Решение № 1709 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7873/2014 г.

Решение № 1709 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7873/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на началника на РДНСК-Южен централен район против решение № 584/4.03.2014 г. по адм. дело № 3976/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЦР-234/4.10.2012 г., издадена на осно вание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Надстройка на жилищна сграда" в УПИ ХХ-261, кв. 9 по плана на с. Дедево, Община Родопи с извършител Ваня Емилова Лазарова. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. Ответниците Сийка Иванова Митева и Атанас Костадинов Марков вземат становище за основателност на жалбата. Ответната страна Ваня Емилова Лазарова оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила-неправилно връчване на констативния акт по реда на § 4, ал. 1 ДР ЗУТ, вместо по реда на АПК по постоянен и настоящ адрес на адресата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да приеме, че в случая не е налице ново строителство, основен ремонт и реконструкция на сградата, както и промяна предназначението на част от сградата, решаващият съд се позовава на заключението на вещото лице Кривошапков и на показанията на св. Мицин. Същите са тълкувани превратно за обосноваване на тезата, че се касае за текущ ремонт по чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ вр. § 5, т. 43 ДР ЗУТ. В това заключение са описани конкретни СМР, "осъществяващи преустройство и реконструкция" на средния дял от сградата, като е посочено и че има и други, с които е осъществен "текущ ремонт", но липсва заключение, че извършените СМР покриват изискванията за "текущ ремонт", както неправилно приема съдът. Показанията на св. Мицин също не опровергават констатациите на административния орган. Този свидетел изнася данни само за осъществени от него дейности, но това не изключва извършването на други СМР. Необсъждането на заключението на в. л. Калчева във връзка с останалите доказателства по делото представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Констатациите на това вещо лице са, че извършените ремонтни работи не са текущ ремонт, свързан с поддържането и обезопасяването на сградата, а осъщественото на място представлява промяна на предназначението на част от обект, основен ремонт и реконструкция. Доколкото съществуват различия в заключенията на двете вещи лица по основни въпроси, свързани с характера на СМР, извършени в процесната сграда, съдът е следвало в изпълнение на задължението по чл. 171, ал. 2 АПК вр. чл. 203 ГПК да назначи тричленна СТЕ. В случая са допуснати съществени процесуални нарушения довели до постановяване на съдебно решение при неизяснени правно значими факти. Основателно е възражението на касатора, че дори и да са допуснати нередовности по съставянето и връчването на КА по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, те не са съществени и не са основания за отмяна на издадената въз основа на тях заповед, по отношение на която оспорващият е осъществил правото си на защита в пълен обем. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необходимостта да се установят факти от значение за случая налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,