Решение № 361 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7764/2018 г.

Решение № 361 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7764/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на А. Йорданов, , чрез процесуалния му представител адв. В. Лилов против решение 2006/27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 7059/2017 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба е формулирано оплакване за немотивираност и незаконосъобразност на обжалваното решение и са изложени конкретни съображения в подкрепа на това твърдение. Ответната страна по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Ответната страна К. Петров, в качеството му на началник на Областна служба "Изпълнение на наказанията" (ОСИН) не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея оплаквания и с оглед разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение административният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на А. Йорданов против решение № 121/29.03.2017 г., постановено по преписка № 392/2015 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Пети разширен заседателен състав. За да постанови този резултат, първоинстанционния съд е приел, че административният акт е постановен от компетентния административен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. При съобразяване с фактите по делото и приложимата нормативна уредба, първоинстанционния съдебен състав е мотивирал правен извод, потвърждаващ този на КЗД относно недоказване на твърдението на жалбоподателя за извършена спрямо него дискриминация на основата на признаците "лично и обществено положение", "убеждения" и "образование". В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че в подкрепа на възраженията си жалбоподателят не е ангажирал относими доказателства нито в хода на административното производство, нито в производството пред съдебната инстанция. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат със следните коригиращи мотиви. Правилно, съобразно доказателствата по делото, съдът от първата инстанция е установил фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Въз основа на правилно установените факти, правилен и обосноват е изводът на съда, че в случая не е доказано по безспорен и категоричен начин нарушение на приложимия материален закон С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Обосновано съдът е приел, че за да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, респективно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В производството пред КЗД, съгласно императивната разпоредба на чл. 9 ЗЗДискр., както и пред съда, предвид разпределението на доказателствената тежест с Определение от 2.08.2017 г., жалбоподателят е бил длъжен да представи доказателства, от които да се направи обосновано предположение за евентуално извършена спрямо него дискриминация на основата на посочените признаци. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че майката на лишения от свобода и настоящ касатор е с адрес извън страната; че е в тежко здравословно състояние към датата 31.08.2015 г. и че е пребивавал в РБ до 13.09.2015 г. Също така не е доказал твърдението си, че на 31.08.2015 г. е бил третиран неравно в сравнение с друго лице, конвоирано същия ден и настанено в следствения арест гр. Кюстендил, на което е разрешено свиждане за времето след 13 часа на 31.08.2015 г. Обстоятелството, че в ЗИНЗС и ППЗИНЗС законодателят е направил разграничение по отношение правото на свиждане на осъдените с влезли в сила присъди и лицата, по отношение на които е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" не е случайно и е в зависимост както от техния статут (признати за виновни и осъдени и лица, за които съществува презумпция за невиновност), така и от възрастта и местата, в които се изпълняват присъдите и мерките за неотклонение. Правото на свиждане за лицата, изтърпяващи влезли в сила присъди е подробно уредено от законодателя в чл. 72, чл. 86, чл. 98, чл. 190, чл. 192 ЗИНЗС и чл. 72 ППЗИНЗС в зависимост от възраст, типа режим на изтърпяване на наказанието и вида на мястото, в което се изтърпява то. Съгласно чл. 98, ал. 5 ЗИНЗС: "Със свиждания извън съответното място за лишаване от свобода могат да бъдат наградени лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип или са поставени на общ режим и изтърпяват наказание в затвор или в затворнически общежития от закрит тип. ", в каквато хипотеза касаторът не е. А по делото не са представени доказателства, че в мястото, където търпи наказанието, наложено му с влязла в сила присъда е налице неизпълнение или ограничение в правото на касатора на свиждане. Същото право за обвиняемите и подсъдимите е уредено в чл. 256, ал. 1, т. 1 и чл. 257, ал. 4 от специалния закон и чл. 72, чл. 73, ал. 10 и чл. 205, т. 6 от ППЗИНЗС, като изрично законодателят е предоставил материална компетентност на административния орган – главния директор на ГДИН - да определи както вътрешният ред в арестите, така и броят свижданията и времето за престой на открито за обвиняемите и подсъдимите с нарочна заповед. В случая такава е приложена по делото - Заповед № 119/16.06.2011 г. на началник ОСИН и началник сектор "Арести" (л. 126-128). Приложен е и Правилник за вътрешния ред в арестите, утвърден със заповед № Л-6399/Ц от 26.07.2010 г. на главния директор на ГДИН (л. 111-125). От анализа на съдържанието на посочените нормативни и вътрешни актове се налага извода, че за К. Петров, в качеството му на началник на Следствения арест гр. Кюстендил, не съществува нормативно задължение да осигури свиждане на А. Йорданов с негов близък, тъй като такова съществува за администрацията на Затвора гр. Бобов дол. С оглед горното, не е възможно да бъде направен извод за осъществена проява на дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр поради недоказването на нито един от елементите на същата - по-неблагоприятно третиране на оспорващия в сравнение с други лица при сравними сходни условия, наличие на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и установения признак. Тежестта на доказване в процеса е била правилно разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните относими доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на горното, настоящият касационен състав на Върховния административен съд, пето отделение намира, че обжалваното съдебно решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение