената финансова корекция е законосъобразна по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател приел, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане.

В случая органът твърди, че са налице нарушения на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) и чл. 28, ал. 5 ЗОП (отм.). Тези нарушения, ако са осъществени, биха попаднали в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ - нередност, която съставлява нарушение на националното право, извършено чрез действие от получателя на безвъзмездната помощ и има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9 се "посочват" в акт на Министерския съвет. Съгласно § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на закона, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 г. - 2013 г. С Методологията, Министерски съвет определил основните категории нарушения при възлагане на обществени поръчки, за които се налагат финансови корекции - чл. 6, ал. 1 и приложението към него. С оглед на това и поради липсата на регламентация в закона на този вид обществени отношения, за целите на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ и за програмния период 2007 г. - 2013 г. следва да се приеме, че именно Методологията е актът, който определя видовете нередности по Закона за обществените поръчки по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ.

Административният орган е констатирал две нарушения, за които е наложил финансова корекция.

Първото нарушение е квалифицирано като такова по чл. 25, ал. 2 ЗОП (отм.) - наличие на ограничителни изисквания в обявлението за обществената поръчка. Посочено е, че в обявлението и в документацията за обществената поръчка са налице две ограничителни изисквания:

1. В т. 6.1.4.1 е въведено изискване ключовите специалисти: "инженер по количествата" и "геодезист" да са участвали в проекти за упражняване строителен надзор на пътища, респективно в поне един проект в този сектор през последните 8 години.

1. В т. 6.1.4.2 е въведено изискване ключовите специалисти към консултанта да са включени в списъка на правоспособните физически лица, който е част от Лиценза за упражняване на дейността по чл. 166, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ, като не могат да фигурират в разширен списък по чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на лицензи на консултанти за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор (отм. ДВ, бр. 103/2012 г.).

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, по отношение на първото ограничително изискване, разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП (отм.) не е относима, както е приел и административният орган в обжалвания административен акт обсъждайки възражението на бенефициера. В случая за ограничително изискване не е прието въведеното изискване за ключови специалисти инженер по материалите, инженер по количествата за минимум 8 години трудов стаж по специалността и минимум 5 години практически опит в областта на пътното строителство, в каквато насока са мотивите на съда, а по отношение на въведеното изискване за ключовите специалисти: "инженер по количествата" и "геодезист" да са участвали в проекти за упражняване строителен надзор на пътища, респективно в поне един проект в този сектор през последните 8 години.

Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм., в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 40/2014 г.), възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки.

Настоящият съдебен състав приема, че така поставеното изискване е ограничително доколкото не дава възможност на лицата, които притежават необходимата квалификация и опит, но опитът им не е придобит в рамките на изисквания перод от време (последните 8 години) да участват в процедурата по възлагане на обществената поръчка.

По отношение на второто ограничително изискване: "ключовите специалисти към консултанта да са включени в списъка на правоспособните физически лица, който е част от лиценза за упражняване на дейността по чл. 166, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ", следва да се има предвид, че в съответствие с чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на лицензи на консултанти за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор (отм. ДВ, бр. 103/2012 г.), консултантът на когото е издаден лиценз за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ може да разполага и с разширен списък от квалифицирани специалисти, който не е част от лиценза. След като възложителят изрично е посочил в документацията за участие, че ключовите специалисти на консултанта не може да са включени в разширения списък по чл. 6, ал. 4 от Наредбата, то последният необосновано е ограничил правото на потенциалните участници в процедурата да определят лицата и експертите, които ще участват в извършването на дейностите за конкретната обществена поръчка. Така поставеното изискване не дава възможност на експертите, които имат необходимата квалификация и опит, отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредбата, но са вписани само в разширения списък на консултанта, да участват в поръчката. След като законодателят изрично е предвидил възможност за участие и на експерти от разширения списък в екипа на консултанта, то така предвиденото изискване се явява ограничително и в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата (отм.).

В случая органът приел, че нередността е обективирана в едно нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.), което е осъществено чрез два различни ограничителни критерия, като следва да се обърне внимание, че този подход е по-благоприятен за жалбоподателя. Описаното нарушение попада в обхвата на т. 9 от приложението към чл. 6, ал. 1 на Методологията - неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, или в публичната покана. Това нарушение е описано по следния начин: случаи, в които потенциалните участници/кандидати са възпрепятствани от участие поради неправомерни критерии за подбор и/или показателите за оценка, посочени в обявлението за поръчка или в документацията, какъвто е и настоящият случай. За тях е предвиден показател на ФК - 25 на сто, като корекцията може да бъде намалена до 10 на сто или 5 на сто в зависимост от тежестта на нарушението.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на тричленния състав относно обстоятелството, че липсата на мотиви за възможността да бъде определена реална вреда и дори за потенциалната възможност за вреди обосновава незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, (36) Регламент № 1303/2013 е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз дадено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (виж решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44).

Вярно е, че органът не изложил мотиви за възможността да бъде определена реалната вреда за бюджета на Съюза, но в случая, с оглед на характера на нарушенията първо, е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Следователно липсата на мотиви досежно невъзможността да се определи точното финансово изражение на вредата в конкретния случай не е съществено нарушение, защото обективно, с оглед на характера на нарушенията, е видно, че точното финансово изражение на вредата не може да бъде определено.

Когато финансовото изражение на нередността (нарушението) не може да бъде точно определено законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата - чл. 9, ал. 2 от Методологията.

Второто констатирано нарушение е по чл. 28, ал. 5 ЗОП (отм., в приложимата редакция) - намаляване на срока за закупуване на документация за участие. В обявлението за обществената поръчка изпратено на 24.02.2012 г. в АОП е определен срок за получаване на искания за документи или достъп до документи - 6.04.2012 г., докато срокът за получаване на оферти е 18.04.2012 г., като разликата между двата срока е 12 дни. Съгласно чл. 28, ал. 5 ЗОП (в приложимата редакция), документацията за участие може да се закупува до 10 дни преди изтичане на срока за получаване на офертите или заявленията. В конкретния случай това изискване не е спазено, тъй като определеният срок за закупуване на документи превишава с два дни законоустановения такъв. В случая не е налице хипотезата, в която ЗОП (отм.) респективно чл. 38 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламенти съвета, допускат съкратени срокове, в каквато насока са мотивите на първостепенния съд, а е налице нарушение на изискването на чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.) относно срока за закупуване на документация. Ирелеванти са доводите на бенефициера, че в този времеви период е имало два официални почивни дни, тъй като посочената разпоредба на ЗОП е императивна и не допуска удължаване на този срок. По тези съображения, за органа не съществува задължение да обосновава, че така определените от възложителя срокове са недостатъчни. Посоченото нарушение е квалифицирано като такова по т. 4 от приложението към чл. 6, ал. 1 на Методологията - недостатъчен срок за потенциалните участници/кандидати да получат документацията за участие/за публичен достъп до публичната покана. Това нарушение е описано по следния начин: Срокът за потенциалните участници/кандидати за получаване на документация за участие е прекалено кратък и това ограничава необосновано конкуренцията за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Корекции се прилагат за всеки конкретен случай, като при определяне на стойността на корекцията се вземат предвид евентуални смекчаващи фактори, свързани със спецификата и сложността на поръчката, по-специално възможната административна тежест или затруднения в осигуряването на тръжната документация. За тях е предвиден показател на ФК - 25 на сто, в случай че срокът, който потенциалните участници/кандидати имат за получаване на документация, или срокът за публичен достъп до публичната покана е по-кратък от 50 на сто от срока за получаване на офертите (в съответствие с приложимите разпоредби). 10 на сто, в случай че срокът, който потенциалните участници/кандидати имат за получаване на документация, или срокът за публичен достъп до публичната покана е по-кратък от 60 на сто от срока за получаване на офертите (в съответствие с приложимите разпоредби). 5 на сто, в случай че срокът, който потенциалните участници/кандидати имат за получаване на тръжната документация, или срокът за публичен достъп до публичната покана е по-малък от 80 на сто от срока за получаване на офертите (в съответствие с приложимите разпоредби).

На основание чл. 10, ал. 3 от Методологията, административният орган е наложил ФК в размер на 5 % от стойността на договор № РД-36-9/28.08.2013 г. с изпълнител О. "ЕН АР - ИНФРАМ - 2".

Съгласно чл. 10, ал. 3 от Методологията, при констатирани два или повече случая на нарушения, извършени от бенефициер при възлагането на една обществена поръчка или на един договор по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 и/или при тяхното изпълнение, процентът на финансовите корекции не се натрупва. В този случай размерът на корекцията се определя, като се прилага процентният показател, предвиден за най-сериозното установено нарушение.

С обжалвания акт органът определил две финансови корекции. За нарушението на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) в размер на 5 % от стойността на договор № РД-36-9/28.08.2013 г с изпълнител О. "ЕН АР - ИНФРАМ - 2" и за нарушението на чл. 28, ал. 5 ЗОП (отм.) в размер на 2 %. И за двете нарушения органът е наложил предвидения минимум.

Съгласно чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се определи количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи.

Освен определения процент на ФК, за да е законосъобразна наложената финансова корекция трябва правилно да е определена и основата, на която се налага с оглед правилното определяне на размера на финансовата корекция. Размерът на финансовата корекция се определя като процент върху основата.

В случая основата, от която органът определил финансовата корекция, е стойността на сключения договор. Така определената основа не съответства на установеното в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Видно от чл. 1, ал. 1 ЗУСЕСИФ той има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. налагането на финансови корекции. Факта, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове е виден и от разпоредбите на чл. 2, 3 и 6 ЗУСЕСИФ. чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Член 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ също изрично сочи, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че проектът не е финансиран 100 % от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Процентът на финансиране е 80 % от очакваните общи допустими разходи. Останалите средства до 100 % от очакваните допустими разходи са финансирани с национални средства.

С оглед на горното, основата върху която следва да бъде наложена финансовата корекция е не стойността на целия договор, а 80 % от стойността на допустимите разходи по договора.

По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143 АПК на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение