Решение № 13844 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8401/2014 г.

Решение № 13844 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8401/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е образувано по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - Ловеч против решение № 40/07.05.2014 г. постановено по адм. дело № 346/2012 г. на Административен съд Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че към датата на издаване на Разпореждане № 774/10.09.2008 г. не е изтекла абсолютната погасителна давност. Ответникът по жалбата Иван Цвятков Иванов, от гр. Ловеч, не е изразил становище във връзка с оплакванията. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че абсолютната давност считано от 04.07.2008 г. изтича на 04.07.2019 г. и в тази връзка обжалваното решение е необосновано. Върховният административен съд, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е основателна. С решение № 40 от 07.05.2014 г. по адм. дело № 346/2012 г. Административен съд Ловеч е отменил изцяло като незаконосъобразно, поради погасено от абсолютна давност вземане, Решение № 68/22.11.2012 г. на Директора на ТП на НОИ/РУСО гр. Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане № 774/10.09.2008 г. на Началник отдел КПК при същото поделение на НОИ, с което на основание чл. 110, ал. 1 от КСО е разпоредено събиране от д-р Иван Цвятков Иванов на сумата от 6 114,47 лв. по РА за начет пореден № 774/10.09.2008 г., включващ главница с размер на 2 650,02 лв. и лихва в размер на 3 464,45 лв. С решението съдът е осъдил ТП на НОИ /РУ "Социално осигуряване" гр. Ловеч да заплати на Иван Цвятков Иванов сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 505,80 /петстотин и пет и 0,80/лева. Решението е неправилно. Установено е от доказателствата по делото, че с постановено от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ АД гр. Ловеч ЕР № 2534/07.09.2000 г. на освидетелстваното лице Веселина Добрева Радева, ЕГН **********, е определена 100% неработоспособност с чужда помощ, пожизнено. Като членове на комисията в ЕР са посочени д-р Димитров, оспорващият д-р Иванов и д-р Д. Димитров, а за председател д-р Хинова. Въз основа на това решение на Радева са отпуснати лична социална пенсия за инвалидност от 14.11.2000 г. с Разпореждане № 82/22.12.2000 г., а впоследствие лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност с Разпореждане № 77/16.08.2002 г., считано от 27.06.2002 г. Във връзка със започнало наказателно производство ЕР № 2534/07.09.2000 г. на ТЕЛК Ловеч е преразгледано от НЕЛК по административни причини, сезирана от следовател. НЕЛК София, с ЕР № 0620/05.08.2005 г. в състав от специалисти по ортопедични болести е отменила ЕР на ТЕЛК Ловеч, т. к. последното не се основава на изискуемата се медицинска документация, като преписката е върната за ново освидетелствуване. Жалбата на д-р Иван Иванов срещу ЕР № 0620/05.08.2005 г. на НЕЛК гр. София е отхвърлена с Решение № 5888/26.09.2013 г., постановено по адм. д. № 5427/2013 г. на Административен съд София-град, потвърдено с Решение № 3235/07.03.2014 г. постановено по адм. д. № 14756/2013 г. на ВАС. Междувременно е извършено ново освидетелствуване на лицето, но не пред ТЕЛК Ловеч, а пред специализирана ТЕЛК за психични заболявания към МБАЛ "Св. Анна" гр. Варна, ЕР № 0609/22.03.2004 г. на същата специализирана ТЕЛК и е определена 80% НР с начална дата на инвалидизацията 19.12.2003 г. Изплащането на пенсията по процесното ЕР на ТЕЛК Ловеч е спряно от 01.12.2003 г., поради проверка от РДВР Ловеч. С Разпореждане № 17029/04.07.2008 г. на ТП на НОИ - Русе са отменени разпорежданията за отпускането на пенсията и тези за последващи промени, свързани с процесното ЕР на ТЕЛК. Контролните органи на НОИ при тези данни са констатирали щета за ДОО от неправомерно изплатената пенсия на Веселина Радева: главница в размер на 2 650,02 лв. и лихва върху сумата 3 464,45 лв., считано от 23.01.2001 г. до 04.07.2008 г., видно от приложената справка изх. |№ 18324/17.07.2008 г. Извършена е финансова ревизия, като на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е съставен РА за начет пореден № 774/10.09.2008 г. на д-р Боряна Василева Хинова и д-р Иван Цвятков Иванов във връзка с влязлото в сила ЕР № 0620 от заседанието от 05.08.2005 г. на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК за общи заболявания гр. Ловеч № 2534 от заседание № 144/07.09.2000 г. отнасящо се за лицето Веселина Добрева Радева. Изплатената пенсия по отмененото ЕР на ТЕЛК в размер на 2650,02 лева заедно със законната лихва в размер на 3464,45 лева подлежи на възстановяване солидарно от начетените лица. Срещу ревизионният акт е подадено възражение от д-р Иван Иванов вх. № 876#1 от 12.08.2008 г., което е разгледано и прието за неоснователно със Заключение от 04.09.2008 г., с което РА за начет е потвърден. За реализиране на солидарната имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК- д-р Иванов и д-р Хинова, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО Началник отдел КПК при Районно управление "СО" - гр. Ловеч е издал Разпореждане № 774/10.09.2008 г. Междувременно другите двама лекари, членове на ТЕЛК са починали. Това разпореждане е обжалвано в срок от д-р Иван Иванов пред Директора на ТП на НОИ Ловеч с жалба вх. № 876#4 от 30.09.2008 г. Макар в жалбата да няма изразено искане за спиране, в мотивите на същата се изтъква, че гражданското дело следва да се спре до изясняване на наказателното дело. По повод тази жалба, Директорът на ТП на НОИ/РУСО Ловеч е издал Решение № 61/07.10.2008 г., с което е спрял административното производство по Разпореждане № 774/10.09.2008 г. до произнасяне на следствието и прокуратурата по образуваните от тях дела, без последните да са конкретизирани. От ТП на НОИ Ловеч служебно е изискан заверен препис от Присъда № 15/29.05.2009 г. постановена по н. о. х. д. № 145/2006 г. на ОС Ловеч. Съгласно официалното удостоверяване върху нея, същата е влязла в законна сила на 15.07.2011 г., след проведен инстанционен контрол пред ВТАп. С и ВКС. Оспорващият д-р Иван Иванов в този наказателен процес е имал качеството на обвиняем по повод именно деяния, извършени в качеството му на чл. на същата ТЕЛК. Видно от диспозитива на присъдата, деянията, за които е ангажирана наказателна отговорност на д-р Иван Иванов са квалифицирани по чл. 212, ал. 4 /предишна ал. 3 / от НК, във вр. с ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при многобройни смекчаващи обстоятелства- като чл. на ТЕЛК - Ловеч, чрез съставяне на документи с невярно съдържание е дал възможност на освидетелствани лица да получат без основание парични средства от ДОО фонд "Пенсии". Присъдата е влязла в сила на 15.07.2011 г. С оглед прието изменение на обвинението в наказателното производство се установява, че оспорващият Иван Иванов не е привлечен като обвиняем по сл. д. № 116/2004 г. по описа на НСлС - София и същият няма повдигнато обвинение с обвинителен акт по н. о. х. д. № 145/2006 г. на ЛОС, относно ЕР № 2534. След като констатирал, че присъдата е влязла в сила, Директорът на ТП на НОИ Ловеч е възобновил служебно спряното производство с обжалваното Решение № 68/22.11.2012 г., като едновременно с това се е произнесъл по жалбите на д-р Иван Иванов и д-р Боряна Хинова подадени срещу Разпореждане № 774/10.09.2008 г. потвърждавайки същото. При така приетите за установени факти първоинстанционният съд е направил незаконосъобразен извод, че в случая е изтекла абсолютната погасителна давност за вземането. След като са налице изплатени пенсии на основание отменен акт на медицинската експертиза, издаден от д-р Боряна Василева Хинова и д-р Иван Цвятков Иванов, то последните носят отговорност по чл. 110 от КСО. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. С вредите от отменени актове на медицинската експертиза е намаляло реално имуществото на държавното обществено осигуряване. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи от изплатената пенсия, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване. Когато експертното решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК, но лицето е получило пенсии по това отменено експертно решение, за органите на ДОО се създава възможността да търсят възстановяване на изплатената пенсия от лекарите, издали отмененото експертно решение на ТЕЛК. Причинените вреди на ДОО са в причинна връзка с отменения акт на медицинската експертиза и затова е налице основание за реализиране на имуществената отговорност по чл. 110 от КСО. Тази отговорност се реализира въз основа на ревизионен акт за начет, както е в случая. За събирането на сумите по ревизионния акт за начет длъжностното лице е издало обжалваното разпореждане № 774/10.09.2008 г. в съответствие с чл. 110, ал. 3 от КСО. Това разпореждане определя задължението и е основанието за заплащане. Дължимите от д-р Иванов и д-р Хинова суми, като обезщетение във връзка с реализиране на отговорността им по чл. 110 от КСО за причинените от тях като физически лица вреди на държавно обществено осигуряване, за събирането на които е издадено обжалваното разпореждане № 774/10.09.2008 г., имат характера на публични държавни вземания, съгласно чл. 162, ал. 1, т. 4 и т. 9 от ДОПК, поради което за тях са приложими правилата по този процесуален закон. В този случай давността следва да бъде преценявана съобразно разпоредбите на чл. 171 от ДОПК. В случая разпоредбите на чл. 115 от КСО са неприложими. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В настоящия случай като началото на давностният срок следва да се приеме 01.01.2009 г. съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, т. е. от 01.01. на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Този давностен срок е спрян на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК с подаването на жалба от д-р Иван Иванов срещу Разпореждане № 774/10.09.2008 г. Давността продължава да бъде спряна и в продължилото производство по обжалване на Решение № 68/22.11.2012 г. Ето защо към настоящия момент 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл. Не е изтекла и абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ат ДОПК, на която се позовава д-р Иван Иванов в жалбата си срещу Решение № 68/22.11.2012 г. Този 10-годишен давностен срок изтича на 01.01.2019 г. Като е приел друго административният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от КСО и ДОПК, поради което решението му следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество, с което да се отхвърли подадената жалба срещу актовете на органите на НОИ. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение