Решение № 9562 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14404/2018 г.

Решение № 9562 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14404/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от К. Павлов от [населено място], чрез адв. Вълков против решение № 396 от 15.10.2018 г., постановено по адм. дело № 163/2018 г. от Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 366 з-507/15.02.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – директорът на Областна дирекция на МВР – Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Павлов от [населено място] против заповед № 366 з-507/15.02.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 197, ал. 3, т. 1, чл. 204, т. 3, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във връзка с т. 15, т. 19, т. 20, т. 24, т. 45 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността – младши автоконтрольор I степен в "Пътен контрол" в група "Охранителна полиция", РУ-Свищов при ОД на МВР – Велико Търново. За да постанови този резултат съдът, въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства и възраженията на страните е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция. Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на цялостен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и доказателствени средства. Несъгласието с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. Поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Установените факти са отразени точно и по същество съвпадат с фактите и обстоятелствата, изложени в оспорената заповед. Те разкриват, че при посочените в заповедта време, място и обстоятелства жалбоподателят К. Павлов е извършил описаните в същата деяния. По пункт 1, изразяващо се в самоволно напускане на наряда, продължило от около 01: 00 до 04: 00 ч. на 20.07.2017 г., е нарушил задължението си по чл. 54, т. 1 от Инструкция № 8121 з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а по п. 2 и 3 - конкретни правила за поведение, разписани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. В случая поведението на касатора безспорно е насочено към извършване на правонарушение, което е неприемливо от морална гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция. Действията на Павлов са основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. С оглед горното, обосновани и в съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда за несъвместимо поведение на полицейския служител с изискванията на Етичния кодекс. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение