Решение № 11143 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2012 г.

Решение № 11143 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите, подадена чрез процесуалния му представител срещу Решение № 3677/14.03.2012 г., постановено по адм. дело № 5393/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на Янкова да бъде отхвърлена. Алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Ответникът, в представени писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на тричленния състав. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав е отменил заповед № П-152/23.03.2011 г. на Заместник министър-председателя и министър на финансите (ЗМПМФ), с която е прекратено служебното правоотношение на Десислава Димитрова Янкова за длъжността "главен експерт", с ранг III младши, в дирекция "Оперативна програма "Административен капацитет", отдел "Мониторинг", сектор "Верификация", поради съкращаване на длъжността на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и утвърдено длъжностно разписание на Министерство на финансите (МФ), в сила от 24.03.2011 г. Тричленният състав, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно процесуалните правила, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите в обжалваното решение, че оспореният административен акт е материално незаконосъобразен, тъй като не е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, поради "съкращаване на длъжността". Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за наличие на съкращение в щата, поради намаляване числеността на отдел, съответно сектор в дирекция. Щатното разписание, което е в сила в сила от 24.03.2011 г. е утвърдено при запазване числеността на персонала на дирекция "ОПАК", което е в съответствие с изискването на чл. 11 от ЗА - числеността на персонала в главните дирекции и дирекции да се определя нормативно. Тричленният състав е отчел факта, че към момента на извършените промени в дирекция "ОПАК" не е променен Устройствения правилник на Министерство на финансите (ДВ, бр. 2/2011 г.), съответно - не е намалена числеността от 40 щатни бройки, поради което, правилно, компетентният орган е предприел само структурни промени, като е запазил числеността на дирекцията. В нарушение на материалния закон, съкращаването на длъжността "главен експерт" в сектор "Верификация" на отдел "Мониторинг" е пренесена в новооткрития отдел "Наблюдение, оценка и публичност", при запазване на предишната си институционалност, възпроизведена в нормативно определената позиция на длъжността на "главен експерт" в отдел "Наблюдение, оценка и публичност" на същата дирекция, запазвайки съществените си характеристики като система от функции, задължения и отговорности. При тези фактически установявания, съдът правилно е приложил материалния закон. Правилно в тази насока тричленният състав е приел, че в случая не е налице нито една от двете необходими предпоставки за да се приеме, че е налице съкращение в щата - длъжността да е премахната като нормативно определена позиция и същевременна да е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,