Решение № 15351 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3473/2014 г.

Решение № 15351 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3473/2014 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика " ("ОДОП") - Велико Търново при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ и "Инфрастрой" ЕООД, против решение № 74/4.02.2014 г., постановено по адм. д. 126/2012 г. по описа на Административен съд-Велико Търново.

В жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения по преценка на фактите, обстоятелствата и доказателствата, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде изменено решението, в частта на присъдените на "Инфрастрой" ЕООД разноски, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата на "Инфрастрой" ЕООД се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП досежно доставките на ЕТ "Пламен Тотев" и неоснователност на жалбата на "Инфрастрой" ЕООД.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срок, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 071102204/29.09.2011 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 13/10.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" /сега: "ОДОП"/- гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта с която на "Инфрастрой" ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08 - м. 12.2008 г. и м. 02 - м. 06.2009 г., в общ размер на 25 290,42 и е начислен допълнително данък за данъчни периоди м. 09, м. 10 и м. 12.2008 г., м. 03 и м. 05.2009 г. в общ размер на 493 324,86 лв. и лихви за забава, в размер на 143 428,03 лв., както и в частта му, с която е определен допълнителен корпоративен данък за 2008 г., в размер на 36 202,02 лв. и са начислени лихви в размер на 10 872 лв., в т. ч. лихви за невнесени авансови вноски.

С решението съдът е отменил РА в частите, с които на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08 - м. 12.2008 г. и м. 02 - м. 06.2009 г., в общ размер на 25 290,42 лв., както и в частта на определен допълнителен корпоративен данък за 2008 г., в размер на 36 202,02 лв. и лихви за забава и е изменил РА, като за 2008 г. е определил отрицателен финансов резултат /данъчна загуба/ в размер на 969 139,73 лева. В останалата част жалбата е отхвърлена.

Предмет на настоящото производство е решението на съда, в частта, с която е отменил РА относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08 - м. 12.2008 г. и м. 02 - м. 06.2009 г., в общ размер на 25 290,42 лв., както и в частта на определен допълнителен корпоративен данък за 2008 г., в размер на 36 202,02 лв. и лихви за забава и е изменил РА, като за 2008 г., като е определил отрицателен финансов резултат /данъчна загуба/ в размер на 969 139,73 лева.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.

1. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП:

Относно отказано на жалбоподателя право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, м. 09., м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г., м. 02 и м. 03 2009 г., в размер общо на 22 533,47 лв., по фактури издадени от ЕТ "Пламен Тотев" с предмет на доставките "транспортна услуга", за установено съдът е приел, че при извършена насрещна проверка в хода на ревизията от доставчика и от жалбоподателя са представени многобройни писмени доказателства и счетоводни документи. Правото на данъчен кредит е отказано в хода на ревизията поради липса на заповеди за командировки и отчети, на доказателства за това къде са нощували водачите, на пътни листи или други документи за установяване транспортните маршрути и отчитане на пробег, горива и смазочни материали, непопълването на всички реквизити в представените товарителници и разминаването между посочените в част от тях номера на МПС и тези по приложенията към договора за превоз.

Подробно съдът е обсъдил представените в хода на съдебното обжалване доказателства Договор за лизинг на товарен автомобил, свидетелства за регистрация на 4 броя МПС - товарни автомобили, нотариално заверен договор за продажба, извадка от книга за инструктаж, проведен на лицата, работещи на обекти на "Инфрастрой" ЕООД, в която фигурират имената на Пламен Тотев и Димо Тотев. Не са представени пътни листове и тахографски шайби за превозите по спорните фактури.

От заключението на приетата СТЕ съдът е приел за установено, че от отразената в процесните фактури и приложените товарителници транспортна работа е действително извършена в съответствие с изминатите километри, тонкилометри и почасовото заплащане на превозите.

От показанията на свидетелите Силвия Петрова - кантарджия в "Инфрастрой" ЕООД и Йордан Цончев - машинен оператор в същото дружество през процесния период, за установено съдът е приел, че през 2008 г. и 2009 г. товарни автомобили на доставчика са извършвали превоз на фракция, бетон и асфалт на обекти на "Инфрастрой" ЕООД, основно на обекта Плевен - Никопол, част от който като вътрешен транспорт между депата и съответния участък от обекта. Практиката е била горивото за транспортните средства да се предоставя от "Инфрастрой" ЕООД, като стойността му не се заплаща, а се приспада от стойността на транспортните услуги.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за установено съдът е приел, че счетоводството на ЕТ е редовно водено, като договорената цена е формирана на база изминато разстояние или отработено време /за машиносмяна от 8 часа - 240 лв./, въз основа на съставяни товарителници и пътни листи. ЕТ не е отчитал разходи за командировки. Данъчните основи и ДДС по спорните фактури са платени /данъчните основи частично и чрез прихващане стойността на предоставеното от "Инфрастрой" ЕООД горива с тази на транспортните услуги/, данъкът е начислен като задължение към бюджета.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, поради наличие на реална доставка на транспортни услуги, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.

До този извод съдът е достигнал като е приел за безспорно установено, че през процесните периоди доставчикът е разполагал с поне четири товарни автомобила, поради което макар действително да са налице сочените от органа по приходите противоречия между съдържанието на договора за превоз от 20.01.2009 г. и това на част от лимитните карти и товарителниците, относно транспортните средства, с които са извършени услугите, преценката на наличните писмени доказателства обосновава извод, че доставчикът е притежавал всички товарни автомобили с подробно анализираните в решението на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново марки и регистрационни номера. Сочените несъответствия не обосновават направения от ответника извод за неяснота относно превозните средства, с които са извършвани услугите, тъй като не съществува пречка първоначално посочените в договора транспортни средства впоследствие да са били заменени с други по съгласие на страните, т. е. приложението към договора е непротивопоставимо на издадените разходни и транспортни документи. На следващо място за преобладаващата част от спорните периоди /тези през 2008 г./ не е представен писмен договор уреждащ отношенията между жалбоподателя и доставчика, поради което доказателствата, установяващи превозните средства с които е извършен транспортът, са единствено представените от страните товарителници и документи за отпускане на гориво, които съдът е приел, че следва да бъдат кредитирани Досежно наличие на кадрова обезпеченост съдът се е позовал на факта, че доставчика е имал един работник на длъжност "шофьор" със съответната квалификация и самият едноличен търговец, за който се установява, че има правоспособност за управление на товарни автомобили, което се установява и от писмените му обяснения, заключението на СТЕ и от показанията на свидетелите.

От издадените от "Инфрастрой" ООД и от "Вито-22" ООД фактури, споразумителните протоколи и винетни стикери, както и от заключението на СИЕ, съдът е приел, че се установява извършването на разходи във връзка с фактурираните превози. При превозвача във връзка с процесните доставки са осчетоводени разходи /за гориво, лизингови вноски, заплати, осигуровки/. Съдът е кредитирал представените товарителници, като е приел, че непълното изписване на регистрационните номера на автомобилите в някои от тях /без последните две букви/ не препятства възможността тези автомобили да бъдат идентифицирани. Относно товарителниците, издадени за извършването на превоз на инертни материали в обектите на жалбоподателя /съгласно СТЕ и свидетелските показания/, съдът е приел, че е логично да не съдържат начален и краен пункт на превоза, като не е необходимо издаването на транспортен документ, тъй като не се извършва обществен превоз на товари.

При така установеното и практиката съгласно решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз, АС е приел, че в случая не се твърди извършване на данъчни злоупотреби, а липса на конкретни доказателства, въз основа на което се извеждат предположения и съмнения, за евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация, поради което е отменил Р в тази му част.

Относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04, м. 05 и м. 06.2009 г., в размер общо на 2 756,95 лв., по фактури издадени от ЕТ "Милен - 08" - гр. Симитли, с предмет на доставките "транспортни услуги", подробно съдът е обсъдил представените от доставчика, в хода на ревизията договор за превоз от 1.04.2009 г., свидетелство за регистрация на МПС - товарен автомобил, писмени обяснения, . разпределение на стойността и вид на услугата, 3 броя споразумителни протоколи за прихващане между вземания и задължения, 3 броя фактури за продажба на гориво, издадени от "Инфрастрой" ЕООД на ЕТ "Милен - 08", товарителници, описи на товарителници за извършен превоз от този търговец и писмено обяснение. Представени са хронологични регистри на счетоводни с-ки на доставчика, договор за отдаване на лизинг на товарен автомобил, товарителници, пътни листи и тахографски листи. В хода на съдебното производство е представена извадка от книга за инструктаж, проведен на лицата, работещи на негови обекти, в която фигурира името на собственика на доставчика. От заключението на СТЕ, съдът е приел за установено, че при изследване на тахографските листи и дешифровката им, е установено, че писецът на тахографския апарат, който изписва графично изминатия път от автомобила между първи и трети вътрешен концентриран кръг на тахографските листи не е работил, а водачът на автомобила не е изписал всички реквизити, но въпреки това нанесените в тахографските листи данни дават възможност да се установят скоростта за движение и почасовото време за движение и престой на автомобила, като те съответстват на данните от съответния пътен лист за деня, както и на тези от товарителниците. Транспортната работа е действително извършена в съответствие с изминатите километри и тонкилометри. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел за установено, че счетоводството на ЕТ е редовно водено, а договорена цена е формирана на база изминато разстояние или отработено време, въз основа на съставяни товарителници и пътни листи, като ЕТ "Милен - 08" не е отчитал разходи за командировки.

Извършването на разходи за дейността на доставчика, съдът е приел, че се установява от съдържанието на представената хронология на с-ка 601 за процесния период, чието съдържание не е оспорено и от споразумителните протоколи, съставени между него и "Инфрастрой" ЕООД.

При така установеното съдът е приел, че е установена материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, действителното извършване на фактурираните услуги и начисляването на данъка.

Решението в тази си част е правилно.

Въз основа на подробен, задълбочен, последователен анализ на доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е установил при спазване на съдопроизводствените правила правилно релеватните факти, които се възприемат изцяло от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. При така установените факти съдът е приложил правилно относимите материално правни норми.

Основното оплакване на касатора е свързано с игнориране от съда на факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор, пренебрегване доказателственото значение на част от събрания доказателствен материал, а други доказателства са тълкувани превратно, без да се преценява тяхното значение при съпоставката им с другите събрани по делото доказателства.

Относно доставчика ЕТ "Пламен Тотев" се твърди, че за периода 2008 г. липсва договор между страните, както и приемо-предавателни протоколи за установяване на извършените услуги от които да са установи техния вид, обем, качество, цена, време на извършване и други идентифициращи услугите характеристики.

Този довод би бил основателен, ако от останалите представени и приети по делото доказателства, подробно обсъдени от АС, заключенията на вещите лица изготвили ССЕ и СТЕ и свидетелските показания, не се установява характера, вида и количеството на процесните услуги. В този смисъл е решение от 8.05.2013 г. по дело С-217/12 г. на СЕС. В случая в хода на ревизията от доставчика са представени и приети по делото споразумителни протоколи за прихващане, счетоводни регистри, платежни документи, разплащателни ведомости и рекапитулации, фактури за закупуване на гориво, лимитни карти, описи на раздадено гориво, квитанции за заплатени винетни такси и доказателства за сключени застраховки на МПС, трудов договор, таблици за отчитане явяването на работа за съответните месеци, два броя свидетелства за регистрация на МПС и два броя свидетелства за правоуправление, Договор за превоз от 20.01.2009 г., товарителници и писмени обяснения от едноличния търговец относно домуването на автомобилите, натоварването и разтоварването на същите /папки 26 и 27 от преписката/, а от "Инфрастрой" ООД и фактури за продажба на гориво към ЕТ. От заключението на СТЕ се установява, че отразената в процесните фактури и приложените товарителници транспортна работа е действително извършена в съответствие с изминатите километри, тонкилометри и почасовото заплащане на превозите. Осъществени са технологичните превози, с които е извършван транспорт на фракция от кариерата в с. Бежаново до асфалтова база в с. Ясен, депонираната фракция за асфалт в района на базата е превозвана до асфалтосмесителя в същата или са извършвани превози на асфалтова смес от тази база до участъци на съответния обект. По тази причина в част от товарителниците не е вписан маршрут, а е отбелязано "почасова работа". Съгласно заключението, предвид спецификата на транспорта не може да бъде извършена съпоставка между разходите на гориво и пробега, доколкото при тези превози се включва и горивото, необходимо за изсипването на асфалта или фракцията и трасето по което се движат автомобилите /завоите в кариерите/ и скоростта на движението.

Неоснователен е довода, че за процесния период е представен само един трудов договор, като липсват заповеди за командировки и отчети, както и отчитане на такива разходи. Досежно наличието на кадрова обезпеченост АС е изложил подробни доводи, които се споделят от настоящия състав, като факта, че е приел участие на собственика на ЕТ в извършването на услугата, не е изопачаване на фактите, а е в съотвествие с останалите доказателства по делото, а именно доказателства за правоспособност за управление на товарно МПС и свидетелски показания. Липсата на издадени командировъчни заповеди, както правилно е приел съдът не се отразява на факта на реалното извършване на услугата. Неоснователен е довода за неправилност на решението в частта, с която е прието, че липсата на пътни и тахографски листи не е основание за приемане липса на реална доставка. Както правилно е приел АС, превозвача не е издал пътни листи и командировъчни заповеди и това е изрично заявено в писмените му обяснения, като не е съхранил тахографските листове за процесния период, но при наличие на останалите доказателства за извършване на услугите, а именно изграждане на обектите, част от които са и процесните транспортни услуги, налага на извода за тяхното реално извършване. Неизпълнение на задължения на доставчика, не води до санкциониране на получателя по доставката, чрез отказ на правото на данъчен кредит, а необходимата информация за вида на транспортната услуга, маршрута и изпращача и получателя се съдържа в товарителниците. В този смисъла и Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 г. и т. 2 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 г., съгласно която не се допуска отказ на право на данъчен кредит за предоставени услуги, само поради факта, че издателя на фактурата за тази услуга не е декларирал наети от него работници, без органа по приходите да докаже, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама.

Възражението за липса на доказателства за извършени разходи от доставчика съгласно чл. 12 от ППЗДДС във връзка с СС18 е неоснователно, тъй като не е част от изискването за реалното получаване от "Инфрастрой" ООД на същите, предвид решение по дело С-18/13 г. на СЕС. В голяма част от случаите в настоящото производство извършения транспорт е в рамките на даден участък от пътно-строителния обект, поради което товарителниците, кантарните бележки, лимитните карти и двустранните месечни обобщителни протоколи, установяват реалното извършване на услугата. Горивото е предоставяно на доставчика, въз основа на споразумителен протокол между страните, като същото е приспадано от дължимите суми по извършената транспортна услуга. Установен е и начина на определяне на цената на услугата-изминато разстояние 30 км. По 0,135 лв. за тон/км. или на машиносмяна от 8 часа по 240 лева.

Неоснователен е довода за неправилно кредитиране заключенията на ССЕ и СТЕ, тъй като не са оспорени и са обективно дадени, в съответствие със специалните знания на вещите лица. Същите са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото.

Относно доставчика ЕТ "Милен 08" доводите са идентични, като тъй като са представени пътни листи и тахографски листи, основното възражение е за липса на доказателства за извършени разходи, което беше обсъдено относно доставчика ЕТ "Пламен Тотев". Установено е реално изпълнение по договор за превоз от 1.04.2009 г., съгласно който изпълнителят приема да извършва срещу възнаграждение превоз на земна маса, асфалтови смеси, инертни и строителни материали за нуждите на обекти "Рехабилитация на Път II-34 Плевен - Никопол км 0+290 - км 44+526" и "възстановяване на пътна инфраструктура в северозападен и централен район Лот 2 - Път II-15, Гиген - Милковица, Път II-35 Ловеч - Троян, Път II-11 Враца - Оряхово", поради което е налице настъпило данъчно събитие по смисъла на 25, ал. 2, предл. второ от ЗДДС, поради което са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

При така установеното е неоснователна касационната жалба в частта на извършеното увеличението на финансовия резултат за 2008 г. със сумата 99 886,38 лева, представляващи отчетени разходи - заплащания по фактури № 32/30.06.2008 г., 33/31.07.2008 г., № 34/29.08.2008 г., № 36/30.09.2008 г., № 39/31.10.2008 г., № 41/30.11.2008 г., № 42/6.12.2008 г., издадени от ЕТ "Пламен Тотев", тъй като не е установено, че процесните услуги не са реално осъществени и същите суми не представляват отклонение от данъчно облагане, респективно не са налице предпоставките на чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Не е установено и наличието на чл. 26, т. 2 от ЗКПО - отчитане на въпросните разходи в нарушение на принципа на документалната обоснованост.

2. По двете касационни жалби относно извършеното с РА увеличение на финансовия резултат за 2008 г. със сумата 2 292 666,95 лева. Процесната сума е приета в хода на ревизията, че представлява разликата между отчетената от жалбоподателя стойност и установената с назначената в ревизионното производство експертиза пазарна цена на извършените продажби на СМР към "Галини-Н" ЕООД, по Сертификат № 1/7.05.2008 г., Сертификат № 2/30.07.2008 г., Сертификат № 3/17.09.2008 г. Сертификат № 4/9.10.2008 г. Сертификат № 5/29.10.2008 г. и Сертификат № 6/3.12.2008 г.

Съдът е приел за неправилни изводите на приходната администрация за наличието на основание по чл. 15 от ЗКПО за определяне на размера на данъчната основа, тъй като не е установено, че двете дружества са свързани лица, но че са налице предпоставките на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, на който също е се е позовала приходната администрация, за увеличаването на финансовия резултат на жалбоподателя с неотчетени приходи от продажби.

До този извод съдът е достигнал, като се е позовал на приетото заключение на съдебна експертиза, съгласно което отчетената стойност на извършените СМР на обект "Рехабилитация на Път II-34 Плевен - Никопол км. 0+290 км. 44+526.91" по посочените сертификати се различава от пазарната цена на същите, което обективно води до отклонение от данъчно облагане, чрез определяне на по-нисък размер на дължимия корпоративен данък. Извършената в хода на ревизията експертиза, съдът е приел, че не следва да бъде кредитирана, тъй като вещото лице не е посочило метода, който е използвало, като от съдържанието на експертизата и цитираните норми от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ може да се направи извод, че е използвало метода на съпоставими неконтролирани сделки, но без да обоснове на база на какви данни определя пазарната цена на СМР. Посочени са обекти, без да се обосновава на какво основание те са преценени като съпоставими с процесния. Вещото лице по приетата от съда строително-техническа експертиза е извършило проучване на пазарните цени на съпоставими обекти в същия регион, вкл. и такива, определени от самия жалбоподател за други обекти в същия регион /вътрешни съпоставими неконтролирани сделки/, както и сделки между трети лица. Заключението е изготвено по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и по метода на увеличената стойност, като съдът е приел, че по-точният метод за определяне на пазарните цени на процесните СМР е този на сравнимите неконтролирани цени, доколкото такъв извод е направен от самата експертиза, в която вещото лице сочи метода на увеличената стойност като недостатъчно надежден при определяне на пазарни цени, при наличие на функционални и продуктови различия между контролираната и неконтролираната сделка.

С оглед заключението на приетата в хода на съдебното обжалване оценъчната експертиза, съдът е приел, че пазарната цена на СМР, определена по метода на сравнимите неконтролирани цени е по-висока с 1 061 393,45 лв. /равностойността на 542 690,18 евро/ от тази, фактурирана от доставчика и с тази стойност следва да се увеличи финансовия резултат на дружеството.

Решението е правилно.

Неоснователен е довода на касатора директора на Дирекция "ОДОП", че лице при анализ на отделните позиции, вещото лице изготвило СТЕ е приело, че някои от тях се включват в други, като по този начин е променило уговорените от страните СМР, които са извършени и заплатени от тях. На първо място заключението е прието без оспорване в хода на първоинстанционното производство, поради което несъгласие с отделни констатации са недопустими в касационното производство и на следващо място, видно от заключението, вещото лице не е променяло волята на страните относно договорените СМР, а само е констатирало несъответствия в сертификат 1, които впоследствие са отразени правилно от страните в следващите сертификати. По същия начин са отстранени несъответствия в сертификатите, констатирани от вещото лице, а не различни видове СМР.

Неоснователен е довода на касатора "Инфрастрой" ЕООД, че съдът е променил правната квалификация на основанието за извършеното преобразуване на финансовия резултат, тъй като наличие на предпоставките на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО се съдържат на л. 13 от РА. Неоснователен е довода за липса на значително отклонение между цената по контролираната и неконтролираната доставка. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО изисква установяване на една или повече сделки, включително между несвързани лица, които да са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, като е без значение размера на отклонението /значителен или не/. В конкретния случай отклонение в размер на 1 061 393,45 лв., безспорно следва да се приеме за значителен, с оглед тезата на касатора. Неоснователен е довода на касатора, че СТЕ приета в хода на съдебното обжалване е определила по-висока стойност по сертификат 6 и това води до отмяна на РА в тази част, тъй като се влошава положението на жалбоподателя. Съдът е кредитирал заключението прието в хода на съдебното обжалване в неговата цялост, а не по цени на отделните сертификати. Ако се приеме довода на касатора, то следва да се кредитира изцяло заключението изготвено в хода на ревизията, което е определило по-висока стойност и не е в негов интерес. Неоснователен е и довода за изготвяне на приетата в хода на съдебното обжалване експертиза в противоречие с Наредба № Н-9/06 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Договорите за изпълнение на СМР по неконтролируемите сделки не са част от използваните от вещото лице съпоставими неконтролирани сделки, а страните и единичните цени на неконтролираните сделки са посочени подробно в Приложение 1 на заключението Подробно вещото лице е посочило страните по неконтролираните сделки, датите на сключване на сделките и обектите за които се отнасят, поради което е неоснователен довода за неправилно кредитиране от съда на заключението на вещото лице.

Основателна е касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП", гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, срещу решението в частта на присъдените разноски.

В тази си част имаща характер на определение съдът е приел, че дружеството е направило разноски, съгласно договор за процесуално представителство от 10.10.2011 г. и съдебни и деловодни разноски в размер на 41 508, 24 лв. В тази сума е включен и начисления ДДС, който видно от доводите в касационната жалба, след служебна проверка е установено, че е приспаднат от дружеството. В присъдения размер са включени и сумите уговорени в договора за изготвяне на жалба и процесуално представителство срещу ревизионния акт пред Директора на Дирекция "ОДОП" В. Търново, при ЦУ на НАП, както и уговорен размер на командировъчни в размер на 350 лева за всяко съдебно заседание пред съда.

Настоящият състав намира за основателен довода на касатора, че при установено упражнено право на данъчен кредит по фактурите издадени на адвокатско дружество "Владикин Славов и партньори" свързани с процесното производство, дружеството ще се обогати неоснователно.

Основателен е, макар и по други съображения, довода на касатора и досежно признаните като извършени разноски от дружеството на уговорените суми за командировъчни в размер на 350 лева за всяко съдебно заседание. Съгласно чл. 9 от Наредбата за командировките в страната предварително следва да бъдат определени командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право; . начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари; като съгласно чл. 12 се определя и вида на превозното средство. В конкретния случай не са представени такива доказателства за извършените разходи от адвокатско дружество "Владикин Славов и партньори", поради което и неправилно съдът е приел, че тези разноски са извършени от адвокатското дружеството, поради което макар и заплатени от "Инфрастрой" ЕООД, не може да се приеме, че са част от процесуалното представителство, т. е. част от разноските направени по делото.

Настоящият състав намира, че незаконосъобразно АС е присъдил на "Инфрастрой" ЕООД, разноски за изготвяне на жалба и процесуално представителство срещу ревизионния акт пред Директора на Дирекция "ОДОП" В. Търново, при ЦУ на НАП в размер на 15 000 лева. Същите не са свързани със съдебното производство, а са част от разходите извършени в хода на административното обжалване, които съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК не следва да се присъждат, тъй като съдебното производство не е било образувано, към момента на заплащане -12.10.2011 г.

С оглед на изложеното размера на присъдените на "Инфрастрой" ЕООД разноски, за производството пред АС следва да бъде намалено до размера на 12 500 лева.

За настоящата инстанция с оглед представените доказателства за плащане по банков път и изричната претенция на "Инфрастрой" ЕООД, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 22 000 лева.

На касатора Дирекция "ОДОП" В. Търново при ЦУ на НАП, разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани, тъй като юрисконсултско възнаграждение за една инстанция, съгласно чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК е присъдено от АС.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение