Решение № 228 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 964/2009 г.

Решение № 228 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 964/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК Т. Г. С. е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 1857/2008 г. К. "Х. Н.", гр. С. счита жалбата за неоснователна. При касационната проверка се установи следното: Софийският градски съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение, постановено на 5.3.2009 г., е оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 310/2007 г., с което е отхвърлен искът на С. срещу ответната кооперация за сумата 8000 лв., обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би получавала, ако работи и пенсията за инвалидност, за периода от 1.09.2005 г. до 10.01.2007 г., лихва в размер на 1000 лв. за забавено плащане на главницата от 8000 лв. и е осъдена С. да заплати на К. "Хр. Н." сумата 300 лв. разноски по делото. Въззивният съд е счел искът за неоснователен, тъй-като по делото не е установено, че тя е търсила работа и такава й е била отказана поради уврежданията, причинени от трудовата злополука. Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в касационната жалба основания. От краткото съдържание на жалбата на С., вх. № 12652/18. 3. 2009 г., следва, че решението на Софийския градски съд се оспорва поради неправилния извод на същия съд, че искът по чл. 200 КТ изисква минимум 50% неработоспособност, който извод противоречи на трайната съдебна практика. Изложеното касационно основание не е налице. Въззивният съд е взел предвид, че в резултат на трудовата злополука, на ищцата е причинена 19% неработоспособност, но наред с това е отчел и трайната й неработоспособност поради общо заболяване, като общата оценка за намаляване на работоспособността и е в размер на 71%. С оглед на това съдът не е отрекъл изобщо правото на ищцата по чл. 200 КТ, а е преценявал дали уврежданията от трудовата злополука са причина за невъзможността й да работи. По този въпрос решаващият съд е изложил мотивирани съображения, че не са налице убедителни писмени и гласни доказателства за пряка причинна връзка между принудителната безработица на ищцата и последиците от трудовата злополука. Върховният касационен съд