Решение № 6143 от 22.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Тракийска /сега Териториална дирекция Митница Пловдив съгласно заповед ЗМФ-642/28.07.2021 г./, подадена чрез гл. юрк. Т. Симеонова, против решение 1535 от 21.07.2021г., постановено по адм. дело 90 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2021 г. С обжалваното решение е отменено решение РТД-3000-2566/22.12.2020/32-379646 на директора на ТД Тракийска при Агенция Митници. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че административният орган е спазил административно производствените правни и материалния закон при издаването на оспореното решение. Счита, че в случая правилно е приложен метода по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. по отношение на стоките. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Бултекс 99 ЕООД, чрез адв. Танева оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК (л.35). Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост на подадената касационна жалба, а по същество намира същата за неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е било решение РТД 3000-2566/22.12.2020/32-379646 на директора на ТД Тракийска при Агенция Митници, с което на основание чл. 29 от МКС вр. чл. 19 от ЗМ е определена нова митническа стойност на декларираната от Бултекс 99 ЕООД стока по посочената митническа декларация за режим допускане за свободно обращение /стока 1 водозащитно наметало с качулка от полиестер с код по ТАРИК 6210400000 и стока 2 водозащитни комплекти от яке с панталон от полиестер с код по ТАРИК 6210500000/ и нова основа за изчисляване на вземането. Установено е задължение за доплащане на мито и ДДС, ведно с лихва за забава. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, както и че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила. За да отмени същото, е обосновал извод за неговата материална незаконосъобразност. На първо място според съда неправилно е приложена от митническия орган разпоредбата на чл. 74, пар. 3 МК, тъй като от решението му не става ясно на кое точно от предложенията на този текст се позовава. Освен това преминаването към посочения метод за определяне на митническата стойност следва да бъде мотивирано, тъй като регламентираните в чл. 74 от МК вторични методи са в условия на субсидиарност, а мотиви за неприложимостта на методите, регламентирани в чл. 74, пар. 2, букви от а до г липсват. Според съда при издаването на административния акт не са анализирани от митническия орган документите придружаващи подадената митническа декларация. Изчислена е нова митническа стойност, но няма доказателства какво включва същата. Въз основа на горните мотиви е отменено атакуваното решение издадено от директора на ТД на Митница Пловдив. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал.1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците (ЗМ) и е приложил правилно материалния закон. Административният съдът е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, въз основа на които е стигнал до обосновани фактически изводи, спрямо които правилно е приложил материалния закон. Обосновано и въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесените стоки и сходството им с посочените от него такива в таблица и митнически декларации стока 1 водозащитно наметало с качулка от полиестер с код по ТАРИК 6210400000 и стока 2 водозащитни комплекти от яке с панталон от полиестер с код по ТАРИК 6210500000, внос от Китай. Съобразно тази декларация митническата стойност е определена по чл. 70, §1 от посочения Регламент, а именно договорната (фактурна) стойност, която митническите органи не са възприели в тази част. С митническата декларация е декларирана от Бултекс 99 ЕООД договорната (фактурна) стойност на стока 1 - 7.23 лв./кг., а на стока 2 5.86 лв./кг. По делото е представена фактура CI/FE1606057 от 28.11.2016 г. По делото са представени и други придружаващи документи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са основателни съмненията на митническия орган за митническата стойност, която е декларирана с подадената митническа декларация за вноса на процесните стоки. Правилно съдът е счел, че необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да изчерпи този по §2 от същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки. Правилен е изводът на съда, че митническият орган е приел за средностатистическа цена за стока 1 - 21.17 лв./бр., съответстваща на 28.23 лв./кг, а за стока 2 21.17 лв./к-т, съответстваща на 18.41 лв./кг за сходни стоки, без да извърши анализ на производителите, качеството и количеството на сходни стоки, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че не е мотивирано възникналото у митническия орган съмнение в декларираната от дружеството фактурна стока, което прави решението му немотивирано. Използваната таблица от системата THESEUS без да се извърши конкретен анализ на посочените цени не е достатъчно да обоснове основателно съмнение в декларираната стойност към момента на подаване от Бултекс 99 ЕООД на митническата декларация за вноса на спорните стоки от Китай. Системата THESEUS е предназначена за експертите за борба с измамите, а в митническото решение няма позоваване, нито е констатирана такава измама с процесния внос, поради което по този начин използването на посочената таблица от информационната система THESEUS води до изкривяване на информацията и по този начин не позволява обективно да се определи действителната цена на стоките. Настоящият състав намира, че само изготвени справки от системата THESEUS, както и формално посоченото съмнение и несъгласие с декларираната цена не дават основание да бъде прието, че е налице предвидената възможност съгласно чл.74, §3 от МК да бъде изменена декларираната от вносителя митническа стойност. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се осъди касатора да заплати на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания и доказан размер на 1 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение