Решение № 4511 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12539/2010 г.

Решение № 4511 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12539/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния представител - гл. юр. А. Недялкова срещу решение от 20.05.2010 г. постановено по адм. дело № 60/2009 г. на СГС - адм. отделение, с което е отменено по жалбата на "Инекс интернационал" ООД, ППСПДВ № 9 от 4.7.2005 г. на началник митница Аерогара София, потвърдено с решение № И-52 от 18.7.2006 г. на директор на РМД - София, за определени на дружеството митнически задължения в размер на 12904 лв., представляващи митни сборове и ДДС, от които мито - 2689 лв. и ДДС 10215 лв. ведно със законната лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на Закона за митниците - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу акта. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Инекс Интернационал" ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховен административен съд, първо отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред СГС е било ППСПДВ № 9 от 4.07.2005 г. на началник митница Аерогара София, потвърдено с решение № И-52 от 18.07.2006 г. на директор на РМД - София за определени на дружеството задължения - мито в размер на 2689 лв. и ДДС в размер на 10215 лв. С издадения акт е прието, че дружеството с ЕАД 5103/5-720/4.12.2000 г. е учредило режим на активно усъвършенстване на възли и детайли за комунални машини. Разрешеният срок за реекспорт е бил удължен до 04.06.2002 г., като за една част от него е осъществен реекспорт на стойност 24213.17 ДЕМ, а за друга на стойност 48381.83 ДЕМ е изпратено на фирмата уведомително писмо за изтекъл срок за приключване на режима и е била изпратена покана за доброволно плащане. За тази част е определена митническа стойност на стоките в съответствие с изискванията на глава VI ЗМ и дял четвърти от ППЗМ. При първоначалното разглеждане на делото е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу така издаденото ППСПДВ. С решение № 8524 от 25.06.2009 г. на ВАС постановено по адм. дело № 3194/2009 г., това решение е отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В това решение ВАС е приел за незаконосъобразен извода на съда, че тъй като дружеството не било собственик на стоката, не можело да иска унищожаване на тази стока поставена под режим на активно усъвършенстване. Според текста на чл. 180, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците чуждестранните стоки могат да бъдат унищожени или изоставени в полза на държавата с разрешение на митническите органи. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба унищожаването и изоставянето на стоки в полза на държавата се извършва съгласно разпоредбите на правилника, а според разпоредбата на чл. 655, ал. 1 от ППЗМ - уведомяването за унищожаването на стоките трябва да бъде направено писмено и подписано от заинтересовано лице. Съдът е посочил, че няма задължение това да е собственика, може и да е титуляра на режима, както е в случая. Предвид това ВАС е дал указания, както по приложение на законовата правна норма, така и указания за преценка на представените доказателства в тази насока, които не са били обсъдени от решаващият съд при първоначалното разглеждане на делото. При повторното разглеждане на делото съдът в изпълнение на тези указания е отменил обжалвания акт. За да отмени акта съдът е приел, за безспорно обстоятелството, че е изтекъл срокът, определен за режим активно усъвършенстване, поради което е допуснато отклонение на стоките, поставени под този режим, при което е възникнало митническо задължение. Приел е също така, че стоката е станала неизползваема поради което подлежи на унищожаване, като в тази връзка "Инекс Интернационал" ООД е подало искане до началника на МБ "Суходол" да му бъде разрешено като титуляр на митническия режим и на разрешението, под контрол на митническите органи да извърши унищожение на наличните части и детайли на стойност 48381.83 германски марки. При обжалване на издаденото ППСПДВ митническите органи не са взели предвид това обстоятелство, като са приели, че искането за унищожаване не е направено от собственика на стоката или негов пълномощник. Съдът позовавайки се на разпоредбите на ЗМ - чл. 173, ал. 1, т. 7 и чл. 180, ал. 4 и ППЗМ - чл. 655, ал. 1 и предвид заключението на вещото лице е приел, че след като е постъпило писмено искане на титуляра на разрешението за поставяне на стоките под митнически режим на "активно усъвършенстване" е следвало да осъществят митнически надзор при унищожаването и да анулират митническата декларация съгласно чл. 72 ЗМ. Предвид това съдът е приел, че обжалваният пред него акт е незаконосъобразен и го е отменил. Така постановеното решение е правилно. Съдът е постановил решението въз основа на подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и на доводите на страните, в резултат на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. По делото не съществува спор от фактическа страна, както е приел и първоинстанционният съд. Безспорно е установено, че "Инекс Интернационал" ЕООД е титуляр на разрешение за митнически режим на "активно усъвършенстване" и е подал искане за унищожаване на тези стоки, за които вещото лице е заявило, че представляват само детайли които са предназначени за влагане в производството за окомплектоване на машини и не са предназначени за реализация на пазара. Това са специфични детайли предназначени за съответните машини и съоръжения. Предвид това първоинстанционният съд правилно е приел, че уведомяването за унищожаването на стоките, което в случая е направено писмено е можело да се извърши и от заинтересованото лице, съгласно разпоредбата на чл. 655 от ППЗМ, а не само от собственика както са приели митническите органи. След като е постъпило писмено искане от титуляра на режима е следвало митническите органи да осъществят надзор при унищожаването и съответно по реда на чл. 72 от ЗМ да анулират митническата декларация, като отбележат данните за унищожаването. Като не са сторили това и не са преценили условията за погасяване на митническото задължение, а са съставили ППСПДВ и определили митническо задължение, е издаден един незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от съда. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по делото не се следват разноски, тъй като няма доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,