Решение № 11070 от 25.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14402/2016 г.

Решение № 11070 от 25.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14402/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Кметът на община Кюстендил обжалва Решение № 234/18.11.2016 г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 255/2016 г., с което е отменена издадената от него Заповед № РД-00-661/15.07.2016 г., нареждаща премахването като незаконен на строеж "Тавански етаж на жилищна сграда" в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място].

Ответникът К. Д. И. е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на оспореното решение поради необоснованост и нарушение на материалноправните разпоредби.

Касационната жалба е допустима и основателна.

1. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд за допуснати от административния орган нарушения на чл. 35 и чл. 36 вр. чл. 9, ал. 2 АПК при изясняването на въпроса за собствеността на строежа и неговият извършител, противоречат на материалния закон.

а. И. е съсобственик на поземления имот, в който е извършено строителството, и този юридически факт е достатъчен за определянето й като възложител по дефиницията на чл. 161, ал. 1, изр. 1 ЗУТ. Производното от правата върху имота качество на съсобственик на строежа е изрично заявено от нея и в жалбата до административния съд. Страната не е оспорила и достоверността на твърдението на администрацията, че е извършител на строежа.

б. Във всяко от двете качества – на извършител или съсобственик на обекта (независимо от момента на придобиване на правата върху терена, след като той предхожда издаването на административния акт), на още по-голямо основание – ако са налице кумулативно, И. би била субект на задължението за премахване на строежа. Затова тя е и надлежен адресат на заповедта. Този извод съответства и на понятието за възможния кръг от лица- адресати на заповедите по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, очертано от разпоредбата на § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл. 225a, ал. 3 от Закона за устройство на територията, приета с Решение № 294 от 30 май 2013 г. на Общински съвет – Кюстендил.

в. Заповед за премахване на незаконен строеж се издава и при неизвестен извършител – чл. 225а, ал. 2, изр. 2 ЗУТ. Дори и да не е установена обективната връзка между адресата на административния акт и строежа, както е приел съдът, заповедта не е отменяема в нейната цялост, а само по отношение на частта, с която задължението за премахване е възложено на конкретното лице.

1. Правилно съдът е отрекъл основателността на единствения релевиран в жалбата до него порок на заповедта, свързан с ненадлежното съобщаване на констативния акт за незаконно строителство. Съображенията в решението за отсъствието на съществено процесуално нарушение на този етап от административното производство се споделят и от касационната инстанция.

1. Фактическото установяване на съда е за реализиране на строежа в периода след 16.10.2002 г. (когато е приключило предходното незаконно строителство на жилищната сграда), т. е. той не попада в последния законов период на евентуална търпимост по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. Видът и състоянието на строежа, както е описан в заповедта, са вън от предмета на спора – вж. изявлението на пълномощника на И. в откритото съдебно заседание пред административния съд. Извършването на строежа без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж го квалифицира като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съответно правомощието на кмета на общината по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да разпореди премахването му е упражнено материално законосъобразно.

Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение като засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и решаването на делото по същество с отхвърлянето на оспорването срещу административния акт – чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

Основателността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение