Решение № 66 от 4.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4980/2017 г.

Решение № 66 от 4.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4980/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на С. Г. Р. с адрес [населено място] [улица], ет. 3 ап. № 5 чрез пълномощник адв. П. П. от САК, за отмяна на решение № 5508 от 27.07.2015г по гр. д № 17055/2011г на Софийски градски съд и въззивно решение № 794 от 19.04.2016г по в. гр. д 150/2016г на Софийски апелативен съд, с което първоинстанционното решение е потвърдено в осъдителната част. Въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила съгласно определение № 235/06.03.2017г по гр. д № 3910/2015г IV г. о на ВКС, като не е допуснато касационно обжалване Молителката е посочила за отмяна всички решения на основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, тъй като е била лишена от възможност да участва в делото, не е призована редовно като ответник по иска в първа инстанция. Целият процес е опорочен като протекъл без нейно знание и участие . Твърденията са, че е пребивавала постоянно на адреса в [населено място], [улица], ет. 3 ап. № 5, от който адрес е върната в цялост призовката и който адрес е удостовереният по делото, постоянен неин адрес . Изтъква се, че не е възможно да идвал призовкар и да не я е намерил. Поради това според молителката безспорно следва, че посоченото основание за отмяна е налице. Назначеният от съда адвокат не е представлявал молителката надлежно, тъй като същата се е явявала по делото, но не е направила опит да се свърже с ответницата. Особени непредвидени обстоятелства са, че молителката не е знаела за делото. Не е била налице хипотеза по чл. 29 ГПК и поради това особен представител не е следвало да се назначава. Назначен е бил служебен адвокат от съда, въпреки че тогава и понастоящем молителката е с известен, постоянен и настоящ адрес. Това е довело до лишаване от участие в делото, съответно ненадлежно прилагане института на представителството чрез назначен адвокат. Ответникът по молбата за отмяна Ж. Х. Ч. Н. чрез пълномощник адв. Л. Д. от САК е изразил становище, че същата е неоснователна . Редът на чл. 47 ГПК е приложен законосъобразно. Стриктно е спазена процедурата и назначеният като особен представител за ответника адвокат С. Д. от САК е представлявала ответницата. Процесуалните правила са спазени и страната е представлявана от особен представител, защитавал ответницата в три инстанции Съдът е охранил защитата на ответника, на разноски на ищеца. Съображенията за неоснователност на молбата са изложени и в съдебно заседание. Претендират се разноски. С определение № 50 от 06.02.2018 г молбата е допусната до разглеждане като постъпила в срок, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК . Молбата е неоснователна . Твърдението, че молителката С. Г. Р. е била нередовно призована от първоинстанционния съд, преди да бъде назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е неоснователно и не кореспондира с удостоверените по делото факти. Императивният ред за призоваване на ответник по делото не е нарушен. В исковата молба са посочени два адреса за призоваване на ответницата С. Г. Р., от които призовките са върнати невръчени, след многокрано посещаване на адресите . По приложената справка на НБД "Население" към 04.04.2012г (по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г)адресът на ответницата, постоянен и настоящ, е вторият от посочените в исковата молба - [населено място], [улица], ет. 3 ап. № 5, което не се оспорва в молбата за отмяна. Поради това съдът е разпоредил да се постави уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Същото е оформено редовно и приложено по делото с посочване от длъжностното лице по призоваването, че е залепено на входната врата на 11.04.2012 г, след като лицето не е намерено. Уведомлението, заедно със съобщението (стр. 68-70 от описа на делото) са приложени без да са връчени на получателя след изтичането на двуседмичния срок, на 25.04.2012 г, за който срок също е удостоверено и безспорно, че ответницата не е потърсила книжата в канцеларията на съда. Поради това с разпореждане от 18.05.2012 г СГС е приложил презумпцията на чл. 47, ал. 5 и реда в чл. 47, ал. 6 ГПК, в действащата към този момент редакция на закона . Съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК съдът, преди да назначи особен представител, има служебното задължение да установи редовността на връчването, в което израз намира израз задължение на съда да осигури редовността на процедурата по призоваване на страните, като гаранция за участието им в процеса. С предприетите служебно справки от първоинстанционния съдия и предвид констатациите на длъжностното лице по призоваването в редовно оформените съобщения, които са официални свидетелстващи документи за отразените в тях обстоятелства, законът е приложен съответно като съдът служебно се е уверил, че постоянният и настоящ адрес на ответника е този, на който последният не е открит от длъжностното лице по призоваването. Не се твърди постоянният адрес на ответницата да е бил друг, а доводът, че след като за процесния период същата е била постоянно на този адрес, то не е възможно засвидетелстваното от длъжностното лице да е вярно, не може да бъде възприето като обосновка на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл първо от ГПК. За твърденията на страната не са ангажирани допустимите и относими в този процес доказателства. Приложените към молбата за отмяна шест броя писмени декларации на съседи от адреса, че за периода не са забелязали посещения на съдебен призовкар по никакъв повод и не са залепвани обявления, не е допустимо да бъдат обсъждани, тъй като представляват свидетелски показания в писмен вид, а други доказателства молителката не е ангажирала. Неоснователни са и съображенията за нарушения на процесуалния ред на призоваване във връзка с представителството на страна по делото, почерпани от разпоредбата на чл. 29 ГПК и уредените с тази норма случаи на особено процесуално представителство при безвестно изчезнали или обявени за отсъстващи лица, или на лица с неизвестен постоянен и настоящ адрес. Не се установява и не се твърди посочените предпоставки да са били налице в случая, което не означава че особен представител по делото е бил назначен в нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, посочените в чл. 29 ГПК случаи не изчерпват основанията за назначаване на особен процесуален представител в гражданския процес. Установеното по отношение на ответницата обстоятелство, че не е намерена адреса от длъжностното лице по призоваването и след залепване на уведомление на установения постоянен адрес, същата не е потърсила съдебните книжа, води до съответно прилагане на реда по чл. 47 от ГПК за служебно назначаване адвокат, който в случая е осъществил изискуемото от закона особено представителство. Предвид горното, неоснователен е доводът за нарушено право на участие в процеса заради нарушаване на съдопроизводствени правила и не са налице основания за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради нарушения, които обезпечават правото на участие на страната в производството, по което е постановено неблагоприятно за нея решение. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Следва да се присъдят разноски на ответника в настоящето производство, установени в размер на 4400 лева за адвокатска защита. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.