Решение № 13209 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8752/2009 г.

Решение № 13209 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8752/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Веселин Иванов Чобанов и Татяна Станева Станева - Чобанова, двамата от гр. Трявна срещу решение № 69 от 29.04.2009 г., постановено по преписка № 51/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта, в която не е установено дискриминационно отношение спрямо сина им Станислав Чобанов от страна на директора на ОУ "П. Славейков" - гр. Трявна Стефанка Братванова и класния ръководител Симона Ментова и жалбата им е оставена без уважение. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на материалния закон. Изложените твърдения за дискриминационно отношение спрямо малолетното им дете в училището, в което учи, са идентични с твърденията, поддържани пред Комисията за защита от дискриминация. Навеждат се доводи за специално негативно отношение спрямо Станислав и недостатъчните усилия от страна на педагозите за приобщаването на детето в ученическия колектив. Иска се отмяна на решението в тази част ведно със законните последици. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Иван Колев Бонев не изразява становище. Заинтересованата страна Симона Милчова Ментова, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Претендират се разноски. Заинтересованата страна Стефанка Петрова Братванова, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Татяна и Веселин Чобанови, като родители на малолетното им дете Станислав Чобанов, с вх. № КЗД-44-01-30 от 4.03.2008 г. Жалбоподателите твърдят, че през учебната 2007/2008 учебна година синът им, като ученик в Vа клас на ОУ "Петко Р. Славейков" в гр. Трявна, системно е бил обект на подигравки, обиди и малтретиране от страна на съучениците си. Тъй като директорът на училището Братванова и класния ръководител Ментова не предприели адекватни мерки за потушаване на конфликтите в класа и не отчитали специфичното здравословно състояние на детето, жалбоподателите определят поведението им спрямо техния син като дискриминационно. След подробно изложение на становищата на засегнатите в спора страни и на установената по преписката фактическа обстановка, с оспореното решение КЗД приема, че Стефанка Братванова и Симона Ментова не са извършили нарушение на Закона за защита от дискриминация. Видно от данните по делото, между учениците в Vа клас на ОУ "П. Р. Славейков" в гр. Трявна са установени конфликти, сложени между отделни групи в класа, като много често в тях е замесван ученикът Станислав Чобанов. Не се спори, че той е дете с по-агресивно поведение, по-конфликтен е и е от категорията проблемни деца. Преписката изобилства от писмени и гласни доказателства, сочещи на трайно установени спорове между децата. В някои от тях инициатор е Станислав, друг път са предизвиквани от други ученици. Твърденията на родителите, че детето е проявявало агресия само за да се защити, са недоказани. Споровете във връзка с проблемното поведение на Станислав са пренесени и между родителите. Както сочи психологът на училището, в тази възраст децата са зависими от авторитета на родителите си. Класният ръководител и директорът на училището са уведомявали своевременно Агенцията за закрила на детето - Габрово, Служба "Социално подпомагане" - Габрово, инспекторът от ДПС, РИО - Габрово за поведението на Станислав, каквито доказателства се съдържат в т. I от административната преписка. Тъй като поведението на учителят по физическо възпитание не е предмет на настоящото съдебно производство с оглед очертания предмет в жалбата, следва само да се отбележи във връзка с наведените оплаквания, че директорът на училището е вземал мерки в рамките на своите правомощия спрямо поведението на този педагог. Спрямо Иван Бонев е открита процедура по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда. Т. е. не се установява бездействие от страна на ръководителя на учебното заведение във връзка с поведението на учителя спрямо детето Станислав Чобанов. В т. IV на административната преписка са приложени доказателства за здравословното състояние на ученика, като има данни за заболяване от вида на епилепсиите. Не са установени никакви припадъци на детето в училище, при неразположение е получавало адекватна помощ от медицинското лице в училището. що се отнася до учебния процес, Станислав е с 285 извинени отсъствия за учебната година и 10 неизвинени отсъствия. На същия са му налагани наказания "забележка" и "предупреждение за изключване" за лоша дисциплина и създаване на пречки за нормално протичане на учебния процес. За тях са уведомявани родителите своевременно от директора на училището и в разговори с класния ръководител. Установено е, че в много от случаите първи агресия проявява Станислав. Други ученици, също нарушили учебната дисциплина, са предупреждавани и наказвани. Установено е, че ученикът често е с неподготвени уроци, незаинтересован от учебния процес и неангажиран с него, често симулира здравословни оплаквания, с лъжливи оплаквания пречи на другите ученици за нормалното протичане на учебните часове. В тази връзка са и възникналите конфликти между родителите, които също претендират децата им да усвояват учебния материал в нормална и дисциплинирана учебна обстановка. Решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Не се доказват твърденията за наличие на различно отношение към детето на жалбоподателите от страна на директора на училището и класния ръководител, което да е в причинна връзка с неговото здравословно състояние. Събрани са доказателства за сложили се конфликти между учениците в класа, в които е участвал и Станислав, но административният орган е направил обоснована преценка, че тези факти не изпълват вложеното в специалния закон понятие за дискриминация. В преписката няма категорични данни, че детето в хода на учебния процес е подложено на натиск или различно отношение поради специфичното си заболяване. Жалбоподателите акцентират върху здравословния проблем на сина им, но видно от данните по административната преписка, директорът на училището многократно е изисквал от тях да представят здравния талон на ученика, което задължение не е изпълнено от родителите. И при медицинското лице на училището не се съдържа медицинска документация, сочеща на категорично установено заболяване "епилепсия" на Станислав. Въз основа на негови субективни възприятия и негативно предразположеното назад във времето отношение у родителите не може да се обоснове извод, че към детето са предприети преднамерени действия заради заболяването му от страна на директора на училището и класния ръководител. Данните по преписката, свързани с различно отношение, се изразяват единствено в отделни изказвания и разменени реплики между самите ученици, между ученици и учители в хода и във връзка с учебния процес, както и между самите родители. Не е доказано по никакъв начин, че дискриминационно отношение под каквато и да е форма е проявявано от страна на директора Братванова и учителя Ментова, а що се отнася до отделни твърдения на родителите, те често пресъздават думи на други лица или правят свои тълкувания, поради което не са годен предмет на доказване. Твърдяното обидно поведение спрямо Станислав от страна на тези двама педагози не е безспорно установено, напротив - опровергава се и от изказванията на майката Татяна Чобанова в хода на проведените заседания на Комисията (напр. стр. 52 от протокола от 16.09.2008 г.). Думите на класния ръководител, че ученикът Станислав "е особен случай" не могат да се приемат за форма на дискриминация. Те са извадени от контекста на съдържанието и не могат да се тълкуват като проява на неравно третиране. В стремежа си да овладяват ситуацията в класа, педагозите разговарят с децата и при проявявана словесна и физическа агресивност от страна на Станислав те следва да им обяснят за проблемното поведение на този ученик. Отправяните забележки, предприеманите строги мерки във връзка с дисциплината в училище, за изпълнение на задълженията на учениците и задълженията на родителите в тази връзка и не са израз на неравно третиране или дискриминация, а са проява на задълженията по служба на преподавателите. Дискриминацията се разглежда като различие, изключение, ограничение или предпочитание по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. В областта на обучението и свързаните с него дейности в учебния процес това неравенство би се изразило в поставяне на дадено лице или група лица в положение, несъвместимо с човешкото достойнство. Тези обстоятелства не са се осъществили спрямо детето на жалбоподателите. Не може да се приеме, че с описаните от тях действия на училищното ръководство е накърнено човешкото достойнство на сина им и е нарушено равенството в третирането му като ученик в ОУ "П. Славейков". Конституционният принцип на равенство пред закона се проявява в две насоки: забрана за произволно неравнопоставяне и задължение за равно третиране. Първата забранява третиране в отклонение от установените обективни критерии, а втората - не допуска въвеждането на ограничения в правата на гражданите, нито създаване на привилегии, основани на изчерпателно изброените в чл. 6, ал. 2, изр. 2 от Конституцията признаци, включващи пол, раса, религия, лично и обществено положени, здравословно състояние и др. Изводите на Комисията, че поведението на директорката на училището не подбужда към дискриминация, както и че поведението на класния ръководител към детето е съответно на работата във връзка с учебната дисциплина и учебния процес и не съдържа признаци на неравноправно третиране, са в съответствие с материалния закон. В учебното заведение е провеждана последователна и единна учебна политика, основана на нормативните правила и изисквания. По делото не е установено да са прилагани и какви разграничителни критерии, по които действията на двамата педагози да целят дискриминиране на ученика, за разлика от тези на другите ученици. Неоснователно е възражението в жалбата, че директорът Братванова и класният ръководител Ментова е следвало да имат по-специално отношение към детето им "в добрия смисъл на думата". Приобщаването на деца с проблемно поведение към ученическия колектив не означава толерирането им и проява на снизхождение към тях. Установено е безспорно, че Станислав е по-буен, по-сприхав, лъже учителите, често пречи на учебния процес. Тези несъмнено доказани дисциплинарни нарушения на ученика не могат да останат неукорими под формата на искано по-специално отношение. Напротив, адаптирането на деца с особено поведение се провежда в обичайна учебна обстановка и изключва специално отношение. В настоящия казус КЗД, при спазване на формулираното в чл. 9 от ЗЗД правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено, обосновано е приела, че не е налице различно третиране на сина на жалбоподателите въз основа на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Предвид изложеното жалбата на Веселин и Татяна Чобанови като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от страна на ответника искане за присъждане на разноски по делото за юрисконсулт, в полза на Комисията за защита от дискриминация следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК на заинтересованата страна Стефанка Братванова също се дължат разноски. Такива следва да се присъдят в размер на 200 лв., предвид представения договор за правна помощ, удостоверяващ размера и плащането на адвокатското възнаграждение. Искането за разноски на Симона Ментова също е основателно, но не следва да бъдат присъдени, тъй като не са доказани по размер. В приложения договор за правна помощ не е отразена сума, нито има данни за реално плащане по договора. Воден от горното, Върховният административен съд