Решение № 3515 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2010 г.
ВАСVII отделение11.03.2011 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение от 07.12.2009 г. по адм. д. № 1081/2007 г. на Софийски Градски съд, Административно отделение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3515 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството e по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Август Борисов Николов, чрез процесуалния му представител адв. Атанасов от САК против решение от 07.12.2009 г. по адм. д. № 1081/2007 г. на Софийски Градски съд, Административно отделение. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Началникът на Български документи за самоличност при ДНСП - гр. София, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, но по съображения различни от изложените в жалбата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Август Борисов Николов срещу заповед № 20050040055 от 22.03.2005 г., с която му е наложена принудителна административна мярка - отказване издаване на / отнемане на издадените/ паспорти или заместващите ги документи на българския гражданин Август Борисов Николов до отпадане на основанието. Видно от данните по делото преди постановяване на решението е представена заповед № 05013594 от 24.11.2005 г. на началника на НБДС -ДНСП, с която е отменена заповед № 20050040055 от 22.03.2005 г. По делото не се спори, че обжалваната заповед е отменена от административния орган, приложена е и заповедта за отмяна. Не се спори и относно обстоятелството, че ПАМ е отменена и правото на Николов на свободно придвижване извън пределите на страната не е ограничено. Съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице, с отпаднал правен интерес. Безспорно към момента на подаване на жалбата за Николов е бил налице правен интерес от обжалване на заповедта. Но към момента на приключване на устните състезания и към постановяване на съдебното решение правният му интерес вече е отпаднал, тъй като обжалваната заповед е била отменена. Обжалваната заповед е ограничавала правото на жалбоподателя на свободно придвижване извън пределите на страната. С отмяната на тази заповед и с отпадането на неблагоприятните за жалбоподателя правни последици от нея, правото на свободно придвижване е възстановено. Правен интерес от обжалване на един административен акт е налице за лицата, чиито права свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. Нарушение е налице, когато с акта се прекратяват или ограничават субективни права или свободи, отказва се издаването на акт, който е условие за възникването или упражняването на субективни права или се създават нови или се разширяват съществуващи правни задължения. Застрашаване има, когато правата, свободите и интересите все още не са нарушени, но нарушаването им е предстоящо. За да е налице правен интерес, нарушаването или застрашаването на правата, свободите или интересите трябва да е налице във всеки един момент от съдебния процес от подаване на жалбата до постановяване на решението. Ако междувременно нарушението или застрашаването на правата е преустановено, то тогава ще е налице отпаднал правен интерес. Правен интерес ще е налице единствено, когато със самото отменяне на акта ще се отстранят неблагоприятни правни последици от него. В конкретния случай обжалвания акт е отменен, неблагоприятните му правни последици са отменени и отстранени, следователно за жалбоподателя към момента на приключване на устните състезания и към момента на постановяване на решението не е бил налице правен интерес от обжалване на акта. С оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК съгласно който установяването на нови факти, от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, последното обстоятелство следва да бъде съобразено от настоящата инстанция като факт от значение за делото с оглед преценката на правния интерес на жалбоподателя. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно във всеки един момент на съдебния процес. Отпадането на правния интерес в определен момент е предпоставка за прекратяване на съдебното производство. Развилото се до момента производство е при отпаднал за жалбоподателя правен интерес от оспорване на заповед № 20050040055 от 22.03.2005 г., с която е наложена принудителна административна мярка - отказване издаване на / отнемане на издадените/ паспорти или заместващите ги документи на българския гражданин Август Борисов Николов до отпадане на основанието. Следва да се отбележи и обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания е липсвал и предмет на съдебното производство, тъй като обжалваната заповед вече е била отменена от административния орган. Липсата на предмет на съдебното производство е още една предпоставка за неговата недопустимост. По изложените съображения, обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено и съдебното производство да бъде прекратено. Така мотивиран и на основание чл. 209, т. 2 АПК и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - VII отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 159, т. 4 АПК
- чл. 75, т. 5 ЗБЛД