Решение № 4137 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15208/2010 г.

Решение № 4137 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15208/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Стоян Ив. Карaдашки, Любка Ив. Спасова, Даниел Т. Денев и Иво Т. Денев от гр. София, подадена срещу решение № 1093/23.04.2010 г., постановено по адм. дело № 6785/2009 г. по описа на Административен съд София-град В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени подробни съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, след обсъждане на посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е отхвърлил /с непълен диспозитив/ предявения иск от жалбоподателите срещу Столична община за обезщетение за имуществени вреди в размер на 300305 лв. причинени от отменени незаконосъобразни актове и незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при изпълнение на административна дейност. Съдът е приел за установено, че искът за обезщетение за вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неоснователен по изложени подробни съображения, че описаните в исковата молба административни актове са издадени от кмета на Столична община в отчуждително-обезщетително производство по реда на ЗТСУ (отм.). Административното правоотношение е възникнало по повод принудително отчуждаване по административен ред на 231 кв. м от недвижим имот пл. № 344а, кв. 2, м. "Дървеница" по плана на гр. София, частна собственост, за общински нужди и последиците от отменените актове /заповеди за обезщетяване/ и от бездействие на общинската администрация не са основание за обезщетение по реда на ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От приложените доказателства по делото се установява, че жалбоподателите са предявили иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Столична община за обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни заповеди относно начина на обезщетяване за отчуждения имот, отменени по жалби на собствениците на имота в периода 1993 г. - 2009 г. - обезщетение за имуществена отговорност за дейност на общински органи и администрация при и по повод отчуждаване на недвижим имот - частна собственост, за общински нужди. От приложената отчуждителна преписка и от техническата експертиза по делото е установено, че част от недвижим имот /собственост на наследодатели на ищците/ е отчужден със заповед № РД-40-13/17.05.1993 г. на председателя на Столичен общински съвет по реда на ЗТСУ /за улица/ с плащане в брой парично обезщетение, не са представени доказателства за платени суми като обезщетение за отчуждената част от имота и мероприятието е реализирано. Бившите собственици на имота не са предявявали искове за обезщетение по реда на реституционните закони ЗВСВНОИ или по ЗОСОИ. При тези установени обстоятелства по делото правният извода на съда, че искът е неоснователен, е обоснован и законосъобразен. Редът за отчуждаване на имота, вида на обезщетяване за отчуждения имот и обезщетение за причинените вреди на бившия собственик на имота, както и реда за отмяна на отчуждаването са предвидени по специални начини в други приложими закони, които са обсъдени в мотиви към съдебното решение. На основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - "когато закон или указ е предвидил специален начин за обезщетение, този закон е неприложим", следва да се приеме, че обжалваното решение като краен резултат е в съответствие с приложимия закон ЗОДОВ. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение