Решение № 14982 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12532/2012 г.

Решение № 14982 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12532/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Тодор Георгиев Бойчев от гр. Хасково за отмяна на влязлото в сила определение № 1091 от 02.03.2012 г., постановено по административно дело № 5417/2010 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), оставено в сила с определение № 10438 от 16.07.2012 г., постановено по административно дело № 5027/2012 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК. В искането се твърди, че съдиите, които са се произнесли с горецитираните съдебни актове, с постановяването им са извършили умишлено престъпление по служба по смисъла на чл. 282 от Наказателния кодекс (НК). Ответникът по искането за отмяна не е изразил становище по него. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 240 от АПК, а разгледано по същество е неоснователно. С определение № 1091 от 02.03.2012 г., постановено по административно дело № 5417/2010 г. по описа на Административен съд София - град, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК поради неотстраняване на нередовностите на жалбата в указания срок, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Тодор Георгиев Бойчев срещу Решение № 9272-ВКП/23.06.2010 г. на Заместник-главния прокурор на Република България, с което му е отказан достъп до обществена информация, и производството по административното дело е прекратено. С определение № 10438 от 16.07.2012 г., постановено по административно дело № 5027/2012 г. на ВАС, пето отделение, тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила описаното по-горе определение на Софийския градски административен съд. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК, на която норма Бойчев основава искането си за отмяна на влязлото в сила определение на АССГ, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. на състава на съда във връзка с решаването на делото. В искането за отмяна липсват доводи и доказателства, обосноваващи хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК. Постановяването на съдебни актове от съдиите по възложените им дела (дори и когато не удовлетворяват страните по делата или е налице противоречие в съдебната практика), е в изпълнение на служебните им задължения, и само по себе си не обуславя извод за извършено престъпление по служба по смисъла на чл. 282 от НК, доколкото в случая няма влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които да е установено престъпление свързано с делото и компрометиращо истинността на фактите, на които е основан атакуваният съдебен акт. Аргументите на Бойчев за неправилно приложение от съдебните състави на АССГ и ВАС на цитираните от него нормативни актове не обосновават отмяна на основание чл. 239, т. 2 от АПК. Освен това дали правилно или не съдът го е задължил да внесе държавна такса по посочена банкова сметка на съда и го е задължил да представи вносния документ по делото, и по този начин го е лишил от възможността да заплати държавната такса с държавна таксова марка, е въпрос ирелевантен за изхода на настоящия правен спор. Съдебно-административното производство е двуинстанционно и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като определението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, а в случая не са налице предпоставките за отмяна на процесното определение на АССГ по т. 2 от същия член, визирана от Бойчев, поради което искането му за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия,