Решение № 10596 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6984/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 - чл. 208, вр. с чл.99, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Бюро по труда- гр. Мадан, чрез ст.юрисконсулт В. Димитрова, против Решение 152/07.05.2021 г., постановено по адм. дело 24/2021 г. по описа на Административен съд Смолян. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на Р. Афузинов. Претендират се направените по делото разноски и за двете инстанции. Ответникът Р. Афузинов, в депозиран писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила, като излага аргументи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е обявил нищожността на решение от 11.01.2021 г. на Дирекция "Бюро по труда" гр. Мадан, с което, на основание чл. 99, т. 2 АПК е прекратена регистрацията на Р. Афузинов. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган предвид обстоятелството, че като основание за неговото издаване е послужила разпоредбата на чл.99, т.2 от АПК, според която в правомощията на непосредствено по- горестоящия орган /на директора на Дирекция Бюро по труда- Мадан, а именно директора на Регионална служба по заетостта/, е да отмени или измени влязъл в сила индивидуален административен акт при наличие на открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е установил, че Р. Афузинов. е работил като работник мини І-ва степен в участък Върба-Батанци по силата на безсрочен трудов договор. На 02.11.2020 г. същият получил едностранно предизвестие, с което работодателят Горубсо- Мадан АД го уведомил, че след изтичане на 30 дни, ще прекрати трудовото му правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. На 03.12.2020 г. на Афузинов била връчена Заповед 100/02.12.2020 г., издадена от изп. директор на дружеството, с която, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, трудовият му договор бил прекратен, считано от 03.12.2020 г. Работодателят Горубсо- Мадан АД подал справка на 03.12.2020 г. пред НАП за заверени уведомления за прекратяване на трудови договори, включително и за лицето Р. Афузинов.Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от 04.12.2020 г., работодателят е декларирал заличаване на уведомление за прекратяване по отношение на лицето Р. Афузинов. С писмо от 10.12.2020г. до Афузинов работодателят заявил, че оттегля предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Лицето е подало заявление-декларация за регистрация, рег. 10012426/04.12.2020 г. до Дирекция Бюро по труда гр. Мадан с искане да бъде регистрирано като безработно, в което е декларирало, че не упражнява трудова или друга заетост. С писмо от 07.01.2021 г., изп. директор на Горубсо- Мадан АД е уведомил Дирекция Бюро по труда- гр. Мадан, че към дата 07.01.2021 г. лицето има действащ трудов договор с дружеството, като към писмото са приложени справките за приети и отхвърлени уведомления от 03.12.2020 г. и 04.12.2020 г. С решение от 11.01.2021 г., директорът на Дирекция Бюро по труда -гр. Мадан е постановил, на основание чл.99, т.2 от АПК, прекратяване регистрацията с рег.10012426 от 04.12.2020 г. на Р. Афузинов с мотиви новоузнати обстоятелства за лицето и посочени документи писмо от Горубсо- Мадан АД с приложени справки. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 от АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Анализът на нормативната уредба на чл.99 и сл. от АПК сочи, че законодателят е предвидил производството по възобновяване като извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила порочен индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съд и при наличие на някое от изрично и изчерпателно изброените в чл.99, т.1-7 от АПК основания. Предпоставките за възобновяване на производството по издаване на административните актове предполагат привеждане на актовете в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване. Настоящият случай се отнася към хипотезата на чл.99, т.2 от АПК, съобразно която влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по- горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред- от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В текстовете на чл. 20, ал. 3 и 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) изчерпателно са изброени хипотезите, при които регистрацията на безработните лица се прекратява. В настоящия случай, противно на твърденията на касатора, не е налице хипотезата на чл.20, ал.3, т.4 от ЗНЗ, тъй като безработното лице Р. Афузов не е започнал работа, съответно не е осигурено лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Трудовото правоотношение на Афузинов е прекратено със Заповед 100/02.12.2020 г., издадена от изпълнителния директор на Горубсо- Мадан АД, считано от 03.12.2020 г., която заповед не е обжалвана и влязла в сила, като по делото не са налице данни той да е сключвал нов трудов договор в писмена форма със същото дружество, да е подавано уведомление по смисъла на чл.62 от КТ от работодателя и лицето да е започнало и фактически извършвало трудова дейност в предприятието. Обстоятелството, че дружеството е депозирало писмо до Бюрото по труда с информация, че към дата 07.01.2021 г. лицето има действащ трудов договор с дружеството, е без правна стойност по изложените причини. Ето защо и лицето се е регистрирало по законоустановения начин в Бюрото по труда и от административния акт за регистрация от 04.12.2020 г. са възникнали права и задължения. Налице е влязъл в сила индивидуален административен акт. Регистрацията се извършва в съответната Дирекция "Бюро по труда", но дирекцията не е административен орган, а е териториално поделение на Агенцията по заетостта, която от своя страна представлява администрация към министъра на труда и социалната политика и доколкото администрациите по общо правило само обслужват съответните звена на изпълнителната власт и не разполагат с правомощия за издаване на индивидуални административни актове, то компетентният орган, както правилно е посочил първоинстанионният съд, да осъществи регистрацията в Дирекция "Бюро по труда е директорът на съответната дирекция. Допълнителен аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗНЗ, която предвижда, че регистрацията се прекратява и възстановява с решение на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта, както и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ППЗНЗ, според която регистрацията се прекратява и се възстановява с решение на директора на Дирекция "Бюро по труда". В разпоредбата на чл. 16, ал. 3, т. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта изрично е предвидено, че директорите на Регионална служба по заетостта са горестоящи административни органи по смисъла на чл. 81 АПК спрямо директорите на съответните дирекции Бюро по труда при административното обжалване на индивидуалните административни актове. Предвид изложените в тези мотиви съображения, правилен и законосъобразен е изводът на съда, че отмяната на решението за регистрация може да бъде извършено от по-горестоящия орган, а не от този, който е издал административния акт за регистрация на безработното лице. В тази връзка окончателния правен извод на първоинстанционния съд, че процесното решение е издадено от некомпетентен орган и като такова се явява нищожен административен акт, изцяло се споделя от настоящия тричленен състав на ВАС. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,