Решение № 102 от 15.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 364/2020 г.

Решение № 102 от 15.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 364/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Р. А. Г. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 426/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд и за отмяна на постановения по делото съдебен акт. В искането, основаващо се на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, се поддържа, че решението, с което е отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения, е постановено от незаконен състав. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Р. А. Г. поддържа искането и настоява наказателното производство да бъде възобновено. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага доводи за недопустимост на искането и пледира същото да бъде оставено без разглеждане, а производството по настоящото дело да бъде прекратено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери, че искането е недопустимо. Съображенията за това са следните: С определение от 15.04.2020 г., постановено по н. ч. д. № 834/2020 г., Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на осъдения Р. А. Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда по н. о. х. д. № 1247/2016 г. по описа на същия съд. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по частна жалба на осъдения и с определение № 163/07.05.2020 г., постановено по в. н. ч. д. № 426/2020 г. на Софийски апелативен съд, е потвърден. Възобновяването на наказателни дела по реда на глава тридесет и трета от НПК представлява извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове. С цел осигуряване на правна сигурност и стабилност законодателят е ограничил приложното му поле до изчерпателно изброените в чл. 419, ал. 1 актове – влезлите в сила присъди и решения, определенията по чл. 112, ал. 3, чл. 243, ал. 6, т. 1 и 2, чл. 382, ал. 7 и определенията и разпорежданията по чл. 341, ал. 1 от НПК. Съгласно чл. 440, ал. 2 от НПК определението, с което окръжният съд се произнася по предложението на органите по чл. 437, ал. 1 от НПК или по молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване, подлежи на проверка по частна жалба или частен протест по реда на глава двадесет и втора от НПК. Първоинстанционният съдебен акт е извън обхвата на посочените в чл. 341, ал. 1 от НПК актове, защото с него не се прекратява наказателното преследване, нито е сред изрично посочените в цитираната разпоредба. Именно изключването му от подлежащите на проверка по реда на глава двадесет и първа от НПК определения и разпореждания, и вида на съдебния акт, който постановява въззивната инстанция – определение, предопределят недопустимостта на искането на осъдения Р. Г. за възобновяване на наказателното производство. Ето защо същото следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по настоящото дело – да бъде прекратено. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение