Решение № 1011 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3260/2008 г.

и 0.809 дка (224006), към това се добавя отнетата от първия имот площ 0.254 дка, общо става 1.938 дка), ако се добави и отнетото от втория имот - 0.279 дка се получава общо 2,217 дка). Основателен е доводът за необоснованост на извода на въззивния съд, че са доказани старите реални граници на имота на И. Ц. с площ 1.5 дка (по емлячен регистър без посочване на граници): според заключението на вещото лице (л.74) липсва картен материал за имота към момента на декларирането му през 1949 г.; от събраните по делото свидетелски показания при извършен оглед на самото място (л.42 и 43 по делото на Тр. РС) е видно, че свидетелите не могат да установят категорично границите на имота на наследодателя на ищеца (1.5 дка по емлячен регистър, от които е възстановена площ от 0.875 дка в имот с № 2* същото твърди пред съда и вещото лице, изготвило заключението на СТЕ (л.84, стр.2): на място никой от свидетелите не е могъл да посочи къде е минавала границата между имотите на праводателите на страните, като ориентир са сочили локва с ширина 15-20 метра, вещото лице е определило граница според твърденията на ищеца, което означава, че не я е установило със специалните си знания. Основателен е доводът, че според свидетелите М(л.42) местностите "Ч", където първоначално е признато право на възстановяване на право на собственост на ищеца и "С" са различни, макар и това да няма значение за изхода от спора, доколкото не се оспорва, че праводателят на ищеца е притежавал имот в местността "С", където му е възстановено право на собственост, спорът е само за част от имота, възстановен на ответниците. Основателен е доводът, че не е съобразено, че прокараният асфалтов път е отнел част от имота - кв. м. според неоспореното допълнителното заключение на СТЕ (л.184), който е притежавал ищецът и следователно, същата част не е (не може да бъде повторно) отнета от имота, възстановен на ответниците. Според заключението пътят е отнел и около 279 кв. м. от имота на Д. Б. За изчисленията на площите от въззивния съд бяха изложени съображения по-горе, те са обусловили извода за основателността на иска. Неоснователен е доводът, че при формирането на извода, че наследодателят на първите трима ответници не е притежавал повече от декларираните в емлячния регистър от 1949 г. имоти - 2.7 дка ливади в местността "С", въззивният съд не е съобразил установеното с влязло в сила на 03.06.1957 г. съдебно решение на Троянския народен съд по гр. д. 514 от 1957 г. (л.152), с което е уважен иск на С. Д. Б. (син на Д.) по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за недвижими имоти, между които по т. 2 за нива и ливада в местността "С", цялото около 5 дка. Собствениците на двете групи имоти са различни, първите са притежавани от Д. Б. през 1949 г., вторите са придобити от С. Б. през 1957 г. Основателен е доводът, че въззивният съд е направил необоснован извод от представената скица № 3168/2.09.1996 г. (л.89, л.128 и др.) по решение на ПК съгласно чл. 18, б. ж. Скицата е издадена от ЕТ, който е извършил заснемането, за процесния парцел **** 6 с площ 0.810 дка в местността "С", собственост на наследниците на Д. П. Б., с посочени граници, между които път, гора, парцел **** 7, за който е написано ръкописно, че е на И. К. Ц., който също е нанесен, след ръкописния текст има подпис, за който се твърди, че е на ищеца К. Ц. Процесуалният представител на К. Ц. заявява пред съда, че тази скица е издадена и подписана, за да се удостоверят реалните граници на имота (л. 99), но оспорва подписа и твърди, че не е на нейния доверител и иска допускане на графологическа експертиза за проверка на автентичността. В откритото производство за оспорване на автентичността, е доказано с прието заключение на графологическа експертиза (л. 126), че подписът е на К. И. Ц. Заключението е компетентно изготвено и съдът го кредитира. Представена е и молба от К. Ц. до председателя на ПК, гр. А. 90, л. 131, л. 144) с вх. № от 24.03.1997 г., в която той заявява, че притежава наследствена ливада от своя баща И. Ц. в масив 224, парцел ****, м. "С", заявена с площ 1.5 дка, от която освен площта на парцела от 887 кв. м. в парцела (7), притежава още (имот) през пътя с граници С. Д. П. Пред съда по реда на чл. 114 ГПК (от 1952 г.) Кръстю Ц. не оспорва, че е написал саморъчно и подписал декларацията, но твърди, че е бил подведен от ЕТ М. П., изготвил обсъдената по-горе скица (л.99, стр.2), че има имот от другата страна на пътя. При съвкупната преценката на скицата и молбата настоящият съд приема, че К. Ц. е изявил воля пред поземлена комисия, че процесният имот № 2* принадлежи на ответниците, тъй като е принадлежал на техен наследодател и че е основателен доводът на жалбоподателя, че ищецът К се е съгласил преди да заведе делото с границите между имоти с номера 224006 и 224007. Основателен е и доводът, че въззивният съд неправилно е отменил нотариален акт - решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ няма установително действие по отношение на правото на собственост понастоящем върху конкретни имоти по действащата в момента карта на възстановената собственост. От всичко изложено дотук следва, че ищецът, чиято е доказателствената тежест при оспорването на иска, не е провел пълно и главно (несъмнено) доказване на твърденията си за това какви са били границите на имота на неговия наследодател, съответно, че реална част с точно определени граници попада в имота, чието право на собственост е възстановено на ответниците върху имот № 224006. От своя страна ответниците са провели насрещно доказване за това, че част от имота на наследодателя на ищеца е отнет от прокарания път, както и за това, че ищецът е твърдял неизгодното за него обстоятелство, че друга част от имота му остава от другата страна на пътя, т.е., че тези части се намират извън процесния имот (възстановен на ответниците). С това ответниците са разколебали допълнително доказването на ищеца. От това следва, че искът е неоснователен, без да е необходимо да се изследват останалите събрани доказателства. При тези изводи следва да се приеме, че касационната жалба е основателна, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. С оглед изхода от спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно за сумата 615 лева, платена за държавна такса и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, а на ответниците не следва да се присъждат разноски.